“Българските държавни железници“ (БДЖ) ще трябва да се спасяват сами от омагьосания кръг на огромни дългове и отказана от държавата финансова инжекция, като опциите към момента са продажба на вагони за скрап, на почивни станции, закриване на линии и приватизация на товарните превози. Това обясниха от ръководството на БДЖ след като финансовият министър Симеон Дянков блокира отпускането на държавен заем от 140 млн. лева и отказа да подпише споразумение със Световната банка за кредит от 460 млн. лева.

Първият голям тест за БДЖ и готовността му да се реформира ще са търгове за продажба на над 1500 вагона. Процедура за 515 вагона за скрап ще бъде обявена до дни, в последствие за още над 900, като и двете трябва да приключат до края на годината и да осигурят приходи от 13 млн. лева.

Няколко милиона лева може да дойдат и от успешна продажба на почивните станции на железницата. Поне 1000 души ще бъдат отписани от персонала на БДЖ до края на годината и ще бъдат прехвърлени към фирмите за почистване, охрана и колетна дейност. Така се намалят две от най-големите разходни пера на железницата – за заплати (над 77 млн. лева) и осигуровки (26.6 млн. лева). 20-30 хиляди евро са спестени от закриването на представителството на БДЖ в Москва.

Железниците планират и да продадат акциите си в съвместни дружества като”Фризон” АД, “Реклама Български железници”, Българо-руска инвестиционна банка, “Алианц България”, “Прибой”, “Зона за обществен достъп”, “Eurofima”, “Булкомби”, “Интерфриго и интерконтейнер” и “Клирингово бюро”, Брюксел. Не е ясно обаче какви приходи може да очакват БДЖ от продажбата на дяловете си в тези дружества. От продажба на рекламни площи дружеството се надява да спечели 600 хиляди лева, но за сега тази мярка няма никакъв успех.

Все по-неизбежна изглежда и мярката закриване на нерентабилни линии. От списъка с губещите влакове на БДЖ става ясно, че на червено от 80% са теснолинейката Септември – Добринище, линиите Търговище – Червен бряг, Плевен – Каспичан, Червен бряг – Шумен, Карлово – София, Карнобат – Варна и др. Решението за спирането на тези влакове обаче зависи от държавата, която трябва да осигури и алтернативен транспорт на жителите от тези райони. В плана за преструктуриране на железницата пише, че закриването на нерентабилните линии ще спестява на БДЖ 1 млн. лева годишно, а инвестицията на държавата в осигуряването на автобусен транспорт се равнява на 900 хил. лв.

Най-големите си надежди БДЖ възлага на успешната приватизация на “БДЖ-Товарни превози“. Балансовата стойност на активите на дружеството е 320 млн. лева и това е сумата, на която се надяват от БДЖ. Процедура по приватизацията обаче не е обявена, а приключването й ще отнеме поне година.

Докато ръководството на БДЖ трескаво мисли от къде да реже разходи и да увеличи приходите си синдикатите засилват натиска за подписването на нов колективен трудов договор (КТД) с нови придобивки за железничарите. Заради отказа на ръководството да се съобрази с исканията на синдикатите, те заплашиха със стачки и дори започнаха подписка сред служителите кой е “за” протеста и кой “против”. С въпроса реши да се заеме лично премиерът Бойко Борисов, който привика ръководството на БДЖ и представители на синдикатите на среща в Министерски съвет в понеделник сутринта.

“Състоянието на железниците е въпрос на национална сигурност и няма начин да се развие инфраструктурата на страната или да се изграждат интерглобални връзки, а да не може да се превозват товари”, заяви в петък лидерът на ДСБ Иван Костов от парламентарната трибуна. Той настоя Борисов да отговори пред парламента защо бе спрян заемът от Световната банка за спасяването на “Холдинг БДЖ”. “Министърът на транспорта Ивайло Московски абсолютно не е способен да реши този въпрос и това беше ясно при назначението му, след като бе поискана оставката на предишния министър”, каза още лидерът на ДСБ.