Фирмите в близо половината икономически дейности ще трябва да изчакат решението на министъра на труда Тотю Младенов, за да разберат какви ще са минималните суми, върху които ще трябва да осигуряват работниците си през 2012 г.

В последния момент ще разберат какви ще са минималните заплати в големи браншове като всички видове транспорт, химията, печатната, радио- и телевизионната дейност, производството на лекарства, финансите, застраховането. В тези сектори работодателите и синдикатите не стигнаха до споразумение какви да са осигурителните прагове за догодина. В тях работят около 1 млн. души.

В останалите 46 икономически дейности профсъюзите и бизнесът се договориха. В последния момент обаче туристическата камара се отказа от договорения ръст с 14.2% с мотива, че заради кризата много от малките и средните предприятия в бранша са пред фалит, а през 2011 г. са се увеличили ДДС в отрасъла, данъците върху сградите, таксите за смет, ток и парно.

"Всичко това доведе до по-бързо нарастване на разходите в сравнение с приходите на туристическите предприятия през тази година", се казва в писмото на браншовата камара, с което се настоява праговете да останат на нивото от тази година. Заради многото заети в бранша развалянето на споразумението в туризма ще намали постигнатия досега среден ръст на всички прагове със 7%, но още не е ясно с колко.

По закон министърът на труда има правомощие да разпростре средното нарастване сред браншовете, в които бизнесът и синдикатите не са се договорили. Работодателите са твърдо против с мотива, че това ще увеличили разходите за труд в отраслите в тежко икономическо състояние, което ще доведе до нови съкращения. Позицията на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) е, че не трябва да има механично налагане на средния ръст в секторите без споразумение.

"Там, където няма синдикати, като печатарската дейност например, трябва да се вземе предвид предложението на работодателите", каза Румяна Георгиева, експерт на КРИБ. Българската стопанска камара също категорично се противопостави на служебното вдигане на праговете. Синдикатите обаче заплашиха, че ако Тотю Младенов не изпълни правомощията си, ще оттеглят подписите си от досега сключените предложения.

Преди дни министърът на труда каза, че не му се иска да се стига до административно налагане. Въпросът ще бъде обсъден в съвета за тристранно сътрудничество. Той обаче най-вероятно ще заседава чак след изборите, очакват се големи спорове и така над 1 млн. души ще си разберат осигуровките в последния момент.


Туризмът се разбунтува срещу по-високите осигурителни прагове догодина

В последния ден от преговорите за минималните осигурителни прагове по браншове, работодателите и синдикатите не постигнаха нови споразумения. Договорените до момента минимални прагове засягат 1 188 500 осигурени лица и играят ролята на минимални заплати в отделните сектори.

Освен това в последния ден от преговорите стана ясно, че работодателската организация в сферата на туризма – Българска туристическа камара - е оттеглила подписа си от секторното споразумение и така общият брой на валидните споразумения става 45.

Първоначално за туризма бе договорено покачване на праговете с 14.2% или с около стотина лева спрямо тазгодишните в зависимост от нивото на позициите.

Работодателите в туризма обаче настояват тазгодишните прагове да се запазят и догодина, тъй като кризата е ударила сериозно бизнеса. Оттам посочват, че от 2008 година досега праговете са скочили двойно, а натоварването на легловата база е намаляло спрямо миналата година и данъците върху сградите, такса смет и цените на тока и парното са се увеличили.

С колко ще се увеличат минималните прагове за секторите, в които не е постигнато споразумение, сега зависи от социалния министър Тотю Младенов. Той има право административно да наложи средния ръст за останалите отрасли, който е 7%. За сравнение наложеният среден ръст през тази година беше 5.6%.

Синдикатите настояват именно за административно налагане на по-високи прагове за отраслите, за които няма постигнати споразумения. Работодателите обаче са против и искат за недоговорените браншове да останат тазгодишните прагове.

Социалният министър Тотю Младенов коментира през миналата седмица, че не иска да се стига до административно налагане на по-високи осигурителни прагове и посочи, че въпросът ще се решава в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Най-сериозно повишение на праговете догодина се очертава в пчеларството (20.3%) и в растениевъдството и животновъдството (11.4%). При търговията с автомобили ръстът на праговете е 10% и ръководните кадри ще се осигуряват върху 900 лева, а помощният и административен персонал – върху 500 лева.

В повечето отрасли, където е договорено увеличение на праговете, повишението е между 5% и 7% - добив на въглища, добив на нефт и природен газ, производство и преработка на месо, преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, производство на захар, производство на облекло, производство на дървен материал и хартия, леене на метали, производство на мебели.