България е изплатила 10.3 милиона лева като обезщетения по загубени дела пред Европейския съд в Страсбург за нарушени права на свои граждани, става ясно от справка, предоставена на Mediapool от Министерството на правосъдието. Парите са платени в периода 2000 година до края на август 2011 година.

Годишната сума, която държавата плаща за безхаберието си, драстично се увеличава през 2008 година и трайно поддържа нива от над 1.7 милиона лева. За последните четири години от бюджета са дадени общо 8.5 милиона лева Рекордът е поставен през 2009 година, когато правителството е изплатило 3.375 милиона лева на фона на платените през 2000-та година "едва" 40 000 лева.

Прогнозите са, че през следващите години присъдените обезщетения ще растат в геометрична прогресия заради огромните проблеми на гражданското правораздаване в страната, което е попаднало в радара на международната институция. Съдът в Страсбург все още не се е произнесъл по над 800 жалби за бавно правораздаване. Очакват се и първите решения по заведените около 40 дела срещу наложени запори на имущество от комисията "Кушлев", където могат да се очакват обезщетения в размер на стотици хиляди левове.

През тази година до края на август са изплатени 1.75 милиона лева, но тенденцията е до края на годината сумата да надхвърли 2 милиона лева. Статистиката показва, че държавата предпочита да изчаква до последно неизбежната осъдителна присъда, вместо да сключва споразумения с жалбоподателите в опит да договори по-малки обезщетения. Едва 501 000 лева от общо платените 10.3 милиона лева са по сключени споразумения.

Пред Mediapool адвокат Михаил Екимджиев коментира, че структурата на осъдителните присъди бележи значителна промяна от 2009 година. Дотогава България е осъждана основно за бавно правораздаване, полицейско насилие и лоши условия в арестите. Сега тя е осъждана, освен по този вид дела и по реституционни, данъчни и междуфирмени дела с наложени несправедливо големи запори върху бъдещи искания.

Според адвокат Екимджиев по тези дела вече се налагат обезщетения за стотици хиляди левове, а може да се очакват и решения за милиони. За сравнение обезщетенията за полицейско насилие, което е довело дори и до смърт, рядко надхвърлят 30 000 лева. Той напомни, че се чака и решение по жалбата на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок за мораториума върху т. нар. "царски имоти". Само по това дело, ако държавата бъде осъдена, решението може да бъде за десетки милиони.

"Причината за осъдителните решения е безхаберието на държавата, която в продължение на години отказва да предприеме генерални мерки за предотвратяване на първопричините за завеждането на тези дела. Тя продължава да предпочита кротко и смирено да си плаща вместо да направи направи своя анализ. Основната причина са лошите закони, лошите практики на съда и администрацията. Става дума за системни нарушения, които се извършват на конвейр", коментира адвокат Екимджиев.

Както държавата извършва всекидневно хиляди нарушения срещу правата на гражданите, така и Европейският съд по правата на човека вкарва в "бърза писта за решаване" множеството идентични жалби по повтарящи се с години правозащитни проблеми в България.

"С едно решение съдът може да присъди обезщетения по десетки и понякога стотици жалби", коментира Екимджиев. Тези решения се взимат без детайлен анализ, защото съдът веднъж вече е установил системен проблем в определена област в България.

През тази година международната институция вече излезе с пилотно решение за бавното правосъдие в България и се очаква по "бързата писта" да бъдат решени и въпросните 800 жалби срещу бездействието на съдилищата и правоохранителните органи.