Правителството прие в сряда Национална отбранителна стратегия, която обединява съществуващите в момента Военна доктрина и Военна стратегия. Това е поредният програмен документ, изготвен от военното министерство, който правителството приема след Бялата книга за развитието на сектора и поредния план за развитието на въоръжените сили.

Националната отбранителна стратегия също предвижда увеличаване на средствата, които се отделят за отбрана и залага това условие като основно за изпълнението на поставените цели.

"Разходите за Министерството на отбраната трябва да бъдат поддържани на относително постоянно равнище не по-малко от 1.5% от брутния вътрешен продукт, а с включването на другите разходи за отбрана и разходите за пенсии на  военнослужещите – не по-малко от 2%", се посочва в документа.

В някои страни разходите за пенсиите на военнослужещите се покриват от бюджета на военните им министерства, но в България това се прави от НОИ. До момента не е повдиган въпросът разходите за пенсии да минат към бюджета на МО.

България дълги години отделяше между 2.8 и 2.2% от БВП и бе на челните места в НАТО. През 2009 година този процент падна до около 1.85, а през 2010 - до около 1.4%. В условията на криза обаче правителството на ГЕРБ за разлика от много други в Европа постави секторът сред малкото привилегировани в проектобюджета за следващата година. Така военното министерство получи със 100 млн. лева по-висок бюджет през 2011 г.

Приетата стратегия ще обхваща период от 10 години, като след пет години е планиран междинен преглед.

Документът предвижда още "справедлива, финансово осигурена и прозрачна система за допълнителни възнаграждения" с цел привличането и задържането на личния състав.

Според стратегията съществува "развиваща се и нарастваща заплаха от нанасяне на удари по стратегически обекти на територията на Република България и по нейното население с балистични ракети от страни в отдалечени региони". Отчита се още, че рисковете от разпространяване на оръжията за масово унищожение се

увеличават вследствие засиления интерес на някои страни към придобиването им.

След подобен анализ от страна на военния министър Аню Ангелов миналата година се стигна до скандал. Тогава Ангелов обясни, че съществува заплаха от ракети със среден радиус от Иран и Сирия. Твърдението му по неофициална информация предизвика остра реакция от страна на Дамаск. В стратегията обаче не се посочват конкретни страни, от които идва заплахата за България.

Според стратегията мисиите на въоръжените сили остават три – отбрана, подкрепа на международния мир и сигурност и принос към националната сигурност в мирно време.

При изпълнение на мисията в подкрепа на международния мир се предвижда въоръжените сили да участват в продължителни операции с един усилен батальон или повече на брой малки подразделения, но общото количество на личния състав, ангажиран в тях, не надвишава 1000 души, а ротацията на контингентите се осъществява на шест месеца.

Военноморските сили пък се предвижда да участват с една фрегата за период от три до шест месеца в рамките на една година, а Военновъздушните с - хеликоптери, без ротация за период от шест месеца в рамките на една година.

Българската армия все още е далеч от изискванията на НАТО за участието на държавите членки в мисии зад граница. Според съществуващия "критерий за използваемост" на алианса 50 % от личния състав на Сухопътните войски трябва да притежава способност за разгръщане, а 10% от личния състав на войските да изпълняват мисии.

Участието на България в мисии зад граница се изчерпва с едва 4% от общия състав на Сухопътните войски или около 750 военнослужещи.