Всеки който е достатъчно възрастен да си спомня Ваймарската република трябва да е бил дете в началото на 20-те години на миналия век, когато хиперинфлацията изтрива спестяванията на германците. Икономическото бедствие от 1921 – 24 г. обаче остава неизличим белег в колективната памет на немците, който и досега определя мисленето им по отношение на еврото, пише Дневник, цитирайки анализ на "Ройтерс".

Германия няма да се съгласи Европейската централна банка (ЕЦБ) да отпечата още пари, за да финансира дълговите проблеми в еврозоната, независимо колко много настояват за това международните лидери.

Канцлерът Ангела Меркел може и да е отстъпила от някога твърдите си позиции по отношение на дълговата криза, но освен ако не е намислила политическо самоубийство, тя няма да пожертва независимата роля на германската централна банка Бундесбанк.

"Не трябва да забравяме, че в Германия има избори през 2013 г. и Меркел трябва да ги има предвид," казва професорът по икономика Манфред Нюман. "Тя не може да спечели, ако изглежда прекалено слаба в контекста на еврото, а вече е направила доста отстъпки."

За да разбере защо предаването на централната банка е невъзможно, човек може да се разходи из битпазарите и туристическите лавки в Берлин, където може да намери любопитни банкноти от 20-те години на миналия век в деноминации от стотици милиарди и дори трилиони марки. Сега тяхната стойност е едва няколко евро.

Увеличаващата се двойно всеки ден инфлация изстрелва цените до невиждани стойности, като към края на 1923 г. един литър мляко е струвал 26 милиарда марки, а един хляб 105 милиарда. Пазаруването в тези дни е представлявало пренасяне на огромни количества банкноти в торби. В един момент те са били толкова много, че продавачите са ги измервали на кантара, вместо да ги броят.

Малкото фотографии от онова време са запечатали хора, които са използвали райхсмарките за тапети, а децата си играели на замъци с огромните купчини безполезни пари. Целият този хаос допринася за издигането на Адолф Хитлер, който за първи път се опитва да вземе властта в пика на хиперинфлацията през 1923 г. в т.нар. "Бирен путч" в Мюнхен.

"Всичко това е дълбоко вградено в германската психика," казва Нюман.

Германската централна банка Бундесбанк е създадена през 1957 г. като крайно независима банка с основна цел да спира инфлацията. Тя успява да изпълни тази роля с голям успех, превръщайки германската марка в една от най-стабилните валути в света до края й преди малко повече от 10 години, когато тя е заменена от еврото.

Обединението на Източна и Западна Германия през 1990 г. е голямо предизвикателство за Бундесбанк. Тогава канцлерът Хелмут Кьол игнорира предупреждението на банкерите за риска от инфлация при приравняване на западногерманската и източногерманската марка в съотношение 1:1. Този ход води до повишаване на заплатите в Източна Германия, съкращения и миграция към Западна Германия. Някои икономисти смятат, че по този начин Кьол накърнява репутацията на Бундесбанк заради политическите си амбиции.

Сега по същия начин Германия и останалите 16 държави от еврозоната предупреждават Европейската централна банка, че се отдалечава от основната си задача да поддържа единната европейска валута стабилна.

По време на срещата на Г-20 началникът на Бундесбанк Йенс Вайдман блокира набезите върху златните и валутните резерви на германската централна банка, след като бе поискано те да бъдат използвани за разширяване на европейския спасителен фонд.

"Бундесбанк предотврати измама на европартньорите," бе заглавието на списание "Шпигел" след действията на Вайдман.

Германският министър на икономиката Филип Рьослер, който е коалиционен партньор на Ангела Меркел в Бундестага, тържествено казва, че германското злато няма да бъде докоснато. Последният път когато германски финансов министър е искал да използва златните резерви на страната е през 1977 г. за запълване на бюджетна дупка, но тогава икономистите протестират и Бундесбанк отхвърля идеята, припомня Нюман.

Така сега вместо да отстъпи в дебата за централната банка, Меркел и нейната консервативна партия заплашват с по-голямо германско влияние върху ЕЦБ. Източници от Християндемократичния съюз (ХДС) казват, че на конгреса на партията през следващата седмица ще бъде предложено в ЕЦБ да бъде въведена система за гласуване според размера на икономиките на държавите използващи еврото. Така Германия би получила най-много гласове.

Ангела Меркел най-накрая получава поздравления заради по-острия си тон по отношение на Гърция и Италия, вместо колебливото й поведение по-рано и Берлин едва ли ще направи компромис с автономията на Бундесбанк, която е използвана за сплашване на германските ученици заради хиперинфлацията и нацистите.

"По принцип, разбира се, че няма значение дали държавните плащания се финансират чрез данъци или дълг. Но от германска историческа гледна точка, значение има," казва икономистът Нюман.