Президентът Георги Първанов обяви, че е готов да свика Консултативния съвет за национална сигурност за обсъждане на икономическата и социалната сигурност на страната. "Няма по-важен и остър проблем в момента", каза Първанов в интервю за Би Ти Ви.

Президентът критикува правителството за това, че решението за присъединяването на страната към пакта "Евро плюс" е станало в "морален конфликт с конституцията". По думите му и при участието в пакта "никой не мисли да помогне на страни като България, които са на опашката по икономическо и социално развитие в ЕС". Той прогнозира, че "ние само ще плащаме", защото страната трябва да разполага с между 3 и 6 млрд. евро гаранция, и "разликата между България и другите  европейски страни ще се увеличи". 

"Един по-активен и по-подготвен премиер щеше да се включи много по-активно в дискусията по идеята за конкурентоспособност", каза държавният глава.

Първанов повтори своята идея за свикване на референдум за строителството на АЕЦ "Белене" едновременно с президентските и местните избори през есента. "Преди 1 година лансирах идеята заради колебанията на правителството,  а сега и след събитията в Япония спорът е ожесточен и точно това налага народът да се произнесе", посочи президентът. По думите му има много проучвания, според които 80% от българите одобряват изграждането на централата. Първанов се изказа в полза на общи европейски правила за ядрена безопасност, но и  че трябва "да овладеем този пазар". Не можем да се откажем, защото съседите строят", каза той.

Според него, ако референдумът съвпадне с датата на изборите, това ще мотивира повече хора да изразят мнение и по трите вота. Първанов припомни, че консултациите с политическите сили на 12 април ще обсъдят и евентуалната дата на изборите, като очерта като възможни неделите между 20 октомври и 20 ноември.

Държавният глава изрази желание да запази неутралитет до изборите и да не бъде принуждаван да се изказва в полза или срещу някоя от кандидатурите. Той препоръча на партиите вместо да търсят коалиции да намерят силни фигури. Като пример за добри номинации от БСП той каза, че вижда поне 5 имена, като изброи поименно евродепутата Ивайло Калфин, кмета на Благоевград Костадин Паскалев и бившия вицепремиер по еврофондовете Миглена Плугчиева. Първанов нарече солидна кандидатурата и на бившия еврокомисар Меглена Кунева,  и добави, че може да посочи имена и от дясно и дори от ГЕРБ, но се въздържа, за да не им навреди. 

Помолен да коментира участието в президентските избори на сочения за лидер на "Октопода" Алексей Петров, президентът го нарече "интересен щрих в кампанията", но не допусна Петров да събере достатъчно гласове. 

Той прогнозира радикализация на изборите, които ще преминат под формата на референдум  "за" или "против"  правителството на ГЕРБ.  Според Първанов  управляващите не са изпълнили най-големия си ангажимент, към който са и най-големите обществени очаквания - за борбата с организираната и битовата престъпност. 

"Тройната коалиция не може да бъде оправдана, че не беше достатъчно настойчива, но по нейно време са хванати Маргините и започна дело срещу Златко Баретата, сега какво се случва?", каза президентът. Според него хората, които са гръбнакът на организираната престъпност, които контролират трафика на дрога, са недосегаеми.


Кадафи да си ходи

Георги Първанов съобщи, че е научил от медиите за решението на кабинета да изпрати фрегатата "Дръзки" на военна мисия край бреговете на Либия. С уговорката, че не възразява срещу същината на решението държавният глава отбеляза, че " това не е единственият случай на пренебрежение към президентската институция".

Българският президент заяви, че както българската позиция е "объркана", след като премиерът Бойко Борисов в един и същи ден направи две взаимоизключващи се изказвания,  така "идват объркани послания от съюзниците от Европа и отвъд океана".

Първанов заяви, че "Кадафи трябва да си ходи", но че лично той не може да направи избор между либийския лидер и бунтовниците. "За мен той трябва да бъде отстранен и съден - това трябва да бъде целта на операцията. Ако Кадафи остане, не можем да говорим за мир и демокрация. Ако бъде остстранен, това не гарантира автоматично мира", посочи държавният глава. 

