Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI в.

Води благочестив живот, а след кончината й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където са и досега.

Празникът в чест на Света Петка - Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.

Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. По традиция се правят оброчни курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.

В някои райони Петковден е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата.

След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.

Именници са всички, които носят имената Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро и Парун. /Вести