Гръцките политически лидери успяха да постигнат споразумение за реформите и антикризисните мерки, необходими за отпускането на спасителен пакет и избягването на фалит, съобщи агенция Reuters, позовавайки се на правителствени източници в Атина. Единодушието беше постигната само часове преди срещата с международните кредитори в Брюксел.

Европейският съюз и Международният валутен фонд бяха изправени на нокти тази седмица, тъй като Атина изпусна няколко крайни срока, за постигане на споразумение за бюджетните съкращения. Финансовият министър Евангелос Венизелос тръгна за срещата на Еврогрупата в четвъртък без ясен план, след като цяла нощ в сряда срещу четвъртък политическите лидери обсъждаха антикризисните мерки, а пенсиите се оказаха основният препъникамък в преговорите.

"Преди няколко минути получих обаждане от премиера на Гърция, който каза, че е постигнато споразумение, подкрепено от основните партии", заяви президентът на Европейската централна банка Марио Драги на пресконференция във Франкфурт.

Според експерти от ЕС пълният пакет реформи трябва да бъде съгласуван с представителите на тройката от ЕС, ЕЦБ и МВФ, за да може до 15 февруари да бъде готова и правната рамка на реформите. "Финансовото оцеляване на страната в идните години зависи от новата програма... Време е всички да поемем отговорност", заяви Венизелос, цитиран от Reuters.

Управителят на ЕЦБ Марио Драги коментира, че все още не може да каже подробности за това как споразумението ще засегне държания от институцията гръцки дълг, съобщи Ройтерс.

Драги посочи, че се очаква повече яснота на предстоящата тази вечер среща на финансовите министри от еврозоната.

Според източници на Ройтерс в ЕЦБ няма единно мнение по въпроса каква трябва да е съдбата на гръцките облигации, при положение, че от частните кредитори се иска да бъдат отписани до 70 на сто от задълженията на Атина.

23-членния борд на банката предстои да вземе решение по въпроса. Някои от членовете на борда неведнъж са показвали нежелание институцията да участва в реструктурирането на гръцкия дълг най-вече, защото това ще отслаби натиска върху Атина да намали разходите си. От друга страна Договорът от Маастрихт забранява на централната банка да финансира правителства.