Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2012 08:01 - София остана без бомбоубежища
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 4312 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 04.01.2012 08:25


Една трета от бункерите в София не се поддържат. Причините за това са няколко. Едната е, че няма достатъчно средства за тях, а другата, че няма реална опасност за населението. Това заяви за „Новинар” Величка Тодорова от Столично управление „Пожарна безопасност”.

По думите й на територията на страната има стотици скривалища. Една част от тях са предназначени за защита на населението при бомбено нападение, а другата при ядрена атака. Поддръжката и на двете обаче е отговорност на МВР. По-голямата част от бомбените укрития са строени преди Втората световна война или по време на Студената война, в която населението е обучавано как да действа в случай на ядрена атака.

Ако възникне опасност за хората, има звено, което трябва да информира къде са местата за убежище. То има отговорността да ги обслужи и настани. Накрая командващият затваря бункера, след като се убеди, че капацитетът е достигнат. Той трябва да затвори последователно три тежки стоманени врати, които са уплътнени. Това предпазва хората от взривна вълна, както и от разнасянето на мръсен въздух. С предимство да влязат в бункера са децата, жените и болните. Командирът на скривалището има задължението и да следи положението навън и когато получи заповед, да изкара населението навън.

Това най-често ставало 2-3 часа, след като бомбардировките са спрели. Негова е и задачата да следи за реда в убежището.
Оказва се, че почти всяка панелка, построена по време на комунизма, разполага със собствено скривалище. То е разположено в мазето, но състоянието на почти всички убежища от този тип е изключително лошо, поясни Тодорова. Много често металните врати са изкъртени и откраднати, прозорците изпочупени, а за хигиена дори и не можело да се говори.

В София има 9 галерийни скривалища, разположени в естествените хълмове в различните райони на града. От Столично управление „Пожарна безопасност” ни показаха убежището в кв. „Слатина’, което служи и за учебен център. То е строено малко преди започването на Втората световна война. Галериите му са дълги около 200-300 м, но в него могат да се поберат едва 500 човека, тъй като вентилационната система не може да преработва въздух за повече хора.

Помещението разполага със санитарни възли, баня, дълги пейки, по които да сядат хората, телефон, който да ги свързва с външния свят, и медицински пункт. Освен това задължително трябва да разполага и със специално отделение за вентилационна машина. За последно скривалището е използвано преди 60 г., когато американски и британски самолети бомбардират София. При въздушните удари тогава загиват над 2000 души и са разрушени над 12 000 сгради.

Последният ремонт, който е правен на скривалището, е през 2000 година, когато са боядисани стените и са сменени някои стари части по вентилацията.

Величка Тодорова обяснява, че голяма част от входовете на други убежища са затворени с решетки или дори са затрупани с инертни материали, тъй като много често в тях влизат клошари, наркомани или просто любопитни деца, които после трудно намират изхода.

Основната причина за неподдържането на 30 процента от скривалищата е липса на пари от страна на държавата. Те запустяват най-вече след 1989 г. Въпреки това при спешна нужда запустелите бункери могат да се приведат в готовност и да приемат граждани, поясниха от Столично управление „Пожарна безопасност". За последно такава възможност е имало по време на войната в Ирак, а малко преди това сериозна подготовка е имало и при военния конфликт в съседна Югославия.

Съвременните убежища

Според данните на разузнавателните служби в момента в България няма сериозна опасност от нападение, което не налага строежа на нови убежища. Въпреки това при строенето на различни сгради и съоръжения се мисли за безопасността на хората при възможна атака. Едно от местата, които могат да спасят населението при извънредни обстоятелства, е софийското метро, което побира около 20 хил. души.

В случай на нападение, било бомбардировка, или ядрен удар, то може да се окаже спасителна капсула, тъй като разполага с всички механизми, които изолират хората от външния свят за максимум 3 дни – освен заради изчерпването на провизиите и отминаването на опасността, този период се смята и за психологическа бариера.

Много често за дадена атака се знаело предварително от разузнавателните служби и хората масово се изселвали от града и търсели закрила в отдалечени места.

Другото голямо съвременно убежище е гаражът на НДК, чийто строеж е започнат преди 1989 г., но е довършен по времето на прехода. Той също разполага със специална вентилация, както и задължителните три уплътнени врати.