Той прогнозира, че ще се наложи да има сухопътна операция, а мирът ще трябва да бъде наложен и на Кадафи, и на бунтовниците. "Познавам и онези, които са лицето на опозицията - най-активните и агресивните с мракобесно отношение към българските медици", каза Първанов.

Президентът повтори тезата си, че заплахите за националната сигурност се подценяват. "Аз съм против да изграждаме армия за износ. Нашата армия има ангажимент да пази границата на страната", каза той.

ЗА ПРОЕКТА АБВ - ТУК

ПУБЛИКУВАМ ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО НА ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ В СТУДИОТО НА бТВ
ТЕКСТЪТ Е ПРЕДОСТАВЕН ОТ ПРЕССЕКРЕТАРИАТА НА ДЪРЖАВНИЯ ГЛАВА:

Интервю на президента Георги Първанов за сутрешния блок на бТВ “Тази сутрин”

4 март 2011 г.

Виктор Николаев: Добро утро. Фатална тринадесета минута след осем. Започва интервюто с президента на България Георги Първанов, който е гост на предаването тази сутрин.

Анна Цолова: Добро утро, г-н Президент.

Георги Първанов: Добро утро.

Анна Цолова: Понеже тази сутрин си говорихме за Facebook и вредите и страховете, които може да ни донесе Facebook, вие написахте ли нещо тази сутрин в страницата си във Facebook?

Георги Първанов: Тази сутрин не успях, но вчера обявих своята позиция във връзка с канонизацията на мъчениците от Батак и се радвам, че имаше голям отзвук. Имаше много хора, които харесаха позицията и коментираха. А днес може би ще обявя мнението си за една чудесна книга, която прочетох през уикенда на Стивън Кинг „За писането”. Препоръчвам ви я. Нещо великолепно.

Анна Цолова: Чела съм я, да. Добра книга, наистина.

Виктор Николаев: Няма на този етап да отговаряте чрез страницата си на военния министър Аню Ангелов, така ли? Защото този конфликт го следим с интерес, който се оформя около вас, включително и вчера в предаването „Нека говорят” военният министър в общи линии изрази мнението си, че се държите като политик от по-стара ера, от времето на Студената война, едва ли не, щом виждате непосредствени заплахи за националната сигурност от държави като Турция, например, с които сме партньори в НАТО, Гърция или Румъния, които са в ЕС. Кои са всъщност тези рискове, които твърдите, че се подценяват по отношение на нашата национална сигурност и имате спор с министъра?

Георги Първанов: Вие поставихте много въпроси. Първо, не може и не очаквайте един държавен глава да персонифицира заплахите в ефир. Това би трябвало да бъде работа на специални заседания на Консултативния съвет или на други органи.

Второ, отклонявам репликата на министър Ангелов за това, че едва ли не аз имам по-старо стратегическо мислене. Все пак позволете ми тази нескромност да напомня, че аз бях този, който пое отговорността за редица непопулярни мерки, свързани с модернизация на армията, с нейната професионализация. Идеята тръгна именно от „Дондуков” 2. Аз бях този, който даде старт на идеята за американските бази в България. Тоест, когато става дума за отговорност, аз съм я поемал. Но когато става дума за онова, което е било преди време - нека да напомня, че през 1998 година, когато правихме тогавашната концепция за национална сигурност, концепцията на г-н Костов, се заложи същата теза, че няма рискове, няма заплахи и буквално на другата година започна юговойната и ракетите падаха, в това число и в Горна баня, тоест заплахата кацна на нашата граница - трябва внимателно да анализираме нещата, защото е важно с оглед на начина, по който изграждаме българската армия. Аз съм против това да изграждаме армия за износ, тоест само с експедиционни сили. Нашата армия има конституционния ангажимент да брани военната сигурност на страната и това военният министър не би трябвало да го забравя.

