Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а Задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден.

След Възнесението на Господ входът на царството небесно или на рая е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота.

На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите.

Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите.

Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян.

Те носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: "Бог да прости".

Задушницата се нарича в България "черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.

В съботния ден срещу Петдесетница е т.нар. Спасовска или Черешова задушница.

Свързана е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.

За една календарна година обикновено задушниците са 4 - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.