5 януари осъществява връзката между Нова година и Йордановден. Нарича се още Попова Коледа или Зимен Кръстовден

5 януари, денят преди Богоявление (Йордановден), се отбелязва като Попова Коледа или Зимен Кръстовден. Народът вярва, че на този ден се пропъждат "Мръсните дни", които започват на 25 декември и свършват на 5 януари. Цикълът е наречен "мръсни" или още "некръстни" дни, тъй като през този период новороденият Исус Христос все още не е получил Светото Кръщене.

5 януари е известен още като Кръста, Водокръст или Водокръщи. Силата на светената вода и кръста слага край на космическия хаос и прогонва злите сили, бродещи по земята.

Ритуалите на Попова Коледа започват рано сутринта, когато попът пуска кръст в светената вода, обикаля домовете и ги ръси с натопената в нея китка босилек, за да изгони лоши, нечисти сили и болетистите от тях. В знак на благодарност стопаните пускат в менчето паричка. На следващия ден – Богоявление (Йордановден), кръстът от котлето се хвърля в реката.

Наричан още Водокръщи, 5 януари е първият от поредицата водни обреди. Вторият и третият са Йордановден (6 януари) и Ивановден (7 януари). Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Богоявление, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо, то ще се сбъдне.
 

Предците ни вярвали, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо ще се сбъдне. Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят, а всички реки и поточета спират за миг, пречистват се и потичат отново.
 

Обредната трапеза на Кръстовден е постна.


Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.

Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.