Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2011 17:10 - НКЖИ получи заем от 281 млн. лева за отсечката Първомай - Свиленград
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 1080 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.12.2011 17:25


Правителството реши Национална компания „Железопътна инфраструктура” да получи 281 млн. лева за модернизацията на отсечката Първомай - Свиленград. Проектът трябваше да се реализира със средства по ИСПА, но страната ни изпусна сроковете.

Управляващият орган на оперативна програма „Транспорт” в ресорното министерство ще подпише договор за безвъзмездна финансова помощ за компанията преди проектът да бъде одобрен от ЕК. Впоследствие се очаква модернизацията да се финансира по други европрограми и Кохезионния фонд.

В случай, че страната ни не получи средствата, разликата ще се компенсира от републиканския бюджет.
Предишната седмица ЕК одобри формуляра за кандидатстване по проекта, с който трябва да се електрифицират и реконструират 96,5 км от железопътната линия. При реализация на проекта пътническите влакове ще могат да се движат по трасето със 160 км в час, а товарните със 120 км в час.




Междувременно в интервю за в. "24 часа" еврокомисарят по регионално развитие Йоханес Хан казва, че реформите в българските железници са жизнено необходими и заявява, че ЕК и ЕС подкрепят мерките за тяхната модернизация.

image

СНИМКАimage


Йоханес Хан е роден на 2 декември 1957 г. във Виена, Австрия. Той става еврокомисар по регионална политика през 2010 г. В предишния мандат този ресор се управляваше последователно от двама полски еврокомисари – първо Данута Хюбнер, после – Павел Самецки.

До януари 2010 г. Хан е бил федерален министър на Науката и научните изследвания, а до януари 2009 г. федерален министър на правосъдието. Завършва Виенския университет с докторат по философия през 1987 г. Йоханес Хан е женен, има един син.

- Комисар Хан, как бихте коментирали плановете за оздравяване на българската железопътна компания? Преди около месец от Брюксел дойде информация, че Европейската комисия ще инспектира допълнително мерките за преструктуриране на БДЖ, защото експертите не са сигурни доколко успешни биха били те.

- Европейската комисия напълно и изцяло подкрепя мерките, предложени от българското правителство за оздравяване на българския железопътен сектор, включително и мерките за реорганизация на Българските държавни железници. Състоянието на компанията изисква действия, които ще я направят финансово стабилна и жизнена. Единственият начин българите да оставят колите си и да предпочетат влака е жп транспортът да осигури по-добра услуга.

Очевидно в момента това не е реалност. Кохезионният фонд на Европейския съюз чрез оперативната програма "Транспорт" за 2007-2013 г. кофинансира железопътни инфраструктурни проекти с важно значение. Например в жп отсечката между Пловдив и турската граница през Димитровград и Свиленград ще бъдат инвестирани 383 млн. евро, 166 млн. евро от които са от Кохезионния фонд. Още железопътни проекти се подготвят и ще бъдат готови за финансиране през следващия програмен период, като жп линията София-Драгоман, София- Перник-Радомир и София-Видин. Това показва, че българското правителство и специално българският министър на транспорта, и както и ръководството на жп сектора са отговорни и имат стремеж да обърнат тенденцията за упадък на железницата. Те, както и Европейската комисия се стремят да създадат нови условия за здрав железопътен сектор, който успешно би могъл да се конкурира с автотранспорта и в пътническите и в товарните превози.

- Какъв според вас беше резултатът от над 20-дневната стачка в БДЖ и НКЖИ, която приключи само дни преди коледните празници?

- Надявам се,че всички участници в нея - и от страна на правителството, БДЖ и синдикатите, търсят и ще намерят решение на проблема, породил тези разногласия. Едно е ясно - нещата не могат да продължат, както са били досега. Реформите в железниците не са опция, те са жизнено необходими.

България и Европа имат нужда от добър и конкурентоспособен жп транспорт, който може да осигурява добра услуга на пътниците и товарния транспорт.

- Има ли надежда Българските държавни железници да получат 300 млн. евро от Европейския съюз за нови влакове през 2014 г.? В София се говори неофициално, че компанията няма да може да разчита на тези така необходими й средства?

- Европа финансира железопътния и трамвайния транспорт в много държави - членки на ЕС, и ние желаем да се обмисли такова финансиране и за България. Нуждата от по-модерни локомотиви и вагони в България е очевидна.

