Войната между Цветан Василев и Огнян Донев започна в началото на миналата година, след като основният акционер на "Софарма" се включи в сделката за покупка на вестниците, притежавани преди това от германската медийна група WAZ.

Сериозен интерес към най-голямата печатна група проявяваше и мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Според източници, близки до сделката, той беше опитвал да преговаря за покупката на вестниците от германската компания през различни подставени лица. Едно от категоричните условия на WAZ обаче беше, че не искат с оттеглянето си да допринесат за монополизирането на вестникарския пазар. В близката сфера на влияние на Корпоративна търговска банка са вестниците от "Нова българска медийна група", "Уикенд" и TV7.

Сделката за българското дружество на WAZ обаче беше структурирана по доста нестабилен начин. "Главен преговарящ" с германската компания беше Христо Грозев заедно с двама чуждестранни съдружници. Те договориха параметрите по сделката, но не успяха да намерят финансиране. Тук се включиха Огнян Донев и Любомир Павлов. Двамата първоначално трябваше да имат миноритарен дял в медийната група, а Грозев да осигури по-голямата част от финансирането. Първоначално обаче почти всички пари бяха дадени от Донев и Павлов. След като Грозев не успя да намери средства в уговорения срок, другите участници по сделката се притесниха, че чрез него могат да станат съдружници (макар и скрито) с Цветан Василев. Тогава Донев и Павлов предприеха серия от преструктурирания на собствеността, вследствие на които Грозев остана миноритарен акционер. Между двете страни започнаха съдебни дела, но според новите собственици на "Медийна група България" истинският им противник в това противопоставяне са Цветан Василев и депутатът от ДПС Делян Пеевски, чиято майка Ирена Кръстева е и формалният собственик на "Нова българска медийна група".

Много скоро войната започна да се води през медиите, контролирани от двете групи. Вестниците на Донев и Павлов осветиха част от дейността на Цветан Василев. В отговор контролираните от банкера вестници и телевизии започнаха да търсят всякакви начини да демонизират мажоритарния акционер на "Софарма".

Последният епизод от тази война е атаката с цените на лекарствата. Тя е добре координирана по всички медии, близки до Василев - с едни и същи послания и епитети (добре дирижираният медиен хор се опитва да наложи прякора Здравния октопод за Донев). В последния епизод от войната има и друг интересен момент. За пръв път в атаката срещу Донев се включиха и издания извън близкия кръг, контролиран от Василев и Пеевски - предимно медии, които влязоха в учредения преди седмица Български медиен съюз. Той беше създаден като алтернатива на Съюза на издателите в България, който беше оглавен от Любомир Павлов. Избирането му стана повод да се прояви напрежението между него и бившия главен редактор на "Труд" Тошо Тошев, подкрепен от главния редактор на "Тема" Валери Запрянов и съсобственика на "Стандарт" Тодор Батков. Новата организация в момента е и с доминиращо присъствие на пазара заради тиражите на изданията в него и повечето на брой членуващи издателски групи, както и влиянието на симпатизиращите на БМС електронните медии. Така беше очертана и новата демаркационна линия между Донев и Василев.

Тази битка от голямата вестникарска война вече доведе и до жертви - уволнението на един заместник-министър. Така за първи път започна и отстрел на хората, нарочени за близки на Донев, което вече е нова стъпка в ескалацията на войната. Може да се очаква сега да последва ответен удар срещу "хората" на Василев в управлението.

Ударите между "Нова българска медийна група", подкрепена от пригласящите й медии, и "Медийна група България" (на Донев и Павлов) е знак, че на вестникарския пазар тепърва ще се водят грозни битки с всички средства. Това е знак също за нещо по-страшно, че изданията ще са жертва на търговията с влияние и ударите под кръста. Очевидно е, че издателският бизнес съвсем дерайлира от основните си функции да създава качествена информация и анализи, полезни за читателите. Оттук нататък той пое по хлъзгавата плоскост на разчистване на бизнес сметки и войни в защита на лични търговски интереси. Така медиите все повече се отдалечават от читателите си, а бизнес моделът, който разчита на доверието към тях, ще се подкопава все повече и повече.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/02/24/1774224_nishto_novinarsko_prosto_biznes/?ref=akcentmenu