Ползата за България от индиректния офсет, който придружава контрактите за нова военна техника, е около 164. 6 млн. евро, като споразуменията по два от договорите според министерството на икономиката и енергетиката вече са изпълнени.

Според справка на ведомството, изготвена по искане на Mediapool, вече има представени в министерството и искания за признаване на офсетни кредити за 143.2 млн. евро. Министерството е изискало от съответната компания обаче да представи допълнителна информация, за да признае сумата.

Един от бъдещите проекти по линия на индиректния офсет е реализирането на проект за международен технологичен център, който трябва да популяризира високотехнологична българска продукция и да доведе до офсетна полза за 60 млн. евро.

Споразуменията за индиректен офсет

Основната цел на офсетните споразумения по договорите за купуването на скъпа военна техника е да компенсират големите разходи за отбрана, като осигурят инвестиции в други сектори на икономиката. В директния офсет влизат дейностите по поддръжката на военното или отбранителното изделие, което ще се доставя с основния договор. Към индиректния офсет спадат инвестициите в различни цивилни и други сектори на икономиката на дадената страна - придобиване на материални и нематериални активи, технологии, ноу-хау и други.

Изпълнението на индиректния офсет е към икономическото министерство, а изпълнението на директния към военното министерство.

България има сключени офсетни споразумения по четири договори. Става въпрос за сделките с "Текстрон" за закупуване на 7 бронирани машини, с "Даймлер Крайслер" за автомобилна техника, с френската "Юрокоптер" за закупуването на вертолети и с италианската "Аления Аеронавтика" за закупуването на транспортни самолети.

Офсетните споразумения към договорите за военна продукция не се приемат еднозначно, като има мнения, че те оскъпяват цената на конкретните продукти, които се купуват.

22 млн. евро офсетна полза по договорите с "Текстрон" и "Даймлер Крайслер"

Според икономическото министерство индиректният офсет към договорите с "Текстрон и "Даймлер Крайслер" вече е изпълнен, като офсетната полза е на обща стойност близо 22 млн. евро.

По договора с "Текстрон" е реализиран експорт на българска специална продукция във връзка с възникнали нужди на правителството на съюзна държава-членка на НАТО, а по договора с "Даймлер Крайслер" е осъществен износ на високотехнологична българска продукция” от българските фирми "Сензор Найт Индъстриал” и "Интертон-1”.

Международен технологичен център за износ на продукция

По индиректния офсет по договора с "Юркоптер" министърът на икономиката е одобрил проект "Международен технологичен център”, който трябва да реализира 60 млн. евро офсетна полза. Според информацията на МИЕТ проектът е насочен към "откриването на специфични български технологии и технологични постижения, както и към привличане на допълнителни средства за изследвания и партньорство с Oxford University и Isis Inovation Co (отговаряща за комерсиализацията на цялата интелектуална собственост на Oxford University)". Предстои и създаването на българско предприятие за комерсиализация, което ще популяризира българските възможности и ще стимулира износа на високотехнологична българска продукция.

Офсетната полза по двата най-големи договори остава "секретна"

Основната офсетна полза трябва да дойде от изпълнението на споразуменията по най-скъпите договори на МО – с "Юрокоптер" (над 380 млн. евро) и "Аления Аеронавтика" (на 90 млн. евро). Заради липсата на средства МО предоговори тези договори, като се отказа от част от поръчките.

В отговор на въпрос на Мediapool oт икономическото министерство съобщиха обаче, че договорът с "Юрокоптер" през 2011 г. вече е засекретен, след като правителството на ГЕРБ подписва допълнителното споразумение за предоговаряне то на контракта. В него има изискване за постоянен срок на строга конфиденциалност и неразкриване на условията по това споразумение без съгласието на другата страна.

Идентичен е и случаят с допълнителните споразумения по основния договор, подписани през 2010 г. и 2011 г., между МО и "Аления Аеронавтика" за намаляване броя на транспортните самолети (от 5 на 3), които водят до промяна на параметрите на офсетното споразумение.

Предоговарянето на договорите обаче ще се отрази със сигурност и на стойностите на индиректния офсет.

Така остава тайна и каква част от индиректния офсет към двата договора е изпълнен към момента и с какви точно проекти са признати офсетни полза за 164. 6 млн. евро.

"Аления" смяташе да покрие задълженията си по индиректния офсет основно със строителството на оранжерия за рози, но до момента няма напредък по проекта.