При публичното говорене колкото е важно какво се казва, толкова и кой го казва. Когато от правото на свободно слово се възползва Николай Бареков, общественото доверие спада под морското равнище. Понеже безчет са превъплъщенията Барекови. Това е отговорът на в-к ТРУД на скъсването на брой от вестника от Николай Бареков в сутрешния блок на тв7.

Последното бе как от душманин на протестиращите с трактори зърнопроизводители се преобрази в застъпник на сиромашията. “Тази развилняла се пасмина от провинцията прекали... Ние можем да режем гуми и да палим трактори” - закани се той на протестиращите. Сега в пристъп на умиление към народните маси ги насъсква срещу печата, който им пеел “заупокойни молитви”.

Прави се на Робин Худ. Сякаш никога не е разполагал снагата си в БМВ-та, поршета, аудита, не е притежавал личен джип с шофьор и още два за охрана. Не е почивал в Сен Тропе в компанията на олигарси, не е вдигал пищни сватби, ознаменувани с камбанен звън, не е колекционирал скъпи часовници и пр.

Че и Ботев цитира - неточно и безсрамно, белким народът го възлюби. Нерде сиромах Ботев, нерде чорбаджи Бареков.

Да търси допирателни с масите, Бареков може единствено в амплоато си на чалга танцьор, с което и започва бляскавата му кариера.

Да угодиш на народа не е като да припкаш до Банкя с букет гербери за премиера, да го провъзгласиш за Херкулес и да му отстъпиш стола си в тв студиото в знак на признание:“Всичко мое е и твое!”

А като ти посочат вратата на Би Ти Ви, да се перчиш: “Аз съм журналист с позиция, а не анонимен страхливец! Аз съм един от най-влиятелните хора в държавата.” Толкова влиятелен, с толкова поети и осребрени ангажименти, които не може да изпълни от екран, че трябва да напусне. Но да остане верен на любовта си. И да помести в своя “най-влиятелен блог за анализи и коментари” авторския шедьовър: “Бойко, грабвай секирата и ги почвай!”

Не остана задълго само с блог. Верни корпоративни приятели го обзаведоха със сайта BNEWS, луксозно изтъпанен на пъпа на София - пл. “Народно събрание”. Там Бареков освен като големец началник се опита да се изяви и като анализатор. Но след първите няколко опита коментарите на читателите на сайта го отказаха.

Корпоративните приятели после се погрижиха журналистическото светило да се появи отново на екран - в Тв 7. Където храбро се саморазправяше с всички корпоративни и правителствени врагове, докато накрая направи показно и как се бие медиен опонент. Разкъсваш “парцала”, както нарече в. “Труд”, и го мяташ зад рамо, подобно на варварин, оглозган кокал.

Бива го Бареков да равнява журналистиката към собствения си примитив. Какво друго да се очаква от видния телевизионен фанфарон след твърдението му, че “Джокондата” е рисувана от Микеланджело. И не Леонардо да Винчи, а той заключил: “Уменията ми в рисуването не са по-лоши от всички останали”.

Не би ни учудил Бареков, ако се окаже, че Леонардо да Винчи е марка часовник. Или автомобил. Понеже и неговите умения са всестранни като на Да Винчи. Но най-му се удава да се самозабравя.

Кукловодът му е в криза!

Иво Инджев: Като стане дума за него, всеки се пази да не се оцапа. Но пък от много мълчание сме я докарали дотук. В моя дълъг професионален живот не помня толкова явен случай на угодничество на властта. Цялото това горещо пенявене от екрана, заплахи, повишаване на тон на зрители... и сега изведнъж му се услади позата на Робин Худ в защита на угнетения народ. Този човек на фона на цялата мизерия на българската журналистика, когато се съкращават хора, и чудесни пера получават жалки заплати, демонстрира охолство. Учудвам се как самата власт не разбира, че този човек им прави лоша услуга и че утре ще предаде и тях, както направи с Първанов. Жалка работа.

Сашо Диков: С тревога наблюдавам, че състоянието на пациента се влошава. Досега се ограничаваше в сферата на словесното. Неговите изцепки “бацилус Барекус” в старанието да служи на партията ръководителка водят до утежняване на състоянието му. Такова нещо да направиш с който и да било вестник, медия, е недопустимо. То говори за тежка форма на комплексарщина и нещо в сферата на психомоторните отклонения. Тъжно е. Хванал се е за едни каузи, които го превръщат в карикатура сам на себе си.