Виктор Николаев: Това “под въпрос” ли е, точно този ангажимент да се пазят границите например?

Георги Първанов: Това е “под въпрос” и може да се разбере по два начина. Единият начин е като видите документите, които произвежда самото военно ведомство. Там тази заплаха е елиминирана и акцентът ясно е поставен на експедиционните сили. И второ, по начина, по който се формира военният бюджет. В криза трябва да пестим, всички министерства, всички ведомства, в това число и президентската администрация го прави, но не мога да се съглася, че именно армията ще бъде секторът, който най-много да пострада. Защото, когато влизахме в НАТО, ние имахме бюджет за армията 2,46 (на сто от БВП), след това падна на 1,36.

Виктор Николаев: Но имаше много обвинения, че са изтичали милиарди там, точно пари за военните и че всъщност това е ставало пред вашите очи. Всъщност това е едно от обвиненията му, произволно харчене на ресурси в отбранителния сектор в миналото, а като казахте „отговорност”, той казва: „Президентът критикува, а не носи отговорност” и ви обвинява в двойнственост?

Георги Първанов: Аз съм критикувал и предишното правителство и мога лесно да ви извадя, ще ги кача на Facebook за по-голяма достъпност, моите изказвания по време на тройната коалиция и преди това при предишния кабинет, когато става дума за контрол върху начина, по който се изразходват средствата. Впрочем, нали тези сделки, някои от тях, са дадени на прокурор и той ще се произнесе по тях, но що се отнася до отговорността, отново ще подчертая, че тогава, когато това е било необходимо, аз съм я носил. Ще припомня още един случай, вие го помните, защото сте журналисти от този период, когато трябваше да унищожаваме двигателите на ракетите СС-23 какъв граждански проблем беше това. Той беше решен с отговорната намеса на президентската институция.

Анна Цолова: Да се върнем в настоящето. „Дръзки” замина за Либия. Кога взехте решението, защото сте върховен главнокомандващ и предполагам, че заедно с министъра на външните работи и изобщо с кабинета сте взели това решение?

Георги Първанов: Аз научих за това решение от медиите.

Анна Цолова: За това, че корабът „Дръзки” заминава за Либия, върховният главнокомандващ е научил от медиите, така ли?

Георги Първанов: Това не е единственият случай, в който има пренебрежение към президентската институция.

Виктор Николаев: Така ли го тълкувате, пренебрежение?

Георги Първанов: Да, защото най-малкото би трябвало да бъда информиран и то не служебно, с едно писмо, което има протоколен характер, а да обсъдим заедно ситуацията и ангажиментите на България, да обсъдим своето отношение като страна, в това число и на нашите въоръжени сили, към военния конфликт. Това не се получава, ние такава дискусия не сме провели.

Виктор Николаев: А против ли сте?

Георги Първанов: Не. Аз не възразявам за това „Дръзки” да патрулира, да изпълнява такива контролни функции в морското пространство, но аз имам своята особена позиция, когато става дума за военния конфликт и ако има такива въпроси, аз съм готов да ги коментирам.

Виктор Николаев: И каква е позицията Ви? Така и не стана ясно и България от гледна точка на правителството, и вие от гледна точка на президент, да не говорим за общата позиция, дали подкрепяме бунтовниците директно или подкрепяме режима на Кадафи?

Георги Първанов: Българската позиция изглежда объркана, защото бяха направени от страна на премиера две взаимно отричащи се, противоположни твърдения в рамките на един ден. Но моята позиция е била последователна. Вижте, аз не мога да направя своя избор, когато става дума за Кадафи или за бунтовниците.

Виктор Николаев: Защо?

Георги Първанов: Кадафи без съмнение трябва да си ходи и аз съм един от най-радикалните в това отношение. Аз недоумявам от това, че идват объркани послания и от съюзниците – зад океана се говори едно, тук, в Европа, се говори друго. За мен Кадафи трябва да бъде отстранен и да бъде съден.

