Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2012 16:01 - Индия забрани разпространението на "Мъжете, които мразеха жените"
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 876 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.01.2012 16:04


image

Снимка: Александра Филмс

Филмът на Дейвид Финчър "Мъжете, които мразеха жените" няма да бъде разпространяван в Индия, съобщи БТА, цитирайки Франс прес и The Wrap.

Лентата трябваше да се завърти по екраните на страната от 10 февруари тази година. Индийската комисия, която се занимава със сертификацията на филмите, е решила, че ако създателите на "Мъжете, които мразеха жените" искат филма да бъде прожектиран в Индия, трябва да внесат някои промени в лентата.

Представителите на комисията не са били доволни от сцените със сексуален характер, от изнасилванията и от мъченията. Финчър е отказал да преработва филма. Решението на режисьора е било подкрепено от компанията "Сони пикчърс", която се занимава с разпространението на лентата.

Филмът "Мъжете, които мразеха жените" е по едноименния роман на шведския писател Стиг Ларшон от криминалната поредица "Милениум". В лентата участват Даниъл Крейг, Руни Мара и др. В САЩ филмът е забранен за лица под 17-годишна възраст.

При бюджет от 90 милиона долара филмът "Мъжете, които мразеха жените" е донесъл досега на създателите си приходи от продажбата на билети в размер на 184 милиона долара.




За "Мъжете, които мразеха жените"

image

Римейкът на шведския „Момичето с драконовата татуировка”, сниман под зоркото режисьорско око на Дейвид Финчър и с участието на Даниел Крейг и Руни Мара, не може да се похвали с някаква оригиналност, която не присъства в първата екранизация на романа. Но пък е едно от най-гледаемите неща в поп-киноафиша тези дни.

image

Според критиците, очакванията към режисьора, разписал се под филми-класика като „Боен клуб”, „Седем” и „Странният случай с Бенджамин Бътън” за каквото и да е ново от него, са винаги гранде и то не без основание. Дори и ако оставим настрана факта, че изборът на Даниел Крейг за ролята на Микаел Блумквист е леко съмнителен (той е от онези дразнещо равни откъм демонстрация на емоции актьори) и че Руни Мара не може да се похвали със сексапила, с който облъчва Нуми Рапас (да, дори и когато е с нелепа прическа и обрисувана с тату-мастило отгоре до долу), все пак… се е получил приличен краен резултат:

image
Филмът започва обещаващо добре – единственото хубаво парче от многопрехваления саундтрак, подготвен от Трент Резнор и нещото, което според мен може да е най-добрият видеоклип за декември 2011. След това… всичко вече сме го гледали и то – в малко по-добър вариант. В тази посока, дори няма да споменавам изнасилването на Лисбет, което в оригинала прави шокиращо с реализма си впечатление и ако си с по-слаби нерви, е много възможно да ти стане истински гадно. В този вариант… е, "добре, мерси за усилието".

image

И тъй като Финчър все пак си е Финчър, колкото и да се старае, няма какво толкова да обърка - с подобно кино-CV и когато е налице един доста добър и приятно заплетен сюжет (да благодарим за което на Стиг Ларшон), пoдсилен от „ярки персонажи” (Лисбет е любимият ми социопат в киното през последните няколко години, а наличните не са никак малко). Сред другите важни съставки на тази лента са скандинавската лудост (нали сме се разбрали за особеностите на северните народи и техните реалии – в изкуството, но и не само), много готиното - самоотверженост и честност у представители на пресата (гледай ти, каква изненада, почти парадокс) и за финал - няколкото паралелни сюжетни линии – историята на журналиста Блумквист и проблемите му с не-много-в-закона магнат, които в крайна сметка натискат спусъка на всичко случващо се после; Лисбет Саландър – умната хакерка (с драконовата татуировка), надарена с разследващите качества на Шерлок Холмс и тежка сирашка съдба, една северняшки крива семейна мистерия, всички те - обединени от основното – кои, мамка му, са тия мъже, които така мразят жените (и ги избиват по психопатско касапски начин години наред) и защо им е да го правят?

Може да се поразсъждава върху крайно негативните "мъжки" образи в опозиция на Микаел, издялканата до кокал психика на Лисбет, в която обаче все пак има някаква спасително солидна, макар и плашеща основа или пък върху "как-богатите-също-плачат", но няма смисъл - по-добре правете тези анализи сами за себе си. А колкото до отговора на въпроса от предния абзац - е, той е леко тип Агата Кристи, но пък смислово по нещо напомня и на "Бялата лента".

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО е да се гледа първо шведския вариант, т.е. оригинала "Момичето с друконовата татуировка", за да се види разликата с римейка "Мъжете, които мразеха жените".



ОРИГИНАЛ И РИМЕЙК

image

Плакат на холивудския римейк на "Момичето с драконовата татуировка"

Трент Резнър – съдателят на Nine Inch Nails, който миналата година отнесе "Оскар” за оригиналната музика към филма "Социалната мрежа", вече е готов с музиката към дългоочакваната нова лента на Дейвид Финчър – "Момичето с драконовата татуировка”. Резнър определя резултатът от 14-месечната си съвместна работа с Атикус Рос, като "едно от най-красивите и смущаващи музикални товрения” в кариерата и на двамата.

"Смяхме се, плакахме, изгубихме разсъдъка си и в процеса успяхме да създадем едно от най-красивите и смущаващи музикални творения в кариерата и на двама ни. Резултатът е 3-часов опус и съм щастлив да ви съобщя, че вече можете да си заявите копие предварително. Пълният рилийз излиза на 9 декември”, написа Резнър на сайта nin.com.

В саундтрака на филма влиза римейк на песента на Led Zeppelin "Immigrant Song", вокалите в която са поверени на Карън О от Yeah Yeah Yeahs. (Чуйте песента)

Римейкът на шведския хит "Момичето с драконовата татуировка” (по бестселъра на Стиг Ларшон) излиза на 26 декември. В главните роли ще видим Даниел Крейг и Руни Мара.

Стиг Ларшон, цикълът "Милениум" и филмовите адаптации в Швеция:

Романът "Момичето с драконовата тауировка” е първият от поредицата "Милениум” на Стиг Ларшон (оригиналното заглавие е "Mдn som hatar kvinnor", което се превежда "Мъже, които мразят жени”), последвана от "Момичето, което си играеше с огъня” и "Момичето, което разтури стършеловото гнездо”. И трите романа са издадени след смъртта на автора им. Стиг Ларшон почина през 2004 г. от инфаркт, след като изкатерил 7 етажа стълби, защото асансьорът в сградата, в която се намирал офисът му, не работел. И трите романа имат шведски филмови адаптации, които пожънаха огромен успех в Европа и привлякоха вниманието и на Холивуд.

image

Руни Мара и Нуми Рапас (л-д) като Лизбет Саландер. Двете актриси всъщност са доста симпатични...

image
Руни Мара и Нуми Рапас. Снимки: Getty Images/Guliver Photos

Ролята на Лизбет Саландер в оригиналните ленти се изпълнява от Нуми Рапас, която споделя, че ролята я е изцедила психически и физически. По информация на медиите на запад, Рапас отказала да се върне към ролята на Лизбет в холивудската продукция, защото не си представяла да премине през същия стрес отново.

Любопитен факт е, че в шведската версия на "Момичето с драконовата татуировка" участва българският актьор Георги Стайков ("Вчера", "Мисия Лондон").


Тагове:   Култура,   кино,


Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 10861022
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 36606
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031