Светла Петрова: Безотговорно поведение. Проява на лош професионален вкус. Независимо от тежката корпоративна борба, която се води в момента, журналистите свързани с воюващите страни, би следвало да пазят достойнството на професията. Не смея да кажа престиж, защото българската журналистика се е сринала тотално. Подобно поведение може да е много зрелищно, но то праща ужасни послания към зрителите. Утре то ще доведе до противодействие и някой ще накъса публично снимката на г-н Бареков. Агресията, транслирана през ефира, ще рефлектира в обществото и ще се изяви в подобна агресия, в негативно отношение към нас и нашата професия. Трябва да се щади минималното, останало от авторитета на професията.

Лили Маринкова: Макар че произтича от една медийна война, възпалението по темата да се спори за цената на лекарствата, за източването на касата е полезно. Но забелязвам зад възмущението и тревогата други уж незабележими цели. А именно: паника за овладяване на властта в този сектор. Това някакси обезсилва пламенния водещ дори от калибъра на Бареков. Разбира се и на това място хората се чувстват както винаги излъгани и употребени. Езикът на тялото на водещия, неговите жестове, разкъсването на книжното тяло - при него всичко е важно. В такъв момент се питам кой му е вентрологът. Всъщност в такъв момент водещият е изключително полезен и предупреждава, че кукловодът е в голяма криза.

Юлия Пискулийска: Няма го добрият тон в България! Лесно е да се скъса в ефир един вестник. Трудно е да се види зад кратичката марка “Труд” колко усилия са вложени и на колко хора трудът е обруган с едничко нехайно и на гневно движение. А днес чух ето това: не се присмивай никому, само на поп - защото поп не можеш да станеш... Е, казала го е жена. Колкото до късането на един обичан вестник... телевизорите пък направо ги хвърлят през прозореца.

Следва горене на книги

Да скъсаш вестник в ефир, означава:

1. Да скъсаш с колегиалната етика - медия срещу медия, журналист срещу журналисти.2. Да скъсаш с професионалната си идентичност. На слово се отговаря със слово, на твърдение - с твърдение, на информация - с информация, на интерпретация - с интерпретация. 3. Да скъсаш в ефир с минималните стандарти на доброто възпитание - загубена мяра, несимпатично гаменство.

Какво следва: нарастваща липса на публичен самоконтрол, ескалация на бръщолевене, горене на книги на живо?

Като пиян US войник

Бареков прилича на пиян американски войник в Афганистан, който осквернява Корана или уринира върху убити.

Бих го сравнил и с партиен активист, който къса предизборен плакат на друга партия. В политиката обаче това се санкционира. В случая има липса на рационални аргументи. Като дете, което чупи играчка или реже опашката на котката. Не мога да си представя, че това се случва в цивилизована страна. Но на него не му е за първи път. Той и друга простотия беше направил с протестиращите фермери. Човек, който се вживява в ролята не на журналист, а на бодигард на неясно какво.

Достойнството или го имаш, или не

В медиите има две опции - да продадеш труда си и да продадеш себе си. В България втората взе значително да преобладава. И този фактор, заедно с балканската стилистика, ражда това, което гледаме днес.

Единственото лекарство е независима журналистика и човешко достойнство. Но човешкото достойнство не го раздават заедно с демокрацията. Него или го имаш, или го нямаш.

Лобист, действащ по заповед отгоре

Бареков е извън всякакъв коментар. Той е толкова откровен лобистки играч, че при него не може да се търси никакъв друг мотив на поведение освен заповед отгоре.

Бареков е най-лошият пример за журналистика в момента. И демонстративното късане на вестник е най-логичното следствие от цялото поведение досега на тази фигура.

Виж "Бареков къса "Труд" в ефира на телевизия"

Виж "От Брюксел: Така е при диктатурите"

Виж декларацията на Съюза на издателите в България: Минаха границата!

Виж видео в галерията от пловдивския чалга период на Бареков


Виж галерия 1 2 3 »
 

тези зад ТРУД или тези зад Бареков -
в туй е въпросът?