Интервюто с Павлин Павлов е на Орлин Филиповски и е публикувано в БЛИЦ


Павлин Павлов е филолог и доктор по история. Работил е в Националната служба за сигурност в МВР до 1998 година и е бил офицер от Първо главно управление на ДС. Той е и единственият у нас дисциплинарно уволнен по време на демокрацията старши офицер от спецслужбите.
  Автор е на три книги, като последната от тях – „QUO VADIS, COMES?”, е сензационна с това, че в нея за пръв път бивш щатен офицер от ДС повдига завесата на спецслужбите и разказва от първо лице за кухнята на обругаваните като „мръсни ченгета” и „гадни типове от ДС”. В нея Павлов задава въпроса: „Накъде вървиш, другарю?” ( comes – от латински – другар, съратник) и показва истинската действителност в българските спецслужби.

---

- Написа сензационна книга за житието и битието си на служител на ДС. Какво те накара да го направиш и какви тайни разкриваш всъщност?
- Написах тази книга, защото исках да се види истинското лице на контраразузнавачите и техните агенти. За тези хора важи правото, че са фантоми за хората. След като си позволяваме удоволствието да разкриваме парекселанс служителя на Първо управление на ДС, тогава аз използвам правото си като съм разкрит като такъв, да не спазвам повече тайните, свързани с моето статукво. За първи път се появява в печата начинът на подготовка на нелегали в нашата страна. За пръв става ясно, че тези хора са търсени още в гимназията и ги подготвят още оттогава. Контактът с мен самия бе установен още докато бях ученик в немската гимназия в Ловеч след процес на предварително изучаване.

Бях още на 17 години, когато ме вербуваха от ДС.

В книгата илюстрирам и някои операции на нашето разузнаване, които показват, че ние сме достоен опонент на чуждите разузнавания.

- Знам, че си бил уволнен по абсолютно скандален начин от системата...
- Аз съм жертва на обстоятелства, породени от чиста политическа интрига във Варна в края на 90-те години. Добрин Митев, който беше областен управител, си мереше пишката с тогавашния шеф на РДВР Наско Рафайлов – кой да води бащина дружина на СДС във Варна. Беше добре обмислен ход моето уволнение. Богомил Бонев, който тогава беше вътрешен министър, развиваше една теория, че е пътувал за Бургас, когато му се обадил Иван Костов и му казал: „Абе, Бонев, писна ми вече от тези във Варна! Отивай и ги уволнявай!”, което изобщо не е така, защото той остави един мой заместник, който впоследствие стана един от най-близките заместници на т. нар. софийска бригада, която в лицето на Иван Стефанов оглави РДВР - Варна. Ръководството преди него бе уволнено за 15 минути, за да нямало опоненти на Добрин Митев. Мен с още двама началници ни извикаха в една стая. Изведнъж устремно влиза Бонев, зад него Иван Стефанов. Казва ни се, че с министерска заповед нашето ръководство е свалено и освободено от задълженията си и че за началник е назначен полковник Иван Стефанов - никому неизвестен герой от VI РПУ в София. Точно в този период от време, в този момент се занимавах с една разработка, която беше в национален мащаб. По нея колегите арестували данъчен инспектор от Костинброд - Дани Милев. И като го докараха в следствието, аз бях там, но не по този повод. Та следователят ми разказа, че въпросният данъчен казал:

„Абе вие сега ме вкарвате ареста, ама след два дни ще ме пуснете”.

И следователят казал: „Бе как така ще те пуснем?!”. „Ами ще ме пуснете, защото аз съм барабанистът на Нона Йотова!”. И следователят, понеже е курназ мъж, казал: „Бе не знам дали ще те пуснем, но ще ти вляза в положението. Ще отида утре до един магазин за детски играчки и ще ти купя едно малко барабанче - да тренираш и да не губиш форма”. И аз после го разказах това в службата. Стефанов първо ни вика: „Ха-ха-ха! Вие сте голяма работа, така да му кажете”. Случката обаче стигнала до София...

