Днес България чества Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.

На днешния национален празник се чества създаването на глаголицата от Солунските братя Кирил и Методий.

Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г., този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-и век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както пише Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. 

С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. 

Православната църква отбелязва днес Деня на българската просвета и култура и славянската писменост, като във всички епархии на Българската православна църква ще бъдат отслужени молебени. С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим днес от 10,00 часа в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” ще бъде отслужен молебен. Той ще бъде оглавен от Негово Преосвещенство Тивериополски епископ Тихон, председател на църковното настоятелство на храма. 

В него ще вземат участие още Негово преосвещенство Знеполският епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит, и столични духовници. След това духовници и миряните ще се отправят в традиционното литийно шествие към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Там, при паметника на светите братя Кирил и Методий, Знеполският еп. Йоан, викарий на Софийския митрополит, ще оглави водосвета, който традиционно се отслужва по повод празника. Началото на молебена пред Националната библиотека е в 11,00 часа. 

Президентът Георги Първанов ще връчи висши държавни отличия на изтъкнати дейци на културата. С орден „Стара планина” - първа степен, ще бъдат наградени проф. Надежда Сейкова - за изключително големите й заслуги в областта на културата; Петър Караангов - за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. С орден „Стара планина” - втора степен, за изключително големите му заслуги в областта на изкуството ще бъде награден проф. д.и.н. Димитър Овчаров.

С орден „Св.Св. Кирил и Методий” - огърлие, ще бъдат наградени Васил Найденов - за особено значимите му заслуги в областта на културата и музикалното изкуство; Иво Папазов-Ибряма - за особено значимите му заслуги в областта на културата и музикалното изкуство; Георги Трифонов - за особено значимите му заслуги в областта на културата и изобразителното изкуство; Искра Радева - за особено значимия й принос в областта на културата и други. Държавният глава ще връчи и почетен знак на президента на читалищни дейци.

Най-българския празник!