Негово светейшество Патриарх Максим за първи път празнува рождения си ден в Пловдив. Днес той навършва 97 години. Българският патриарх пристигна по обяд в митрополитския храм „Света Марина”. 

Дядо Максим отслужи молебен за здраве, благоденствие и дълголетие и ще благослови християните. 

Преди това в църквата на Бачковския манастир патриарх Максим и архиереите от Св. Синод отслужат Света Божествена Литургия.

Тържеството по случай годишнината на патриарха е организирано от Пловдивската митрополия. Честването е в обновения митрополитски храм „Света Марина”.

Негово Светейшество бе посрещнат на двора от митрополит Николай и свещенниците, строени в шпалир и облечени в най-празничните одежди - като за богослужение. Пред олтара дядо Николай отслужи благодарствен молебен за здраве на своя духовен наставник. След поздравленията и многолетствието дари светиня му с щедри архиерейски подаръци от свое име и името на клира и паството на Пловдивската епархийска църква. 

Естетът дядо Николай е подготвил комплект бродирани епитрахил и омофор.  Това са специални  инсигнии - отличителни знаци за клира,  части от одеянията на Христовия войн.  Приготвените за дядо Максим са в зелено – цвета на патриарха. И изразяват обичта на пловдивския архийерей към своя учител. Но са и връзката между свещенството, чийто знак е епитрахилът, и спасението на човека, чийто знак е омофорът. Защото само с епитрахил и омофор епископът, който е образ на Спасителя, може да извършва свещенодействията. 
Епитрахилът е дългата лента везан плат с изобразени кръстове и серафими. Дядо Максим ще го носи през врата, както всички епископи. Т.нар. „навратник” символизира връзката на свещенослужителя с вечното свещенство на Първосвещеника Христос.
Омофорът е специалната одежда само на епископите. Това е големият “нараменник “ - широка лента бял вълнен плат с изобразени кръстове, който се поставя на раменете и около врата. Произхожда от императорския палиум, който е знак на властта. Носи се само по време на тайнство или обряд. Омофорът символизира изгубената овца, която Христос взима на раменете си, за да я спаси. 
Свещените инсигнии са символи на оръжията на духовната борба, водена от свещенослужителите. Силата да продължава да побеждава, ще пожелаят на дядо Максим пловдивските духовни чеда.

Църквата “Света Марина” – главният храм на Пловдивската епахия, е напълно обновен. Сякаш е възкръснал след основния ремонт, който беше направен. В църъквата се съхраняват светите мощи на светата великомъченица Марина. 
Обновяването на божия храм започна с покрива. Керемидите са специални, издържат на всякакви атмосферни влияния. Всичко вътре е обновено с изключение на шедьовъра – пищния  иконостас с орехови пана, създаден от прочутите майстори резбарите Коста Коци и Коста Пасико от Мецово през 1828 г. Съхранени са и иконите от кастата на иконописеца от Едринската школа Никола Одринчанина и възрожденеца Станислав Доспевки. 
Храмът - доскоро потънал в сажди и чернилка, е изографисан наново. Остатъците от старата стенопис грижливо е запазена, а новата е изцяло в православен и каноничен дух. На централния купол са изогрофисани сцени от живота на Христос.Рождеството, Кръщението, Тайната вечеря, Разпятието, Възкресението, Възкресението на Лазар, се открояват на Централния купол. В западния и северния кораб пък са изображенията на преподобните мъже и жени, светии и мъченици. Подът е от мрамор. 
Реставрирана е и древната камбанария, която датира от 1870 г. и представлява единственият архитектурен по рода си тип – емблема на града, част от църковния комплекс. 
Почистени са люнетите на прозорците, те са покрити със синя украса и красиви железни решетки. Реставриран е и брациговският дялан камък около прозорците и вратите, ъглите на постройката и главния корниз, абсидата. 
Редят се  Соломоновият съд, страдащият Йов, Давид побеждава Голиат, Самсон убиива лъвът, Медната змия, Намирането на Моисей в реката, Моисей получава скрижалите на земята, Молитвата на Моисей, Ангел господен прегражда пътя на Валлама, Братята на Йосиф го продават в Египет, Исаак благославя Иакова, Изгонването на Измаила и неговата майка Агар, Лот бяга от Содом, Каин убива Авеля, Грехопадението на прародителите, Всемирният потоп - Н.Алваджиев
Владиката Николай следеше изкъсо ремонта, наглеждаше почти денонощно майсторите, променяше и подсилваше цветовете на стенописи и мазилки, наставлява лично зографите, които  рисуват новите стенописи.

Патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 година с гражданското име Марин Найденов Минков. Завършил е Софийската духовна семинария през 1935 г. През 1938 г. постъпва в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

През декември 1941 г. в параклиса на Богословския факултет става монах с името Максим. На 4 юли 1971 г. е избран от Светия синод за патриарх на БПЦ с 98 гласа "за" от 101 гласували.