Православната църква чества Лазаровден. Празникът е винаги в предпоследната събота преди Великден. В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар, жител на Витания, близо до Ерусалим.

Според евангелистите, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял и умрял. Когато Иисус се върнал, възкресил мъртвия на четвъртия ден от погребението в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Според средновековни текстове Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.

Богослужението на Лазаровден се отличава с проникновеност и значимост. Лазаровата събота е пасхално тържество - единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) богослужба не е в неделя.



Според българската народна традиция Лазаровден или "Лазарица", "Лазарова събота" е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.

В миналото момите излизали нагиздени със празнични костюми, венци и китки цветя. Пеели песни и играели, а накрая пускали венците по реката. Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщята, за стоката – домашните животни.

Домакините ги дарявали. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.

Имен ден празнуват Лазар, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар.