Няма опасност от преливане на големите, управлявани от държавата, водоеми, но при малките общински язовири цари пълен хаос и безхаберие при стопанисването. Това стана ясно на свикана извънредно пресконференция на министъра на околната среда и водите Нона Караджова, след като в понеделник се скъса язовирна стена край харманлийското село Бисер и потопът отне живота поне на осем души.

Караджова заяви, че още на 27 януари до общините са били изпратени писма да следят водоемите си, тъй като съществува опасност от преливане. На 1 февруари те отново били предупредени да вземат превантивни мерки чрез контролирано изпускане на язовирите и прочистване на руслата на реките, тъй като в национален мащаб водните запаси са 11 пъти по-големи от миналогодишните, допълни Асен Личев, директор на дирекция "Води" в екоминистерството.

Многократни предупреждения към кметовете

На 4 февруари отново им били изпратени факсове и писма, но явно местните власти не са взели никакви превантивни мерки. Дори и да са били предприети, информация за това няма, стана ясно от думите на Караджова и Личев. При нас няма информация за тревожни състояния на микроязовирите, каза Личев.

За две години, откакто екоминистърът е издал заповед до общините да следят за състоянието на стопанисваните от тях язовири и да докладват за необичайни явления и препълване на водоемите, само четири общини са подавали такава информация в басейновите дирекции, които са на подчинение на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), каза Караджова. Факт е обаче, че и басейновите дирекции не следят за състоянието на малките водоеми. По думите на екоминистъра с наличните в тези дирекции четирима-петима експерти не можело да се правят проверки на място за състоянието на малките водоеми.

"Един или два пъти от ръководството на областните управители се правят проверки на водните съоръжения на територията на общините, но проверяващите не са длъжни да предават протоколите с резултатите от инспекцията в министерствата на околната среди и на регионалното развитие", каза Караджова.

От думите й обаче стана ясно, че никой не контролира общините как стопанисват малките язовири или частните дружества, които са сключили договори за концесии на общинските водоеми.

Пожелания за контрол

"Общините трябва да ги контролира населението, защото то ги е избирало", заяви Караджова. "Моля, всеки да си поеме отговорността и като си избира кметове, да се интересува", призова тя.

"От гледна точна на децентрализация не е грешка, че тези съоръжения са общинска собственост, но местните власти трябва да имат специалисти, които да отговарят за стопанисването им", допълни екоминистърът. В същото време обаче нито една община не е подала информация, че не може да се справя с управлението на микроязовирите.

"Меко е да се квалифицира като безотговорно това отношение на общините, защото то не е за първи път", заяви Караджова. "Не може да искаш да ползваш блага, без да си отговорен", заяви тя. В момента много от общините са отдали малките язовири на концесии на частни фирми и прибират такси за това, но не следят дали концесионерът се грижи за съоръжението.

Неясни санкции

Караджова не пожела да коментира дали безотговорните за състоянието на язовирите кметове може да бъдат глобени, заявявайки, че "човешкият живот не може да се плати със санкция от 5 или 10 хил. лв.", но изрази надежда, че ще има следствие за случая с наводняването на село Бисер.

Тя изрази съжаление, че в момента няма орган, който да следи всички водни съоръжения. Те са разпръснати между четири ведомства. МОСВ и регионалното министерство следят големите язовири, земеделското ведомство отговаря за водоемите, използвани за напояване, а икономическото – за язовирите, на които има изградени каскади за производство на електроенергия.

По думите на Караджова проблемът ще се реши след въвеждането на единен регистър в регионалното министерство за водните съоръжения, в който ще е отбелязано кой язовир чия собственост е и кой точно го стопанисва.

Отговорен за защитата при бедствия е вътрешният министър

След като бе ликвидирано Министерството на извънредните ситуации, отговорностите за защита при бедствия се прехвърли към вътрешния министър.

Според Закона за защита от бедствия заповедите на вътрешния министър при възникнала кризисна ситуация се огласяват от средствата за масова информация и се изпълняват незабавно.

Изпълняването им може да бъде преустановено с изтичането на техния срок, с решение на съда или поради отпадане на основанията за издаването им.

Според Националния план за защита при бедствия вътрешният министър осъществява взаимодействието между органите на изпълнителната власт, юридическите лица и неправителствени организации при бедствия.

Според плана министърът на вътрешните работи също така организира събирането, анализирането, оценката на информацията и прогнозира рисковете от бедствия. Той поддържа в готовност сили и средства и осигурява участието на подчинените си структури като съставна част на единната спасителна система, в съответствие с плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно възстановителни работи.

Планът разписва също, че министърът организира и контролира извършването на "превантивни дейности за недопускане или ограничаване въздействието на рисковите фактори, предизвикващи бедствия". Той трябва да организира провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни дейности при бедствия.

Вътрешният министър трябва да оказва съдействие на областната и общинската администрация по организацията на движението, безопасността на населението при евакуация, издирване на пострадали и идентификация на починали граждани.

Той трябва да подпомага дейността на правителствени и неправителствени организации при дейността им по оказване хуманитарна помощ на населението.