Населението на страната е намаляло с 564 331 души между преброяванията през 2001 г. и през 2011 г. Две трети от намалението се дължи на отрицателния естествен прираст, а една трета - на външна миграция, която се оценява на 175 244 души.

Продължава остаряването на населението

Продължава процесът на демографско остаряване. Намалява броят на населението на възраст под 15 години и се увеличава делът на населението на 65 и повече години.

Делът на населението на възраст над 65 години се е увеличил от 16.8 % през 2001 г. на 18.5 % през 2011 г. В същото време през 2001 г. лицата под 15-годишна възраст са били 15.3% от населението в страната. През 2011 г. техният дял намалява на 13.2%.

Градовете с най-възрастно население са Видин, където на възраст на 65 години и повече са 25.5%, Монтана и Габрово – по 24%, Ловеч – 23.3% и Кюстендил – 22.8%. Най-нисък е делът на възрастното население в областите Благоевград, Варна и София – 16%.

62.2% от населението или 4 576 904 души са в трудоспособна възраст, като 75.8% от тях живеят в градовете.

Над 900 хиляди са се определили като турци и роми

Българската етническа група обхваща 5 664 624 или 84.8 на сто от хората, декларирали етническото си самоопределение. Българският език е майчин за 85.2 на сто от населението.

Турската етническа група е втора по численост - 588 318 души с дял от 8.8 на сто от населението. Ромският етнос е трети и наброява 325 343 души с относителен дял от 4.9 на сто.

Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално в няколко области - Кърджали, Разград, Търговище, Шумен, Силистра, Добрич, Русе, Бургас, където живее около 64 % от населението от този етнос.

Турският език е майчин за 605 802 души или за 9.1 % от населението. Ромският език е майчин за 281 217 души или 4.2 %. 

Ромите са най-много са в областите Монтана, Сливен, Добрич и Ямбол.

6360 души са се самоопределили като принадлежащи към арменския етнос, а 1130 - към еврейската етническа група.

В България живеят постоянно 36 723 лица с чуждо гражданство и представляват 0.5% от населението на страната.

270 хиляди нямат вероизповедание

Лицата, самоопределили се към източноправославното християнско вероизповедание, са 4 374 135 души, или 76% от лицата, отговорили на въпроса. Католическото вероизповедание са посочили 48 945 души, протестантско - 64 476 души, съответно 0.8 и 1.1% от отговорилите.

Мюсюлманско вероизповедание имат 577 139 души, или 10%. От тях мюсюлманско сунитско е вероизповеданието на 546 004 души, мюсюлманско шиитско - на 27 407 души, и 3 727 души са записали само мюсюлманско вероизповедание.

Други вероизповедания изповядват 11 444 души или 0.2% от отговорилите.

272 264 лица (4.7%) са отговорили, че "нямат вероизповедание". 409 898 (7.1%) въобще не са попълнили тази част от въпросника на преброяването.

Увеличава се населението само в София и Варна

Най-голямо по брой е населението на област София (столица), в която живеят 1 291 591 или 17.5 на сто от населението на страната. Най-малка е област Видин с население 101 018 души. В Пловдив живеят 338 153 души, а във Варна 334 870.

Между двете преброявания се е увеличило само населението на областите София (столица) със 120 749 души или с 10.3 на сто и Варна - с 13 061 души или с 2,8 на сто.

С най-много е намаляло населението на градовете Ловеч (-17.1 %), Видин (-16.2 %), Силистра (-15.1 %), Разград (-13.0), Плевен (-12.2 %).

Населението на страната е разпределено в 255 града и 50047 села. Една трета от населението на страната (33.6%) живее в седемте най-големи града с население над 100 000 души.

В 181 населени места няма преброени лица. В 21 % от населените места живеят от 1 до 50 души, а в 36 % от населените места живеят между 100 и 500 души. В 60 общини преброеното население е под 6000 души и в тях живее 3.1 % от населението на страната.

Два пъти се е увеличило семейното съжителство без брак

Делът на хората, които живеят в семейно съжителство, без да е сключен юридически брак се е увеличил от 4 % през 2001 година до близо 8 %.

От всички съжителства без брак 70% са сред младите възрастови групи от 16 до 39 години.

С увеличаване на възрастта този дял намалява и сред населението на 40 - 49-

годишна възраст той е 16%, а сред лицата над 50-годишна възраст - 14%.

Всеки пети е висшист, над 110 хил. са неграмотни

Броят на лицата с висше образование е 1 348.7 хил. (19.6%), или всеки пети е висшист.

В сравнение с предходното преброяване относителният дял на висшистите се увеличава с 5.5 процентни пункта.

Лицата, завършили средно образование, са 2 990.4 хиляди (43.4%).

Неграмотните са 112 778, а относителният им дял от населението на възраст 9 и

повече навършени години е 1.5%. При самоопределилите се като българи 0.5% са неграмотни, при турската етническа група - 4.7%, и при ромската - 11.8%.