Но от друга страна пък, изглежда нелогично да имате чисто нови влакове, вървящи по порутени линии, и жп оператор във финансови затруднения, който няма бюджет да поддържа новите влакове.

Най-добре е компанията да се стабилизира, преди да се мисли за каквато и да е покупка на нови вагони, и локомотиви. Финансирането, което дискутираме, идва от джобовете на европейските данъкоплатци - включително и от българските. Затова ние трябва да бъдем сигурни, че тези пари се харчат отговорно.

Ето защо трябва да изискваме постигането на определени условия, преди да се мисли за инвестиции от такъв мащаб.

- Ако все пак националната железопътна компания на България спре да работи, тъй като тя и в момента е в технически банкрут, смятате ли, че е подходящо да се създаде нова жп компания?

- Това е национално решение. Не е откомпетенцията на Европейската комисия да дава съвети дали е по-добре да се реформира и преструктурира съществуващата национална жп компания, или да се създаде нова структура. Всичко, което мога да кажа по този въпрос, е, че ние имаме нужда от железопътни оператори веднъж заради пътниците и втори път, за да може железницата да работи ефективно с визия да осигурява висококачествени услуги на гражданите и на бизнеса.

- Щеследи ли внимателно Брюксел процедурата по приватизация на товарните превози в България?

- Ние вярваме, че българското правителство ще успее да проведе приватизационния процес по честен и прозрачен начин в духа на европейското законодателство и по-специално, съблюдавайки принципите на честно и отворено състезание между участниците.

- Какво ще кажете на българите, които заради проблемите в БДЖ не са сигурни ще има ли влак, ще пристигне ли навреме и безопасно. Какво бихте казали и на работещите в железниците, част от които са заплашени да загубят работата си?

- Бих казал и на едните, и на другите, че за Европейския съюз развитието на железопътния транспорт е от изключително значение. Същото се отнася и за българското правителство. Споменах преди, че за следващия програмен период, стартирайки от 2014 г., делът на инвестициите в железопътен транспорт като част от Кохезионния фонд на ЕС ще нарасне. Ако сме сериозни в стремежите си да намалим парниковите емисии и да увеличим мобилността, тогава бъдещето е в модернизацията на влаковете и на железопътния транспорт. Дори това да ни струва огромни инвестиции, трябва да доведем железопътната мрежа до нормалните стандарти. Всеки осъзнава, че преструктурирането на железопътния сектор в България няма да стане без болезнени мерки. Само стабилен, ефективен и финансово здрав железопътен сектор може да осигуриуслугите, които обществото очаква, и да създаде работни места за него. Структурните и кохезионните фондове са тези, които ще подпомагат България в процеса на преструктурирането.

- Комисар Хан, как според вас нашата страна усвоява средствата по оперативна програма “Транспорт”? Успяваме ли да управляваме добре фондовете за инфраструктурни проекти?

- До декември 2011 г. 375 млн. евро бяха изплатени на България от Европейския фонд за възстановяване и развитие и Кохезионния фонд по оперативна програма "Транспорт 2007-2013 г.". Това не е лош резултат, но усилията трябва да бъдат насочени да се усвояват 77% от бюджета, за което България има още 4 години.

Повечето от разходите бяха съсредоточени върху само няколко проекта като този за софийското метро, автомагистрала "Тракия" и жп проектите между Свиленград и турската граница. Това, което ни обнадеждава, е, че се подписаха договори за 940 млн. евро, или 58% от програмния бюджет.

Но за да са защитени всички фондове, е нужен непрекъснат мониторинг от българските власти, добър контрол на проектите и добра координация между всички заинтересовани. 4 години в строителния бранш не е много дълъг период.

- В заключение смятате ли, че България е оптимизирала условията по тръжните процедури за инфраструктурните проекти?

- Новото законодателство за търговете ще влезе в сила от февруари 2012 г. Така че сега е твърде рано да изразявам мнение за ефективността на процедурите. От гледна точка на инфраструктурните проекти в миналото трябва да подчертая, че поставянето на цената като основен критерий при търговете невинаги гарантира, че ще се постигне най-добрата сделка. Новото законодателство ще повиши тежестта на определени технически критерии при процедурите. Това звучи много обещаващо.




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 13135543
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 37064
Календар
«  Май, 2024  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031