Тъй като повечето бункери не се използват по предназначение, няколко от тях са отдадени под наем на занаятчии, които плащат, за да ги използват. Те обаче имат задължението при възникване на извънредна ситуация да ги освободят във вида, в който са ги получили, и да осигурят безпрепятствения достъп на хората вътре. Във Варна пък подобно убежище е превърнато в дискотека.

Третото ново скривалище е построено от Българската народна банка и се намира под трезора на „Цариградско шосе”. Бюджетът за поддръжка на всички подобни помещенията в страната през 2010 г. е бил 200 хил. лв., а през 2011 г. - 300 хил. лв. За доброто състояние на убежищата в София се грижат 4 механици, които редовно проверяват осветлението, системите за вентилация, входовете, както и други детайли.

Бункерите на властта

Официално се води, че под сградата на президентството и Министерския съвет има два различни бункера. Този под „Дондуков” 2 е учебен. Скривалището, предназначено да пази министър-председателя и членовете на правителството, обаче е строго секретно и до него достъп имат ограничен брой хора. Според разказите убежището е снабдено с провизии, които постоянно се подменят. Според служителите на Столично управление „Пожарна безопасност” разказите за тунели между двете сгради са мит. Такъв имало само между президентството и бившия мавзолей.

Под София имало лабиринти на „Топлофикация” и БТК, но през тях били прокарани само тръби и жици и не са пригодени за минаване на човек по тях.

Властта разполага и с други бункери, които обаче се пазят в тайна. При военна операция главнокомандващият, както и първите хора в държавата, имат специално скривалище, в което се събират, за да командват армията и да ръководят евентуалните военни действия.

Легенди за скривалища

В интернет могат да се намерят много разкази за софийските подземни тунели. Според някои от тях столицата е прорязана от шест групи катакомби, като приблизителната им дължина била 240 километра. В тази цифра не се включват изкопите за метро, бомбоубежищата, подземните военни обекти и покритите корита на реките. Толкова са само така наречените проходими колектори. По тях практически под земя можело да се стигне до всяка точка на столицата.

Те били с височина до 2,30 м, а минималната им ширина била 80 см. Разказите продължават и с твърдението, че 40 души са били назначени на щат да обикалят подземията ден и нощ. Основната им грижа е била да гледат дали някоя тръба "сълзи", за да се подмени още преди да е избила и наводнила колекторите.

По план в подземията може да се влезе само от двайсетина диспечерски пункта. Всеки от тях покрива между два и половина и пет километра във всяка посока на преплитащите се подземия. Пак по конструкторски замисъл през шахтите не може да се влиза, защото би трябвало да се отварят само отвътре. През неголямо разстояние в тунелите има метални противопожарни врати. Те обаче не се заключват, за да не отрежат пътя на изпаднал в беда техник. Има и осветление, макар че много от лампите не работят. През всеки 80-120 метра има ключ, който гаси изминатата секция и включва следващата.

Легендите са, че на 16 метра под земята е най-големият тунел в София, който се намира в "Лозенец" и продължава около 4 километра. Една дупка, колкото основа на сграда, била единственият видим белег при строежа му. Това е единственият тунел, който има подземна желязна линия. По нея обаче не може да мине влак, а само ниски вагонетки.

Едно от най-големите подземни пространства пък било в квартал "Младост". Входът бил в една градинка, до колелото на Окръжна болница. Правият ръкав излизал чак в "Слатина" и имал отклонения към кв. "Редута" и "Гео Милев" и под "Цариградско шосе", а преди края има отбивка вдясно към "Дружба" 1 и 2. Твърди се, че той побира около 200 000 души.

Другият мит е за тунела на властта, който свързвал парламента, президентството, Министерския съвет, ВМА и излизал в Южния парк. Говори се и за тунел под Витоша, който пък бил предназначен за поделението на ВВС в Бояна, а входът бил някъде при Владая.





Гласувай:
1


Вълнообразно


1. sorrowfulwolf - =)
06.01.2012 23:59
Интересно четиво... Не много подходящо за четене след прочита на Метро 2033 на
Глуховски... :D
цитирай
2. анонимен - metro 2033
19.08.2012 12:22
sorrowfulwolf написа:
Интересно четиво... Не много подходящо за четене след прочита на Метро 2033 на
Глуховски... :D

:D Точно тази книга ме доведе тук :D
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 13134374
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 37064
Календар
«  Май, 2024  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031