Въпреки трудностите обаче в условия на криза българите се активизират в търсенето на работа в чужбина и с посредничеството на държавата зад граница заминават същия брой хора, както и преди това, сочат данните на Агенцията по заетостта.

Само преди дни Германия обяви, че е готова да приеме над 100 000 специалисти от други европейски страни, поради липсата на германски кадри за тези професии. Освен испанци, португалци и гърци, Германия е готова да приеме също българи и хървати за лекари, медицински сестри, болногледачи, инженери.

България изпраща работници в Германия по линия на няколко спогодби и чрезЕвропейския портал за професионална мобилност (ЕURES).

Славка Радева, която е началник отдел “EURES и международни спогодби” в Агенцията по заетостта коментира пред Mediapool, че България получава от Германия оферти за инженерни кадри, лекари, медицински сестри. По линия на споразумение, което имаме се изпращат и хора на сезонна заетост в селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството, включително работници в увеселителни паркове и домашни помощнички, които се грижат за възрастни хора.

Немските работодатели не правят компромис с подготовката

“По наши наблюдения обаче немските работодатели са много консервативни и искат задължително служителят да говори добре немски и ако може да има точно същата квалификация като немските специалисти. Имал съм Ханс, който може това, това и това и сега искам Иван от България, ама той трябва да може да прави същото. И нямат търпимост да изчакат, за да бъде чуждият служител обучен. Затова независимо, че има толкова много оферти за работа, е трудно да бъде устроен един среден специалист. Да не говорим, че българите се нуждаят от разрешение за работа и при този наплив, който е в момента от страни с висока безработица като Испания и Гърция, трудно ще бъде предпочетен български работник“, коментира Радева.

“В период на криза обаче имаме ако не повече, то същия брой посредничества. Имаше по-голяма активност и от страна на колегите в чужбина и на кандидатите и по-бързо се запълваха работните места“, коментира тя.

По данни на Централата за международно и специализирано посредничество в Германия общо българите, получили договори от януари до юни са 4 372 души – сезонна заетост, студентска заетост, по международните споразумения и др.

И в момента се набират български лекари за Германия

При лекарите и медицинските сестри има доста административни пречки, защото трябва да се признаят дипломите и квалификациите им и за съжаление има разминаване и е трудно в Германия да се започне веднага работа по същата медицинска специалност, придобита у нас.

“Лекарите работят една-две години като лекари асистенти и тогава им се дава право да се явят на допълнителни изпити. Затова в процеса на този опит с Германия стигнахме до извода, че е много по-лесно да помогнем на лекари без специалност или такива, които са готови да започнат от А-Б в Германия, защото самата диплома от Медицински университет по-лесно може да бъде призната и след това те започват да надграждат образованието си в Германия, за да получат специалност и след три-четири години получават специалност. Заплащането е много добро и им позволява да живеят нормално“, обяснява Радева.

“Стартовата заплата е 3300 евро като с всяка година това възнаграждение се увеличава. Освен това се получават допълнителни възнаграждения за поемането на нощни дежурства, за допълнителни ангажименти. Имахме например лекар, който замина и в свободното си време водеше курс по медицинска гимнастика в басейн на възрастни хора, което му осигуряваше допълнителни доходи“, допълва тя.

Освен това българските лекари биват включвани в курсове, които са част от изискванията за придобиване на специалност и разходите се поемат от клиниките, в които работят.

И в момента Агенцията по заетостта набира лекари за Германия. Две клиники са готови да изпратят представители у нас, които да проведат интервю с кандидатите. За одобрените кандидати клиниките ще финансират и курс по немски език като се изисква първоначално те да владеят езика на елементарно ниво - А1 по европейската рамка, а при заминаването поне B1 или B2. Очаква се интервютата да се проведат през есента като у нас все още се набират кандидати.

Страната ни обаче не може да устрои на работа болногледачи в Германия, тъй като за това се изискват хора със специална квалификация и удостоверение, че са преминали определено обучение. Дори български медицински сестри и лекари не могат да бъдат наети на тази работа. Страната ни обаче има споразумение с Германия за изпращането на домашни помощници.

В скандинавските страни българските работници са непознати

“Българските работници в много от страните не са добре познати и това спира работодателите да са отворени към тях. В скандинавските държави например нямат никакъв поглед върху нашата образователна система и нямат представа дали нашите специалисти отговарят на техните изисквания“, обяснява Радева.

“Имахме опознавателни посещения от Швеция, Норвегия и Финландия, които искаха да се срещнат с представители на медицински университети, за да видят по каква програма се подготвят нашите специалисти, същото е и по отношение на инженерните кадри“, допълва тя.

Всяка година около 100 млади българи работят в Дания в селското стопанство. Там условията са палаткови лагери, затова отиват млади хора и освен това се изисква език. Тази година датските работодатели са поискали да вземат миналогодишните си работници, затова не са обявени нови работни места.

Испания традиционно е отворена за българи, но кризата е намалила местата

Има страни, в които традиционно работят българи. Такава страна например е Испания. “Естествено сега заради кризата офертите са намалени. В началото на всяка година имаме много малко заявяване на работни места за селско стопанство, които общо взето усвояваме на 100%, но това са не повече от 200-250 човека годишно в сравнение с 6 000, които сме изпращали преди влизането в ЕС. Отчитаме и факта, че много от българите, които тогава са започнали работа се връщат всяка година при същите работодатели, защото са харесани като работници“, обяснява Радева.

Освен това чрез работещите там българи техни приятели и роднини също си намират работа. В момента има и обявени и единични места за аниматори, плочкаджии. Общо около 300 души са започнали работа в Испания с посредничеството на Агенцията по заетостта.

Тази седмица испанският в. "Ел Паис" писа, че правителството възнамерява да въведе ограничения на трудовия си пазар за българи и румънци.

Между 400-500 души годишно заминават с държавно посредничество

Между 400 и 500 души годишно заминават на работа в ЕС с посредничеството на Агенцията по заетостта. В действителност те са много повече, но има трудови пазари върху, които агенцията няма поглед.

Такъв е примерът с Гърция, където работят много българи.

“В Гърция независимо от броя хора, който се посочва, че работи там, нямаме поглед, тъй като пазарът на труда е отворен. Освен това когато става въпрос за сезонна работа гръцкото законодателство няма изисквания за писмени договри и осигуровки“, посочва Радева.

Много от офертите в ЕURES мрежата са публикувани както у нас, така и в други държави, затова е много важна бързата реакция, обяснява Радева.

“Много е важно българските кандидати да си подготвят добре документите и да ги изпращат много експедитивно. Колкото по-бързо реагираме и изпратим останалите, толкова по-големи шансове имат нашите кандидати. Към обявените оферти в ЕURES мрежата обикновено има дадени координатите на съветник, чрез който всеки кандидат може да изпрати документи. Нашата работа е да прегледаме тези документи, да посъветваме кандидата как да са във вид, който да го представи в най-добра светлина“, допълва тя.

Три са основните пречки пред наемането на българи в чужбина, обобщава Радева. На първо място са трудовите ограничения, тъй като в най-предпочитаните от българите държави се изискват разрешения за работа, които спират много работодатели да обявят места за тях. На второ място езиковата бариера, защото нашите кандидати или не говорят добре езика или изобщо не говорят. На трета място е признаване на дипломи и квалификации.