Виктор Николаев: Отстранен чрез военната операция, която тече в момента?

Георги Първанов: Това трябва да бъде целта на операцията, всичко друго ми се струва недостатъчно убедително, защото, ако Кадафи остане, не можем да говорим за никакъв мир, още по-малко за демокрация.

Разбира се, веднага искам да допълня, че ако Кадафи бъде отстранен, това не гарантира автоматически мира. Аз все си мисля, дано да съм лош пророк, че ще се наложи да има сухопътна операция. Мисля си, че бунтовниците и хората на Кадафи ще трябва да бъдат препятствани, да им бъде наложен мирът чрез мироопазващи сили. А когато ставаше дума за моралния избор, не мога да го направя, защото знам какъв е Кадафи, но познавам и онези, които са лицето на опозицията, бунтовниците. Това бяха хората, които бяха най-активни, най-агресивни и част от тях бяха дори с мракобесно отношение към осъдените българки по времето на процеса.

Анна Цолова: За какво трябва да бъде осъден Кадафи и трябваше ли България по-рано да започне едно дело, което да защити българите, онези медицински сестри и д-р Здравко Георгиев още преди да се стигне до днешната ситуация?

Георги Първанов: Трудно бихме успели с едно такова дело да ги спасим. А целта беше не морално да победим, а да ги спасим.

Анна Цолова: Аз имам предвид след спасяването им.

Георги Първанов: Второ, нека да не забравяме, че там и сега има стотици българи, за които трябва да мислим.

И трето, което смятам за особено важно и което съм казал още преди 10 години – за съжаление ние много късно имахме солидарността на нашите европейски и световни приятели. Беше време, когато Европа и НАТО деляха диктаторите на добри и лоши.

Виктор Николаев: Така че приятели е доста относително, като използвате тази дума, след като са имали един добър бизнес с Кадафи.

Георги Първанов: Не, те са ни съюзници, значи и приятели, но те продадоха тези самолети, чрез които Кадафи удари Бенгази. Още по-лошо, в морален план, Кадафи правеше каквото си поиска. Спомнете си неговите палатки в европейските столици и дори, ако щете, в Брюксел. Т.е. европейските лидери още навремето му позволиха да си разиграва коня, казано образно, така че сега е много трудно да върнем лентата назад.

Виктор Николаев: Споменахте войната на запад от нас, която се състоя. Ваши критици на някои места доста агресивно припомнят момент, в който сте писали писма за подкрепа на Милошевич, въобще сегашното ви отношение към този нов военен конфликт.

Георги Първанов: Първо, не съм подкрепял Милошевич, писал съм рутинни писма и това в никакъв случай не означава, че може по някакъв начин да бъде оспорвана дейността ми като президент.

Отново искам да кажа, че президентската институция в мое време имаше своята важна, да не кажа решаваща дума тогава, когато се вземаха решенията за членството в НАТО. Онова, което трябваше да се направи за военната реформа, реформата на специалните служби, онова, което трябваше да извървим като законодателство и като морална подкрепа от Европа с онези 27 визити, които аз направих в рамките на първия си мандат, се случи наистина, защото имаше една активна президентска позиция.

Анна Цолова: Преди няколко месеца… Аз ще сменя темата. Имаш ли още въпроси?

Виктор Николаев: Може би трябва да минем и на вътрешна сигурност.

Анна Цолова: Натам исках да отида, но искам да припомня какво казахте тук преди няколко месеца, гостувайки в нашето предаване. Искахте и предполагам все още искате да предизвикате референдум. Българите да решат да има ли АЕЦ „Белене” или да я няма. Докъде стигнахте в това си намерение?

Георги Първанов: Аз продължавам да смятам и дори съм по-убеден, че такъв референдум трябва да има. Впрочем, отново искам да кажа, че е недопустимо 20 години след прехода да сме единствената страна, която да не е провела своя референдум, да има такова пренебрежение към пряката демокрация. Сега идвам от Хърватия и там правят своя референдум за членство в ЕС.