- Имал си сблъсък с Богомил Бонев. Как точно се случи?
- Аз съм един от учредителите на Националния синдикат на служителите в МВР, или по-точно съюз на служители по национален признак. Когато Йордан Соколов беше министър, а Бонев бе главен секретар, аз бях национален председател на тази организация. Още от първия ден Соколов беше пределно честен с нас. Дойде и каза: „Г-да, първо искам да ви кажа, че аз съм представител на т. нар. златна адвокатска колегия. Така че мен няма кой от вас да ме подкупи. Пари имам достатъчно. Второ, дошъл съм със задача да реформирам системата и много хора ще си тръгнат”. Този човек, който едва ли не всички го смятат за педераст, се показа като откровен мъж и си заяви позицията без никакво шикалкавене.

Голямата беда на Соколов бе, че главен секретар стана Бонев,

чиято кандидатура надделя над тази на Атанасов. С Бонев си приличаме по това, че и той през 1974 година, още в гимназията, е приет в родната партия - БКП.

Кандидатствал след това да влезе в ДС, но не го приели

И тогава се запалва една вражда, която не гасне – като любовта, само че с обратен знак, и той изпитва ненавист към нас. Под въздействие на министъра Бонев се правеше, че ще води диалог със синдикатите и ще ни уведомява, ако нещо се случва. За мое учудване обаче един ден ми се казва, че полицаите в Балчик правят своя конференция, на която предстои да се вземе решение да се отделят от нашия синдикат. Аз реших да отида най-добронамерено, но и да им кажа, че това не е най-доброто решение, защото така ставаме жертва на принципа „разделяй и владей”. Като стигнах в Балчик, влязох в едно барче и се видяхме с някои момчета от службите. По едно време Бонев, който като вярно куче на Костов беше пратен там да наблюдава процесите на разделяне, се провикна: „Я тоя да напусне!”. Направих се, че не го чувам, за да избегна конфликт, но той пак: „Чуваш ли, бе?! На теб говоря! Я веднага напусни! Нямаш работа тук!”. Аз му казах: „Г-н главен секретар, аз съм представител на националния съвет и мога да бъда тук. Освен това нали бяхте казали преди, че ще ни уведомявате за такива събития”. И той като скочи: „Бе, ти мен за агент на ДС ли ме смяташ?! Ти за какъв се имаш бе, боклук?!”. И аз реагирах така, както бих го направил винаги: ”А ти за какъв се мислиш? Вчерашно лайно с рано появили се лампази! Кой те излъга, че си генерал?!”. И тогава той започна да си търси пистолета. Разбира се, и аз бях с пистолет, та за малко да стане голяма беля. Добре че бяха колегите от Криминална, които направиха стена между нас. Казаха ми: ”Павка, молим те! Знаеш го какво лайно е...”

- Бонев извади ли пистолета?
- Честно да ти кажа, даже не помня дали успя да го извади. Аз например вече бях! Момчетата скочиха и ни разтърваха. Но аз бях подготвен, тъй като при такава атака ми беше оставен само един избор. Другото, което е - аз не съм намерен на пътя! Такива като Бонев не са ми проблем, защото съм подготвен и обучен за такива ситуации. Ако беше направил грешката,

на Бонев това щеше да му е последният ден в живота!

