Българската православна църква чества днес паметта на Свети Великомъченик Георги Победоносец, който е сред най-почитаните светци у нас.

Воинът-победител е покровител на войската, а православната църква си спомня често неговия подвиг и всяка година на 6 май прославя богослужебно паметта му. Освен голям църковен празник, Гергьовден е и празник на храбростта на българския воин.

Гергьовден е един от най-големите пролетни празници, съвпадащ с разцвета на природата. Затова той е наречен още "цветен Гьорги". Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден.

От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори.

Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото.

Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата.

Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета, през кухи стебла от девисил.

На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина: чесън, бук, глог, коприва.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ, КОИТО НОСЯТ ИМЕТО ГЕОРГИ!