На фона на публично огласените през февруари от Върховния касационен съд данни за все по-увеличаващия се брой на подслушванията след идването на ГЕРБ на власт (от 5598 през 2008 г. до 15 946 през 2010 г.), службата, призвана да събира данни за престъпления и да арестува в армията (а от скоро и сред цивилното население) – военната полиция (ВП), пази в пълна тайна броя на реализираните от нея специални разузнавателни средства (СРС).

В отговор на запитване на Mediapool от Министерството на отбраната отказаха категорично да предоставят подобна информация, както и статистика за реалната ефективност на реализираните от тях СРС-та с обяснението, че количеството на изготвените доказателства по дела било класифицирана информация. Както и самият брой на исканията за подслушване, отправени до съда.

Всъщност, класифицирана информация по смисъла на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) представлява само начинът и техническите средства, чрез които те се реализират, както и придобитите впоследствие данни, ако те са обект на държавна тайна. Въпреки това до момента от служба "Военна полиция" към МО не са оповестявали ясна и систематизирана информация за това какво точно са успели да разкрият и документират чрез подслушване.

36% от използваните СРС-та довели до някакъв резултат

От службата склониха да уточнят само, че СРС-тата се използвали за "разкриване на престъпна дейност, свързана с производство, притежаване и разпространение на наркотични вещества, подкупи и длъжностно престъпление, незаконно притежаване на оръжие, боеприпаси и взривни вещества и документни престъпления". Общо взето със същото се занимава и МВР.

Според предоставените от МО данни 36% от използваните СРС-та през 2010 година и през първите девет месеца на 2011-та са спомогнали за събиране на информация, която е послужила за образуване на неизвестен брой военни досъдебни производства и административни мерки. Колко от тях обаче са довели до съдебни процеси, евентуални присъди, наказания или уволнения изобщо не се споменава.

За разлика от военното ведомство МВР периодично съобщава процентния дял на СРС-та, които са се превърнали в годни доказателства и така са били използвани по предназначението, разписано в закона. Според последните официални данни около 12 на сто от подслушванията, осъществявани от вътрешното министерство стават част от материалите по съдебни процеси.

Истината е някъде там

Единствените данни по темата, макар оскъдни и доста неясни, бяха оповестени за пръв път от военния министър Аню Ангелов през юни т. г., когато той изненадващо обяви, цитиран от в. "Дневник", че ВП била реализирала около 40 подслушвания от приемането на първия вариант на ЗСРС досега. Ако това твърдение е вярно обаче, излиза, че военните полицаи извършват по малко над 2.5 подслушвания на година, тъй като законът бе приет през 1997 г.

Вероятно Ангелов е имал предвид друг вариант на закона, но от думите му изобщо не стана ясно кой точно, най-малкото защото само през 2009, 2010 и 2011 г. ЗСРС бе изменян общо пет пъти.

Ситуацията стана още по-заплетена, когато два месеца по-късно шефът на военните полицаи полк. Данчо Дяков коментира пред БНР, че през 2010 г. подчинените му са опрели до необходимостта да използват СРС-та, за да разкриват престъпления общо 44 пъти и са изпратили толкова искания до съда.

Колко от тях са били уважени и колко доказателства, годни за представяне пред съда, са били изготвени отново не бе коментирано. Не стана ясно и дали изобщо някое от въпросните 44 искания за СРС впоследствие е спомогнало за образуването на досъдебно производство от прокуратурата. За издаване на осъдителни присъди пък да не говорим.

Последната официална (и този път писмена) позиция по темата на ръководството на военната полиция пък меко казано придава тотално абсурден нюанс в поведението на службата. Излиза, че щом според ВП броят на поисканите и приложени СРС-та е класифицирана информация, би трябвало министър Ангелов и полк. Дяков да бъдат подведени под отговорност за нейното последователно разгласяване.

ВП подала на обвинението 547 сигнала с мнение за съд

Иначе от данните, изпратени като отговор до Mediapool, става ясно, че военните полицаи съвсем не стоят без работа и за цялата 2010 и първите шест месеца от тази година са предоставили на вниманието на военните прокурори общо 547 отработени сигнала с мнение за съд.

Брой, който също провокира някои въпроси, тъй като според официалния отчет на прокуратурата за 2010 г. униформените обвинители са образували общо 545 дела. Данни за първото полугодие от 2011 г. все още няма.

Интересно е също, че докато подобно на колегите си в МВР около 1000-та военни полицаи пресичат общата престъпност, документните далавери и корупцията, през 2010 г. те са извършвали установяване и разпити на свидетели, изземване на доказателства и арести по едва 99 разследвания, пак по данни на държавното обвинение.

За сравнение малко под 30-те хиляди полицаи в системата на вътрешното министерство са участвали с подобни действия по общо 27 263 досъдебни производства. Въпреки явното превъзходство в броя в полза на МВР в процентно съдържание тази статистика показва известна ленивост в работата на ВП.

На фона на тази заетост във военната полиция получават по-сериозно възнаграждение от колегите си в МВР, тъй като в службата по неофициална информация щата е зает само от сержанти, които в началото на кариерата си тръгват с около 700 лева заплати, а заплатите на офицерите надминават 1500.

В системата на вътрешното министерство униформените започват работа с не повече от 450 лева, които с наближаването на заветните 20 години прослужено време стигат до около 1000 лева.

Военните полицаи работили по 1280 сигнала за година и девет месеца

Военните полицаи за периода от 1 януари 2010 г. до 30 септември 2011г. са получили общо 3302 сигнала (явни и анонимни), 1280 от които са съдържали данни за вероятно извършено престъпление.

От регистрираните сигнали с първоначални данни за извършено престъпление 731 са изпратени на прокуратурата с мнение за образуване на досъдебно производство.

Тази информация обаче също не изяснява какъв е коефициентът на полезно действие на скъпоплатените военни полицаи, тъй като нито в докладите на прокуратурата, нито от МО съобщават какъв процент от делата, образувани по материали на ВП, са доведени до успешен финал с влезли в сила осъдителни присъди.

Вместо това от военното министерство се ограничават с уточнението, че става въпрос основно за разследвания на престъпления против собствеността, караулната, постовата и вътрешната служба, управление на лични моторни превозни средства след употреба на алкохол и предизвикани пътнотранспортни произшествия, телесни повреди и престъпления, свързани с наркотици.

Освен това служба "Военна полиция" извършва годишно контрол на охраната и пропускателния режим на над 850 военни формирования, обекти и райони на територията на страната. Службата осигурява охраната на военни учения, празници и други мероприятия. През 2010 г. и първите девет месеца на 2011 г. са регистрирани 13 случая на употреба и 15 случая на съхранение и разпространение на наркотици от военнослужещи.

Военните полицаи най-видими при охраната в сградата на МО

Военните полицаи са най-видими за българските граждани при изпълнението на задачите им по охрана на служителите в централните сгради на МО в София.

На въпрос колко точно военни полицаи охраняват чиновниците в София от МО отговориха: "Достатъчно, за да осигурят в антитерористично отношение визираните във въпроса сгради. Службата е създала необходимата организация за тяхната сигурност и разполага с необходимите сили и средства за надеждна охрана".

От МО съобщиха още, че извършва контрол на охраната и пропускателния режим на над 850 военни формирования, обекти и райони на територията на страната. Службата осигурява охраната и контролно-пропускателния режим на провежданите всяка година над 10 международни военни учения. Военна полиция осигурява и охраната на над 70 масови прояви с участието на военнослужещи и граждански лица.