Виктор Николаев: Защо не инициирате, нали имате право?

Георги Първанов: Аз нямам право да го поставя пряко пред народа, пред избирателите, а трябва да попитам парламента и това беше една от идеите, които имах за корекции в президентските правомощия - да може държавният глава да инициира подобен референдум. Ако той не успее, може би президентът трябва да поеме своята морална отговорност.

Но връщайки се на темата за „Белене”, сега спорът е ожесточен, сега се включиха много повече хора и фактори и точно това налага според мен народът да се произнесе. Преди го налагаше колебанието на правителство. Преди една година лансирах тази идея, защото виждах, че правителството не е убедено, че търси аргументи в едната, в другата посока. Сега смятам, че трябва просто хората да се произнесат.

Анна Цолова: Вие може би знаете какво ще кажат хората. Наскоро имаше едно изследване, разбира се, не със статут на референдум, но голяма част от българите се страхуват от изграждане на поредна атомна централа. Когато народът каже „не”, какво ще направи и какво трябва да направи правителството?

Георги Първанов: Глас народен – глас божий. Ако народът каже „не”, ще се съобразим с това. Но аз познавам много проучвания, в които дават 80% подкрепа за „Белене”.

Анна Цолова: „Фукушима” изигра сериозно роля.

Георги Първанов: Без съмнение. И тук е ролята на лидера, на лидерството. Без да се подценяват заплахите, напротив, ние трябва да искаме по-високи критерии за безопасност, трябва да настояваме и да водим ние този дебат в Европейския съюз за единни критерии за ядрена безопасност, но оттам-нататък аз не мога да приема тезата, че ние трябва да се откажем от „Белене”, защото, видите ли, съседите строят и ще се стесни пазарът на електроенергия. Ние сме с две обиколки преди тях. Нека ние да овладеем този пазар.

Виктор Николаев: А ще предложите ли на парламента референдум, за да видим дали ще го одобри или отхвърли, след като процедурата е такава и да се състои в крайна сметка?

Георги Първанов: Мисля, че изборите, които престоят за президент и местни избори са крайният срок, в който трябва да се проведе един такъв референдум. Аз съм готов да предложа на парламента подобна идея.

Виктор Николаев: Заедно с провеждането на самите избори ли?

Георги Първанов: Да. Нека да ви кажа защо. Първо, защото е по-евтино да съберем три в едно. Второ, защото след промяната в закона ние вместо да намалим процента, който се изисква за успеха на референдума, го увеличихме. Сега процентът, който се изисква е да бъде не по-нисък от участниците в последните парламентарни избори. В последните избори участваха 60%. Тоест, ако ние искаме да имаме активно участие, трябва да има и другата мотивация – участието в изборите.

Виктор Николаев: Може би, който иска да гласува за референдум, ще отиде и е възможно да участва и в другите избори, за които не би се разходил до урните и обратно.

Георги Първанов: Да, има и такава логика.

Виктор Николаев: Ще ги съчетаете. Като стана дума за избори, избрахте ли си дата или поне някакъв стеснен период извън този, който е ясен по конституция, за насрочване? Можете ли да ни кажете някаква приблизителна дата? Четох за 5 ноември, че била много подходяща. Мислите ли така?

Георги Първанов: Както знаете вероятно, на 12 април предстоят консултации с парламентарно представените сили, с които ще обсъдим редица въпроси, свързани с организацията, създаването на изборните органи, в това число може би и ще коментираме темата за възможни дати. Мисля, че изборите ще бъдат някъде в периода между 20 октомври и 20 ноември.

Виктор Николаев: Събота или неделен ден, мисли ли сте върху това? Защото видях 5 ноември и се зачудих откъде е излязло това?

Георги Първанов: Опитът показва, че по-доброто време, по-добрият ден за провеждането е неделя. Аз съм правил експерименти и със събота, и съм получавал възражения от отделни социални и религиозни групи, които сега не искам да коментирам.

