Съюзът на съдиите в България (ССБ) изготви проект за съществена промяна на Закона за съдебната власт (ЗСВ), с която да се гарантират публичност, прозрачност и професионализъм при избора на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и при функционирането му.
Сред по-важните предложения са ВСС да не е постоянно действащ орган и да се раздели на две отделни колегии – една за съдиите и една за прокурорите и следователите, пише Capital

Преки избори на квотата на съдиите

Членовете от квотата на съдиите да се избират на преки избори от общото събрание на всички съдии в страната, предвижда проектът. Според него кандидатите трябва да се номинират от поне 50 души и не по-късно от три месеца преди провеждане на избора. Номинираните ще са длъжни да предлагат концепции за управление на съдебната власт, а техни подробни профили ще бъдат обявени публично на сайтовете в интернет на върховните съдилища и на ВСС.

ССБ предлага Народното събрание пак да избира 11 членове на съвета, но петима от тях да са за колегията на съда, а шест – за колегията на прокуратурата и следствието.

Публично обсъждане на кандидатите

"Препоръчително е при номинирането на кандидати от парламентарната квота да се предвиди изготвянето от неправителствени и професионални съдийски организации на листи с общопризнати авторитетни юристи, от които парламентът да избира", пише в мотивите на ССБ. "Кандидатурите трябва да се обявяват предварително и да се подложат на широко, информирано и задълбочено обсъждане от съдиите и гражданските организации.

За да се избегне формалният подход при обсъждане на кандидатурите, е препоръчително да се изготвят задължителни въпросници, осигуряващи изчерпателна информация във връзка с личните, професионалните и моралните качества на бъдещите членове на съвета.

Полезно ще бъде придобитата информация да бъде подложена на публично обсъждане, като се осигурят парламентарни изслушвания на кандидатите от парламентарната квота и професионални обсъждания за кандидатите от съдебната квота", предлагат съдиите. В момента изборът на членове на ВСС става непрозрачно и без обсъждане, а имената на кандидатите стават известни чак при гласуването им в парламента.

Проектът предвижда още промени в начина на номиниране на председателите на съдилищата – изключително право за това ще имат съдиите от съответния съдебен район.

Действащи магистрати във ВСС

Идеята ВСС да не е постоянно действащ орган е аргументирана с намерението да се мотивират за участие в работа му добрите професионалисти, които не желаят да се откъсват от пряката си работа. Според ССБ това ще спомогне и за преодоляване на бюрократизирането на органа и неговото откъсване от реалните проблеми на системата.

Целта е промените в Закона за съдебната власт да бъдат приети преди избора  за членове на ВСС през есента. В събота ССБ обсъди проекта на общото си събрание. Предстои да го съгласува с останалите неправителствени организации, които наблюдават съдебната система, и да го предложи на Министерството на правосъдието.

Това беше договорено на среща на министър Диана Ковачева с 12 неправителствени организации в началото на януари. Тогава обаче никой от представителите на ГЕРБ от правителството и парламента не пое ангажимент предложенията на ССБ да бъдат разгледани.

По-важните предложения - ВСС не е постоянно действащ орган - състои се от самостоятелни колегии на съда и на прокуратурата и следствието - Народното събрание избира 11 членове на ВСС - петима на колегията на съда, а шест – на прокуратурата и следствието - членовете на ВСС от квотата на съдиите се избират на преки избори от общото събрание на съдиите в страната - кандидат за член на ВСС от квотата на съдиите се номинира пред общото събрание на съдиите от поне 50 съдии и не по-късно от три месеца преди провеждане на избора - номинираните за членове на ВСС предлагат концепции за управление на съдебната власт - изработват се подробни профили на номинираните, които се качват на сайта на ВКС, ВАС и ВСС - председателите на съдилищата се избират от съдебната колегия на ВСС по предложение на общото събрание на съдиите

Гражданският сектор: Поведението на Цветанов и ВСС е недопустимо
Атаката на вътрешния министър срещу председателя на Съюза на съдиите в България (ССБ ) Мирослава Тодорова е толкова манипулативна и несправедлива, че единственото разумно обяснение за нея са усилията на членовете му да променят статуквото в съдебната власт,  заявиха  в отворено писмо неправителствени организации в областта на правото и  човешките права. "Изказванията на министъра се основават на неверни факти и са поредното грубо и манипулативно изкривяване на истината.

Не може да се квалифицира по друг начин обвинението за "благосклонно" отношение към подсъдим, на когото съдия Тодорова е наложила наказание от 8 години ефективно лишаване от свобода. Не може един съдия да решава 270 дела (много над средното за страната), а друг 90, и първият да е обвиняван, че подкрепя организираната престъпност, защото е забавил някои от делата си.

Тези факти говорят за изключително сериозни проблеми в управлението на страната и на съдебната система", се казва в писмото, подписано от Българския институт за правни инициативи, Мрежата за гражданско наблюдение на съда, "Програма Достъп до информация", "Отворено общество", Института за развитие на публичната среда, Центъра за либерални стратегии, Български адвокати за правата на човека и фондация "РискМонитор".

От неправителствения сектор посочват, че това е недопустимо поведение в една демократична европейска държава, а изказванията на Цветанов са груба намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната, което е забранено от конституцията.  "Ако министърът няма конкретни доказателства за тези свои твърдения, той трябва или да се извини, или да понесе конкретна и незабавна политическа отговорност за думите си", заявяват правозащитниците.

Според тях е недопустимо представители на изпълнителната власт заедно със сегашния Висш съдебен съвет да идентифицират конкретни съдии като свои критици и опоненти и да ги подлагат на публични атаки и "дисциплинарни" преследвания. Особено когато всички позиции, които ССБ е изразявал публично досега, са на почтеност, професионализъм, здрав разум и конструктивен диалог с институциите, посочват организациите.

Вицепрезидентът Попова предупреди за пореден мониторинг
Маргарита Попова, която беше министър на правосъдието, преди да бъде избрана за вицепрезидент на страната, подкрепи независимостта на съда от изпълнителната власт. "Съдът не трябва да бъде хулен.

Независимостта му е част от ценностите на демокрацията и това трябва да се разбере", каза тя по Би Ти Ви в петък, помолена за коментар на твърденията на вътрешния министър Цветанов, че председателят на съюза на съдиите Мирослава Тодорова действала в услуга на организираната престъпност. Поводът - забавено обявяване на мотивите й по дело, в което тя като съдия е произнесла 8-годишна ефективна присъда за съучастие в трафик на наркотици.

Попова каза, че подобни скандали могат до доведат и до мониторинг за независимостта на съдебната система от страна на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), какъвто България вече има за корупцията. На въпрос кой трябва да спре скандалите вицепрезидентът отговори: "Ами, който ги започва."