Германският канцлер Ангела Меркел увери, че висш приоритет на нейното правителство е стабилизирането на еврозоната такава, каквато е днес, опровергавайки информациите, че Берлин и Париж усилено обсъждат планове за радикални промени, включващи създаването на по-интегрирана и потенциално по-малка еврозона, и една конфедерална Европа, в която влизат останалите страни от ЕС. Макар че не са от сега, тези планове изглеждат още по-актуални на фона на драматичното задълбочаване на финансовата криза в Италия, чието евентуално спасяване би било непосилно за еврозоната.

"Ние имаме само една цел, за стабилизиране на еврозоната в сегашната й форма", заяви Меркел в четвъртък на пресконференция с румънския президент в Берлин.

Страните длъжници да могат доброволно да напуснат валутния съюз

В същото време партията Християн-демократически съюз (ХДС) на Ангела Меркел предлага промени в договора за Европейския съюз, с които да се позволи на страните длъжници да могат да напускат еврозоната без да губят членството си в ЕС, съобщи "Файненшъл таймс Германия" в четвъртък.

Предложението ще бъде официално представено на конгреса на ХДС, който ще се проведе на 14 и 15 ноември в Лайпциг. Вече е изготвен документ със заявлението на управляващата партия в Германия за ключовата промяна в договора на ЕС.

Сегашният договор не предвижда възможност за страна, която е приела единната европейска валута, доброволно да напусне еврозоната и да се върне към националната си валута.

На срещата на Г-20 в началото на ноември Ангела Меркел и президентът на Франция Никола Саркози за пръв път признаха, че Гърция може да излезе от еврозоната. По-рано Меркел изключваше подобна възможност, но на последния форум тя заяви, че това е нежелателно, но ако самите гърци решат да се върнат към националната си валута, решението им ще бъде уважено.

Европа на две скорости

В сряда, когато разходите по обслужване на италианския държавен дълг достигнаха рекордни нива, отразявайки опасенията на пазарите за платежоспособността на страната и необходимостта да бъде спасявана подобно на Гърция, Ирландия и Португалия, агенция Ройтрес съобщи, представители на Франция и Германия открито обсъждат създаване на нова еврозона, в която да членуват по-малко страни, отколкото сега.

На 8 ноември, по време на публична дискусия със студенти в Страсбургския университет, Саркози вече публично изложи идеята си за създаване на Европа на "бърза скорост", в която да влизат основните европейски страни, с по-здрава интеграция помежду им и една конфедерална Европа, в която влизат останалите страни от ЕС.

Основният му аргумент е, че един ден, когато ЕС ще приеме и балканските страни, по-дълбока икономическа интеграция на 32, 33 или 34 държави членки ще е "невъзможна".

"Трябва да действаме много предпазливо, но истината е, че е необходимо да установим точен списък на онези, които не искат да бъдат част от клуба и на онези, които просто не могат да бъдат част от него", коментира официален източник, пожелал анонимност, по повод водените разговори.

Уточнява се че тези промени са дискутирани само на "интелектуално" равнище.

Независимо от това председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу отправи остро предупреждение за опасността от разцепление на ЕС.

Барозу предупреди за опасността от разцепление на ЕС

Не може да има мир и просперитет в Северна или Западна Европа, ако няма мир и просперитет в Южна или Източна Европа, заяви Барозу по време на реч в Берлин.

Общата валута е "сърцето на ЕС" и съюзът трябва да се дефинира чрез принадлежността към еврото или стремежът към него, добави той.

"Европа или трябва да се промени, или я чака упадък", каза още Барозу и посочи, че ЕС трябва да укрепне, но не бива да се стига до разцепление между 17-те страни от еврозоната, от една страна, и останалите десет страни, от друга.

Според Барозу за блока като цяло ще е пагубно, ако в него "доминира нездравословен баланс на властта или каквато и да е форма на диктат".

Той подчерта обаче, че развитието на ЕС и по-конкретно на страните от еврозоната не може да следва скоростта на най-бавните и най-неизпълнителните членки на ЕС.

Според него "трябва да има предпазна бариера за онези, които не искат да участват в движението напред".

Председателят на ЕК призова Германия, най-голямата европейска икономика, да "покаже лидерство в партньорството" в момент, когато Европа чертае пътя за изход от кризата.

Изявлението на Барозу е реакция на опасенията, че политическата и икономическа криза в Италия може да засили настроенията за разделяне на страните от еврозоната.

Ангела Меркел обяви в сряда, че проблемите на Европа сега са толкова "неприятни", че е необходимо бързо да бъдат извършени дълбоки структурни реформи и добави, че е време за пробив към "нова Европа".

Тя призова за промени в договорите на ЕС, след като френският президент Никола Саркози защити идеята си за Европа на две скорости, в която страните от еврозоната да ускорят и задълбочат интеграцията си, а разширяващата се група извън еврозоната да остане с не толкова тесни връзки.

Според източници на Ройтерс процесът е придобил съвсем конкретни форми за очертаване на Европа на две скорости или дори нещо повече.

Разговорите между политици в Париж, Берлин и Брюксел са засегнали възможността една или повече държави да напуснат еврозоната. Останалите обаче ще трябва да задълбочат още повече интеграцията си, включително да синхронизират данъчната и фискалната политика.