Анна Цолова: В неделен ден ще е. Ще чакаме датата, разбира се. Като стана въпрос за избори, мислил ли сте дали ще подкрепите вие, в лично качество, кандидатура евентуално на човек, който желае да седне на вашия стол догодина?

Георги Първанов: Бих се опитал да запазя до край този неутралитет, за който говорих преди време пред ваши колеги.

Виктор Николаев: Трудно ще е.

Георги Първанов: Не, защо? За мен е важно да е качествен човекът, не само да е близък идейно и в този смисъл аз смятам, че партиите, вместо да правят договорки, да търсят коалиционни споразумения, което, разбира се, е част от играта, е по-добре да се огледат и да намерят силните фигури, защото това е в крайна сметка най-важното в предстоящите избори.

Анна Цолова: Вие виждате ли ги силните фигури, например в БСП? Там име още не е извадено.

Георги Първанов: Аз виждам и го казах в една дискусия с млади хора преди два месеца, виждам поне пет души, които биха могли да бъдат и по-добри като президент от мен. И аз го казвам без изхвърляне, без превземки…

Анна Цолова: Партийно оцветени ли са?

Георги Първанов: Нека да завърша. Казвам го като човек, който има самочувствието на успял президент. Да, и в самата БСП част от номинациите вече са известни, независимо дали става дума за Калфин, Паскалев, за Плугчиева.

Виктор Николаев: Кунева пропуснахте.

Георги Първанов: Говорим за БСП. Разбира се, Кунева е също една солидна кандидатура. Тя би била добър президент. Аз мога да спомена и имена от дясно и дори от ГЕРБ...

Анна Цолова: Споменете ги.

Георги Първанов: ... но се опасявам, че само ще им създам проблеми.

Виктор Николаев: Защо?

Георги Първанов: Що се отнася до неутралитета, наистина много се надявам да не ми се наложи да го наруша, защото ако има провокация, ако има реплики, които изискват моя отговор, без съмнение ще трябва да…

Анна Цолова: Каква би била тази реплика и провокация, която...

Виктор Николаев: ... да ви предизвика...

Георги Първанов: Аз се досещам от къде би могла да дойде, защото ако си спомняте последните избори, на финала бяхме заедно с лидера на „Атака” и знаете резултатът там беше 76 на 24.

Анна Цолова: С Волен Сидеров.

Виктор Николаев: Тоест вие ще призовете да не се гласува срещу Сидеров, а за другия, който и да е той, ако се наложи?

Георги Първанов: Не, няма да призовавам. По-скоро бих водил, ако се наложи, принципна полемика по въпросите на политиката, по въпросите на изграждането и развитието на самата президентска институция.

Виктор Николаев: Алексей Петров - това име, което е толкова популярно още от началото на операция „Октопод” и преди това, заяви намерение да участва в изборите.

Анна Цолова: Под една или друга форма.

Виктор Николаев: Това би ли било провокация?

Анна Цолова: Все още не е казал дали той ще е кандидат.

Георги Първанов: Може би вицепремиерът Дянков знае повече по този въпрос, защото той наскоро имаше беседа с него. Аз не съм контактувал и не мога да зная. Във всеки случай това би било интересен щрих в президентската кампания.

Анна Цолова: Алексей Петров президент. Какъв е вашият знак след такова изречение?

Георги Първанов: Не, не допускам, че той може да събере достатъчно гласове, но във всеки случай той би могъл да има своите аргументи в една кампания. Аз очаквам радикализация на тези избори.

Виктор Николаев: В каква посока?

Георги Първанов: В буквалния смисъл на думата. Радикализация не само на политическия сблъсък, но и на личностния, в това число, да не дава Господ, компромати, но затова сега не искам да мисля. За мен е важна същностната страна и нека да ви кажа какво имам предвид. За мен тези избори ще бъдат „за” или „против” правителството на ГЕРБ. Това ще бъде всъщност истинският референдум, независимо дали онзи другият ще се проведе.

Виктор Николаев: Така ги радикализирате, защото това е много...

