Спецслужбите под шапката на президента – НРС и НСО може и да не преминат към изпълнителната власт, какъвто бе досегашният план. Президентът Росен Плевнелиев не приема "напълно" отнемането на правомощията му върху Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба по охрана (НСО), научи Mediapool от свои източници.

Към момента е постигнато съгласие да бъдат изготвени устройствени закони за двете служби, дейността на които досега се регламентира единствено в няколко члена на Закона за отбраната, и така да бъдат девоенизирани. Новият президент се ангажира до 2013 г. да бъдат внесени и устройствените закони за НРС и НСО, но според източници на Меdiapool засега Плевнелиев не е склонен на раздяла с двете служби, като разговорите продължават.

Първоначалната идея на експертите към МС бе да се осъществи идеята за единна разузнавателна общност: цивилното разузнаване – НРС и военното - служба "Военна информация" към Министерството на отбраната - се слеят в агенция към Министерския съвет, а към военното министерство да остане само войсковото разузнаване. След това обаче се стигна до решение НРС и НСО да не се сливат, а да минат към Министерския съвет, като там да започне да функционира и централизиран орган, който да координира работата на разузнаването.

Росен Плевнелиев обаче не приема автоматичното вадене на двете служби от  контрола на президентството и към момента остават актуални и двата варианта - както службите да минат към Министерския съвет, така и да останат към държавния глава.

Като много вероятна се смята възможността НРС да мине към правителството, а НСО да остане под контрола на президента. Не се изключва обаче и търсенето на компромисен вариант, в който разузнаването да остане формално под шапката на президентството, но нормативно да се осигури и влияние на премиера в него.

Ако се стигне до съгласие разузнаването да мине към Министерския съвет, ще бъде  създаден координационният център, който да е шапката на цялата разузнавателна общност.

Ще бъде регламентирана и възможност за по-широк парламентарен контрол върху разузнаването. В момента то се контролира от подкомисия към парламентарната комисия по отбрана.

Обсъжда се и възможност контролът върху разузнаването да бъде поет дори от ресорен вицепремиер, който да отговаря за целия сектор на сигурността. В момента ресорният вицепремиер по въпросите на сигурността е Цветан Цветанов.

"Временното положение" на липса на закони за двете служби се превърна в удобно статукво, оправдаващо техния непрозрачен начин на управление и възможността да бъдат използвани за лични или политически цели, каквито съмнения се появяват покрай периодично избухващи скандали. Досега всеки опит на изпълнителната или законодателната власт да промени положението се приемаше от Първанов като посегателство към неговите правомощия.

Въпросът за регламентирането на дейността на двете служби бе актуален и в началото на мандата на ГЕРБ, но Борисов каза, че за да не се изтълкува това като лична атака срещу Първанов, ще се изчака приключването на президентския му мандат. Преди две години премиерът каза още, че като се пипат правомощията на президента, трябва да се има предвид, че един ден и ГЕРБ може да има свой президент.

От 22 януари ГЕРБ вече има свой президент. Едно от първите му действия бе да освободи шефа на НРС ген. Кирчо Киров, който обаче премиерът Бойко Борисов взе за свой съветник, след като външният министър Николай Младенов, подкрепен от президента Плевнелиев, отказа да го назначи за посланик.

На 27 януари Росен Плевнелиев подписа укази за освобождаване на досегашното ръководство на НРС на шефа й ген. Кирчо Киров, както и на зам.-директорите  полк. Звездомир Пенков и ген.-майор Людмил Ангелов, който се освобождава и от военна служба.

Новият зам.-директор е полк. Драгомир Димитров, който ще поеме ръководството на службата до назначаване на неин директор. Съответно той веднага бе удостоен с висше офицерско звание "бригаден генерал", съобщиха от прессеркретариата на държавния глава.
 
Полк. Георги Миленов е назначен за заместник-директор на НРС.