“Във всеки голям областен град у нас има голяма ложа, където влизат шефът на РДВР, шефът на Окръжната прокуратура, шефът на НАП, в масонските ложи има запазени места за тях. Те се срещат с българския бизнес и така се натрупват състояния от порядъка на 50-100 млн. евро“, смята той. Според Андреев родното масонство се развива по идея на масонството в Италия – събират се влиятелни хора от различни политически партии, противници в парламента с цел тайно сдружаване за извличане на дивиденти в своя полза. Андреев, който е и бивш депутат, поиска на магистратите да бъде забранено да членуват в тайни общества.

„Членуването в спортни организации, в ловни дружинки е нещо явно, до което всеки може да има достъп. Докато членуването в тайни организации е извън обществеността и затова този проблем е по-остър“, обясни Минчо Спасов, шеф на вътрешната комисия в предишното НС.

„В тези хора се е загнездило убеждението, че кадровото израстване в съдебната система зависи от членството в тайни общества. Членството на магистрати в политически партии е разрешено във Финландия, която е страната с най-ниски нива на корупция, но е забранено членството в тайни общества“, заяви Спасов.

„При нас всичко, което виждаме, не е като в света, нито съдебната ни система, нито начинът на прилагане на законите. Трябва да има широк дебат, кой може да бъде масон, да се забрани на магистратите да членуват в тайни общества“, категоричен бе Минчо Спасов.

Нашата гледна точка и коментарът не е точно такъв, когато говорим за зависимости, няма значение дали те се основават на членство в масонска ложа, дали в общност от гледна точка на религия, на спорт или чисто и просто на приятелство, каза от своя страна Стелиана Кожухарова, говорител на главния прокурор.

„Не съм съгласна с изказването на Минчо Спасов, че повечето от магистратите смятат, че не можеш да направиш кариера, ако не си масон“, заяви тя. Не смятам, че е проблем, ако има изискване в закона магистратите да декларират дали са членове на масонска ложа, да го направят”, добави Кожухарова.