Георги Първанов: Не, аз го правя като прогноза, това е по-скоро политологическа оценка от онова, което виждам да върви като нагласа от социологическите проучвания, от новините.

Анна Цолова: Социолозите и вчера казват, че президентът, който и да е той, ще бъде на ГЕРБ.

Георги Първанов: Казва го един социолог. Аз мога да ви цитирам две други агенции, които в моите очи поне стоят малко по-авторитетно, които даваха други резултати – например, че съотношението кандидат на ГЕРБ – не-ГЕРБ е 1 към 2 в полза на не-ГЕРБ кандидат.

Виктор Николаев: Обратното. Обаче сам казвате „за” или „против” правителството. Това ще представлява дори гласуването за президент като прогноза.

Георги Първанов: Преди всичко за президент, защото за кметовете хората ще избират познатите личности.

Виктор Николаев: Мажоритарно в града. Въпросът ми е дали в този случай, ако е такова гласуването и нагласата, вие наистина ще се въздържите, ако трябва да направите своя избор и да не кажете предпочитате ли да е всеки друг, но не някой от ГЕРБ?

Георги Първанов: Когато имам критични бележки към политиката на ГЕРБ, аз не се притеснявам и тук, в това студио, съм ги изразявал, както и на други места. Така че бих могъл да бъда критичен към политиката на ГЕРБ. Но не искам това да се прехвърля априори върху една кандидатура, която и да е тя.

Анна Цолова: Мислите ли за възможността следващият президент да е жена? Все повече такива гласове се чуват, включително има и предположения от страна на ГЕРБ да бъде издигната например кандидатурата на Йорданка Фандъкова.

Георги Първанов: Да, аз вчера разбрах, бях силно изненадан, това звучеше наистина като новина, че кандидатурата на ГЕРБ ще бъде мъж или жена. Началник-щабът Цветанов произведе тази новина. Аз мисля, че ролята на жените в българската политика ще нараства. Първо, защото имаме вече утвърдени жени в политиката, компетентни, солидни професионалисти. И второ, защото това ще дойде в противовес на агресията, с която беше зареден преходът и която особено на този етап ни залива отвсякъде - от парламента през другите публични прояви.

Анна Цолова: Какво му е на парламента? Начело е жена.

Георги Първанов: Начело е жена, но това не означава, че тя определя облика на парламентарния дебат. Там е демокрация. Всеки може да каже каквото си иска.

Анна Цолова: Активно се говори, докато сме на тема жени и политика, че ще подкрепите гласно - негласно, вие си знаете как, Меглена Кунева за президент.

Георги Първанов: Не мога да коментирам, дори се опасявам, че до последно, не знам дали е опасение или всъщност е застраховка, няма да ми се наложи да правя персонални коментари, но пък да коментирам някой, чиято кандидатура все още не е номинация …

Виктор Николаев: Тогава да ви зададем по друг начин въпроса. Пагубна или печеливша ли ще е като стратегия бившата тройна коалиция да се обедини около един кандидат - жена? Има вече коментари, че се е състояла някаква среща във Врана между ДПС, БСП и НДСВ и в общи линии името е едно, което би могло да ги обедини. Това ще обезличи ли партиите, имам предвид и БСП, ако се обединят около една фигура и то бившата тройна коалиция?

Георги Първанов: Във всеки случай като изходна база и особено от гледна точка на възможностите между двата тура тройната коалиция не е най-печелившата форма.

Виктор Николаев: Тоест, това не е добър вариант според вас.

Георги Първанов: Това е едно. Второ, аз без да давам съвети на партийните щабове, бих казал, че на първия етап би било важно в ляво и в дясно да се издигат такива кандидатури, които може да не са от самите партии, но да бъдат разпознати като автентични носители на идеята от електората. За да ви стане по-ясно, ще ви кажа.

Виктор Николаев: Говорите за Паскалев и Калфин?