Щях да го застрелям като куче! Въпросът беше на чест. Не може който и да е, включително и такова същество като Бонев, да си позволи да ми плюе в лицето. Но в крайна сметка той си постигна целта и аз бях уволнен. След неприятния случай той усети, че е пристъпил чертата и се оттегли. До момента, когато „софийската бригада” изпрати предложение до София за моето уволнение. Аз веднага отидох в София и генерал Атанасов ме прие незабавно. Беше бесен заради това, че без негово знание негов офицер е предложен за уволнение – извън всякакви рамки - на закон, чест и всичко. Той ме заведе при Божидар Попов, който ме изслуша внимателно и ме пита имам ли представа защо се прави това срещу мен. Аз му казах, че мога и да знам, но не искам да рискувам да наклеветя някого. С Атанасов се опитаха да ме спасят. Минаха 20 дни, Драшков ми се обади и ми каза, че ще ме понижат в звание и длъжност, но трябва да го приема. „Ще трябва да изпиеш горчивата чаша, братко, защото иначе ще излезе, че полковник Стефанов е направил грешка, а не върви...”. Викам, че не е проблем, защото аз просто искам да си работя професията, а не да ставам началник. Още на следващата сутрин обаче ми се обади и ми каза, че нещата се объркали. Бонев ги викнал всички - началника на „Кадри”, Попов и Атанасов и вдигнал луд скандал. Казал, че Стефанов заплашил, че ще си пусне рапорта, ако мен не ме уволнят. След това разписал уволнението ми. Аз го обжалвах в съда, но Богомил Бонев имаше пълно влияние над Върховния административен съд. Аз си пуснах жалбата и 5-членен състав я разгледа. И знаеш ли какъв беше отговорът? Че заповедта за уволнението ми отговаря на всички законови критерии, а съдържанието - не е по компетентност на ВАС... Уволнението ми обаче не им стигна и бях изпратен на Военна прокуратура, за да бъда съден.

- Защо?
- Бяха се постарали да изсмучат от пръстите си 13 точки.

Едната беше, че съм създател на ТИМ.

Другото бе, че съм имал нерегламентирани контакти с чужденци, а моята работа беше да работя по чуждестранните линии. Обвиняваха ме и че съм имал допир и до СИК. Има един известен депутат вече няколко мандата – Димитър Димитров - Курназа от Девня, който преди време, когато Надежда Михайлова го покани да отиде в СДС, дойде и ми каза: ”Аз досега съм работил за СИК и е малко неудобно...” . Посъветвах го да зареже СИК, да влезе в сериозната политика и да се развива... И ред други глупости имаше... Слава Богу обаче, тази преписка попадна в ръцете на хора, които добре знаеха какво представлява „софийската бригада” и за какво е изпратена. Тогавашният шеф на военната прокуратура - Бочо Цветков, видя, че няма причина за завеждане на дело. Стефанов после обаче ходил да вдига скандали, че се бави преписката на офицера Павлов. Бочо Цветков не се поддал на въздействие. Казал му, че има изградено мнение по въпроса и като онзи продължил да упорства, му подсказал, че срещу самия него има заведени две преписки. Доколкото разбрах, едната е за това, че пиян потрошил всичко в един бар, а другата –

опит за изнасилване, и то на служителка в почивния дом на МВР.

- А с Иван Драшков откъде се познавате?
- С Иван сме съученици от немската езикова гимназия. После се засякохме в школата в Симеоново. Винаги съм ценил Иван Драшков като изключителен специалист в професията. Той е юрист, владее три езика, с доказан авторитет и установени професионални качества.

Когато Драшков стана генерал, отидох да го поздравя и той ми вика: „Павка, много ме плюят! Отвсякъде ме кълват...”. И аз му казах: „Ами ти какво искаш? Ти си единственият, който от нашата служба оцеля и стана генерал. Как няма да те плюят?! Всеки ти завижда”. Искам да ти кажа, че това са длъжности, които винаги са били предмет на атаки и търсене на позиции. И когато не могат при Иван да намерят позиции, минават към другия лагер и започват да го атакуват. В личен план той само би спечелил, ако напусне службата, но той е важен за нея. Той е безценен, от най-добрите специалисти.

- Кой друг от бившите ти колеги е така известен?
- Красимир Гергов беше в нашия випуск. Едно скромно, тихо момче. Слабичък като хилка и толкова висок. Капепеец. Карахме заедно школата. Знам, че е служил известен период и е напуснал и доколкото знам, не обича и да споменава, че е бил от службата.

