През годините не един път са се появявали слухове за гостуване на Жан-Мишел Жар в София и ето че най-после това стана факт. Един от първите музиканти, наложили електрониката в поп музиката, направи първия си концерт в България, който беше дългоочакван не само заради знаменития французин, но и тъй като това е първото музикално събитие в новооткритата зала "Арена Армеец".

Шоуто премина безпроблемно от техническа и звукова гледна точка, което беше успокоение за публиката, след като организацията в "Арена Армеец" не се оказа съвсем гостоприемна. Влизането в залата, събираща 19 000 души и пригодена за 10 000 за конкретното събитие, беше съпътствано от дълги опашки, като често посетителите недоволстваха срещу късното отваряне на входовете. Потърпевши от липсата на информация бяха най-вече хората с електронни билети, които минути преди началото на концерта разбираха, че трябва да чакат на съвсем друго място.

Самото събитие започна с 50-минутно закъснение, но в секундата, в която осветлението изгасна, неуредиците бяха забравени. Жан-Мишел Жар и тримата музиканти с него не излязоха директно на сцената, а се отправиха към нея от задната част на залата, преминаващи и поздравяващи феновете наоколо.

Жар, обръщащ се към публиката на английски, френски и дори български, даде динамично начало на шоуто си, което от композиция на композиция представяше все по-впечатляващи светлинни ефекти и концептуални прожекции. След второто изпълнение за вечерта той обяви, че посещението му в България е специално, тъй като това е от страните извън Франция, в които неговата музика е станала популярна още преди да достигне световен успех. Първото писмо, което той получава от фен извън Франция, е от българин. Жар също така спомена, че работата му като посланик на ЮНЕСКО е свързана с Ирина Бокова, генерален директор на организацията. Той посвети концерта на нея, като обяви, че от тази вечер нататък от всеки негов продаден билет ще отива един цент за инициативите им.

Синт-поп симфониите му елегантно преминаваха от бързи към бавни периоди. По-меланхоличната част беше започната със Souvenirs of China, за която авторът й каза, че е вдъхновена от гостуванията му в Китай след падането на режима на Мао Дзъдун, а кулминацията й беше при Theremin Memories, в която Жар остави кийбордите, за да отиде при теремина и да изпълни залата с неговия призрачен звук.

Силно аплодирано беше и изпълнението му на неговата "лазерна арфа" - инструмент, създаден в ранните 80-те и популяризиран от Жан-Мишел Жар, който в блога си той пише, че понякога умишлено прави грешки, за да могат феновете да са сигурни, че наистина става въпрос за свирене на живо.

Публиката, съставена от хора от всякаква възраст и музикални предпочитания, изпълни голяма част от залата, въпреки че в някои сектори имаше празни редици. По средата на концерта все по-осезаемо хората напускаха местата си – или за да си тръгнат, или за да бъдат по-близо до случващото се на сцената, с което донякъде пролича кои са дошли заради музиката и кои само заради значимостта на събитието. Десетки се отправиха към изходите преди и по време на двата биса на шоуто, завършило с дълги благодарности от страна на Жар и посветената на българската публика композиция Vintage.

Самият Жан-Мишел Жар пък показа изключително топъл контакт с публиката и енергично сценично присъствие, което невинаги може да се срещне при изпълнител на инструментална електронна музика. Надали и някой би му дал неговите 63 години, особено на фона на искрената му радост, че е на сцената - може би по-скоро продължаваща любов към самата музика, отколкото заради мястото на събитието.

В рамките на 2 часа и 15 минути и над 20 композиции Жан-Мишел Жар изпълни всяка секунда с музика, картини и детайли. До голяма степен това беше едно пътуване през неговите magnetic fields и звукови фантазии. И като всяко едно подобно преживяване – краят е последното, което очакваш.

имам чувството че не си била там, а някой ти е разказвал какво е било.
В залата НЯМАШЕ празни редици, беше пълна до дупка! Само тук-там можеше да се види празно място, но не и редици. Изобщо хората НЕ СА си напускали масово местата по средата на представлението, а ходиха да си купуват хапване и пийване.
Не е споменал думата ПЪРВОТО ПИСМО, което е получил да е било от българин, а каза, че подкрепа за първият му албум ОКСИЖЕН е получил от в началото Франция и България.

Както и да е, но по-добре е да пишете за събития, на които сте били, а не да преразказвате чужди впечатления.