Георги Първанов: Не, ще ви кажа с един пример от историята, по-близката история. Навремето в БСП имаше кандидат за кмет в лицето на Венци Йосифов, един добър човек, един добър професионалист, който обаче не беше приет от БСП.

Виктор Николаев: Тоест, БСП трябва да има такъв кандидат, който да бъде разпознаваем като типичен?

Георги Първанов: За това става дума.

Виктор Николаев: За Калфин и за Паскалев няма да ми потвърдите, но ги споменахте по-рано?

Георги Първанов: Споменавам ги, защото те вървят като номинации.

Анна Цолова: Защо тройната коалиция не е печеливша формула?

Георги Първанов: Защото тройната коалиция все още не е заличила лошия спомен, между другото, част от този спомен е несправедливо създаден, част от обвиненията, както се видя в последните две години, се оказаха несъстоятелни, но така или иначе е твърде близко времето до управлението на тройната коалиция. Ако си спомняте 1997-2001 година, на мен ми бяха необходими и на ръководството на БСП четири години, за да преодолеем онзи спомен за управлението на Виденов и БСП.

Виктор Николаев: Тоест, споменът е все още лош, без значение дали е справедлив или не?

Георги Първанов: Все още е сложен, все още картината е сложна. Прави впечатление, че БСП вдига доверието последователно, но все още бавно. Не знам времето дали ще стигне, за да може да обърне мача, както се казва на спортен език.

Анна Цолова: Нали знаете, че хората очакват наказание за порциите и обръчите, какво ще им кажете на тези хора, които са чули и изречението с порциите, и изречението с обръчите и фирмите?

Георги Първанов: Няма друг начин да се реши този въпрос освен чрез каналния ред на съдебната власт – прокуратура, съд, и разбира се, чрез инициативата, ако правителството има инициатива в тази посока, а нещо тази инициатива в последните няколко месеца ми се губи, не са настойчиви.

Виктор Николаев: Имате предвид арестите и делата, които така и не се случват по очаквания и първоначално заявен начин?

Георги Първанов: Случиха се няколко ареста по един много показен начин, прекалено показен. Аз помня ареста, примерно, на министър Цонев, който беше оправдан по повечето от делата, но не се случиха арестите, които хората чакат.

Виктор Николаев: Кои са тези арести?

Георги Първанов: Чакат арестите на 20, 30 или 100, 100 са много сигурно, от босовете на организираната престъпност.

Виктор Николаев: Вие защо не ги споменавате, критикуват ви за това, че говорите, но не ги посочвате?

Георги Първанов: Защото не е добре от устата на държавния глава да излизат прякорите, а аз не знам истинските им имена.

Анна Цолова: Но те са съществували и по време на тройната коалиция, и преди, още по-преди са се родили. През всичките тези години вие бяхте президент.

Георги Първанов: Тройната коалиция не може да бъде оправдана за това, че не беше достатъчно настойчива, но все пак по времето на тройната коалиция бяха хванати Маргините, които сега не знам каква съдба ще имат. По време на тройната коалиция започна натискът, в това число и дело, срещу така наречения Златко Баретата. Ето, вече ме накарахте да произнасям и прякорите. Сега какво се случи, да сте чули някое такова име? Когато аз попитах министър Цветанов за това подслушват ли се реално босовете на престъпността, отговорът беше: „Не, защото трябвало да се подслушват преди 15 години, когато се е формирала тази организирана престъпност, сега те са чисти бизнесмени”. Аз твърдя, че не са, защото трафикът на дрогата и другите трафици пак се контролира от същите тези хора.

Виктор Николаев: Има хора, които са скъсали с миналото си и може би има резон и в това, което г-н Цветанов ви е казал, че е трябвало да се действа тогава?

Георги Първанов: Не, няма резон. Няма резон в това да се подслушват 6, 10 или 15 хиляди души и закачените с тях не знам колко хиляди, чиито профил не се знае, никой не знае кои са тези хора и за какво са подслушвани.

Виктор Николаев: Вие страхувате ли се от подслушване, лично вие?