- Осребрил ли си е агентурните контакти?
- Ние също се питахме помежду си как така Гергов стигна дотам. Това, което чух, е, че на Гергов му е кацнало птиченце на рамото, и то в личен план. Попаднал на хубаво и стройно момиче, което му е решило проблемите и полека-лека му тръгнал бизнесът. Не е свързан с куфарчета и т. н., просто попаднал на печеливша ситуация. Мисля, че при Гергов нямаме никакво потвърждение на максимата, че е имало служители, които са спекулирали с миналото си. Но със сигурност имаше хора, които след като излязоха от службите, са го направили. И като се замисли човек – те няма какво друго да направят, след като ги съкратят, защото досега са вършили само това.

Първият човек, който извърши най-голямото съкращение в службите, бе ген. Семерджиев. Знам за един колега от София, на който Семерджиев му казал: „От утре от твоите 52-ма, трябва да оставиш 18 души”. И този началник на отдел се чудил какво да прави, защото всички били избрани от хиляди и нямало случайни. Отишъл на другия ден и казал: ”Другарю генерал, готов съм”. Семерджиев скокнал: „Браво, бе!
Другите плачат, вайкат се, ама ти си курназ!”

Колегата казал: „Искам само в две групи да станат съкращенията” и Семерджиев се съгласил: „Две-две”, му казал. „Първата съм аз – ето ми го рапорта, а втората – който искате вие”, казал колегата. И така от 30 000 ни направиха 9000. После Соколов си свърши работата и той и ни докара до 900 човека. И с това разкриване на служители, сътрудници и агенти на ДС стана много опасно. Ще ти дам само един пример. Знам, че сме имали изключителна агентура в Турция, като допускам, че и сега е така – на най-високо ниво. Представи си, че консулът там е поддържал контакт с определени хора. Като разкриваме сътрудниците от дипломацията, става голяма беля, защото службите започват да разучават тяхното обкръжение и да търсят кои са били агентите. Така е и в Турция. Могат да пострадат и невинни хора, които не са били агенти, ама са били в приятелски отношения с консула. Така има загинали маса хора в Турция и Сърбия. Това е оперативна информация, която не подлежи на разгласа. Нашите агенти, които турците ги разкриват... просто не ти пожелавам да си на тяхно място...

- Като контраразузнавач имал ли си по-сериозни допирателни с руските мафиоти?
- Един руски килър го хванахме в Разград. Беше строен, красив, с едни нежни черти – отникъде не можеш да разбереш, че е роден убиец. Като дойдоха руснаците да си го прибират, питаха дали е обискиран. Един наш старшина, бабанка, вика: „Е, аз да не съм от вчера?!”. Единият руснак обаче за по-сигурно пак го обискира и не щеш ли, намери една малка ножичка за нокти. И тогава ни каза: „Щеше да ни одере кожите в самолета с нея!”. Имах удоволствието да работя и с Ботьо Ботев - по поръчковото убийство на Андрей Луканов. Колегите влезли в следите на някакъв руснак. Задържан бе в Русе и там с Ботьо Ботев и още един колега, който вече не е сред живите, 18 часа разпитвахме въпросния заподозрян. През цялото време Ботев пушеше цигара след цигара, но никакъв прозорец или врата не се отваряха. По едно време руснакът не издържа и вика:

„Аз го убих! Стига вече, не издържам!”...

Човекът просто не издържа на дима. И после като го накарахме да разкаже с подробности за убийството, вика: „Ами, недалеч от Варна...”. И Ботьо вика: „Чакай малко, бе. Ние за кого говорим с теб? Кого си убил ти?”. Оказа се, че той е убил собственика на оръжейни магазини във Варна, който беше застрелян през 1996-а. После стана ясно, че жената на жертвата го е поръчала, като е платила на този руснак 10 000 долара, за да гръмне оръжейника