На 27 декември почитаме паметта на Свети Стефан - един от седемте ученици на Исус Христос, пръв архидякон и първият мъченик за християнската вяра.

Имен ден днес имат всички, носещи имената Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цонка.
Името означава "венец", затова празнуват Венцислав и Венцислава.

Според вярванията този празник "затваря кръга" на старата година.

Името означава "венец", затова и на този ден празнуват Венцислав и Венцислава. Стефан е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина.
Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си. Св. Стефан е и първият християнски мъченик.

Юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона, тъй като били притеснени от нарастващия брой християни. Юдеите го оклеветили, че хули Бога и Мойсеевия закон и старейшините го осъдили на смърт.

Извели го извън Йерусалим - в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт. Мъченикът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: "Господи, не им зачитай този грях!" Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

През V век част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и поставени в Сионския храм в Йерусалим.

Стефановден се чества на третия ден след Рождество - 27 декември и последният празник за годината.

На този ден се приготвят месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство.
Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба.

Избраните седемте дякони, между които и Стефан, са събирали волните пожертвования на вярващите и са раздавали милостиня на нуждаещите се. Дяконите Стефан и Филип са били и проповедници на Евангелието.
Избирането на седемте дякони:
„А през тези дни, когато учениците се умножаваха, се надигна роптание измежду гръцките юдеи против еврейските затова, че при всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани. Тогава дванадесетте свикаха всички ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези. И така, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Божия Дух и с мъдрост, които да поставим за посрещане на тези нужди. А ние ще постоянстваме в молитвата и в служение на словото. И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан - мъж, пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия. Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях. (Деяния 6:1-6)

Думата „ученик” се свързва с „който се учи” или „последовател”. Думата „апостол” се свързва с „един, който е изпратен”. Докато Исус беше на земята, дванадесетте бяха наречен ученици. 12-те ученици следваха Исус Христос, учеха от Него и бяха обучени от Него. След като възкръсна и се възнесе, Исус изпрати учениците навън (Матей 28:18-20; Деяния 1:8), за да бъдат Негови свидетели. И тогава те бяха посочени като дванадесетте апостоли. Въпреки това, дори когато Исус все още беше на земята, думите ученици и апостоли бяха използвани донякъде взаимозаменяемо, когато Исус ги обучи и ги изпрати.

Оригиналните дванадесет ученици / апостоли, са изброени в Матей 10:2-4, „А ето имената на дванадесетте апостоли: първият - Симон, който се нарича Петър, и Андрей, неговият брат; Яков Зеведеев и Йоан, неговият брат; Филип и Вартоломей; Тома и Матей бирникът; Яков Алфеев и Тадей; Симон Ханаанец и Юда Искариотски, който Го предаде. Библията също изброява 12-те ученици / апостоли в Марк 3:16-19 и Лука 6:13-16.
Дванадесетте ученици / апостоли бяха обикновени мъже, които Бог използва по извънреден начин. Сред 12-те имаше рибари, бирник и бунтар. В Евангелията са записани постоянните провали, борби, както и съмнения на тези дванадесет мъже, които следваха Исус Христос. След като станаха свидетели на възкресението и възнесението на Исус в Небето, Светия Дух превърна учениците / апостолите в силни Божии мъже, които „размириха света”(Деяния 17:6). Каква беше промяната? 12-те апостоли / ученици „са били с Исус” (Деяния 4:13). [gotQuestions.org]