2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Кметът е изпратил вчера две уведомителни писма за намерението да стартира проучване от западната страна на пощата до Министерството на културата и до директора на Археологическия музей доц. Костадин Кисьов. Разкопките на площада ще се правят съвместно с пловдивските археолози, чийто ръководител ще бъде Елена Кесякова - археолог с огромен опит. Идейният проект е на пловдивския корифей по паметниците на културата арх. Румяна Пройкова.
По неин проект в момента приключват реставрационните работи на Римския стадион на пл. “Джумаята”. Кметът вече е провел разговори с арх. Пройкова и Кесякова и в петък ще се уточняват детайлите.
Цялата площ, която трябва да се разкрие, е над три декара - от бившата руска книжарница почти до сградата на ДНА. Ще уточним с геодезист къде се намират западните пропилеи и ще отворим тази година само 200 квадратни метра, разказа Тотев. Според предварителните данни западната антична порта е разположена на мястото на втория цветарник до градината. Старата настилка заедно с бетонната плоча ще се изкърти, а разкопките ще се извършват до три метра дълбочина. Вероятно ще се наложи да се махнат и дърветата, засадени успоредно на градината преди десетина години.
Проектът на арх. Пройкова за консервация и експониране на форума на античния Филипопол представлява колонада, наредена покрай пощата, отсреща, до градината - останки от римски сгради, по средата - алея със старинна настилка и стъпала от двете страни. Паралелно с проучванията ще се подготвя техническия проект за оформяне на централния площад. Идеята е покрай пощата да има пешеходна зона с ширина около 20 метра, по която да минаваме, цветарници и художествено осветление, описа Иван Тотев. На това място, както и от северната страна на площада, до бившата книжарница, ще се наредят нови плочки в бяло със светлокафяви ивици, които ще сочат на туристите къде има римски градежи.
Успоредно с разкопките стартираме конкурс за възлагане на обществена поръчка за консервация, за да печелим време, разказа кметът.
Според него работата може да приключи до лятото на 2013 г. Вече е дадена заявка в Бюрото по труда за 50 работници, които ще помагат да копаят. В бюджета за археологически разкопки са заделени 100 000 лева. Ако не стигнат, ще осигурим още пари, амбициран е градоначалникът. Той предполага, че ще успее да експонира част от Римския форум за около два милиона лева.
ДОКОГА ЩЕ СТОИ ДУПКАТА ДО ПОЩАТА?
Римският форум между пощата и бул. “Цар Борис III Обединител” е проучен преди повече от двадесет години. Намерени са останки от античните сгради и улици, но археологическото богатство беше засипано с тонове пясък заради липса на пари. Дупката и до днес предизвиква учудване на гостите на града, защото през 2003 г. тогавашният кмет д-р Иван Чомаков продаде близо шест декара празно дворно място ведно с национален паметник на културата за 1,2 млн. лева на частна фирма. Министерството на културата няколко години оспорваше сделката в съда. В резултат висшите магистрати се произнесоха, че археологическите находки са държавна собственост, а земята е частна.
На това място нищо не можем да правим, защото е частна собственост, но обсъждаме варианта за замяна, каза вчера кметът.
РИМСКИЯТ СТАДИОН И ОДЕОНЪТ ОБНОВЕНИ
Реставрацията на Римския стадион на пл. “Джумаята” трябва да приключи на 30 април. Допълнителното проучване, консервацията и експонирането на националния паметник на културата се финансира по проект от правителството на Норвегия и струва над 1.5 млн. лева. Тук ще бъде монтиран и асансьор от страна на ул. “Лейди Странгфорд”. Тази година ще се довършва изпълнението на проекта на античния Одеон, който се намира между ул. “Гурко” и Централната поща. Екип от археолози начело с Мая Мартинова започва реставрацията на подземните помещения, където ще има античен музей, нови седалки на мястото на изгнилите, художествено осветление. В бюджета за Одеона са предвидени 230 000 лева, каза Иван Тотев.
Готови сме да работим, след като общинската управа е решила, че трябва да се правят разкопки на площада, увери директорът на Археологическия музей доц. Костадин Кисьов. Той предупреди, че под настилката има много дебела бетонна плоча, която ще трябва да се разбие. Надяваме се, че ще се открият части от Римския форум - колонадата, която образува портата, каза доц. Кисьов. При строежа на Централната поща античният площад е бил частично унищожен.
Ако се разкопава върху площ един декар с дълбочина близо четири метра, два милиона лева ще стигнат за разкопки и реставрация, предположи директорът на музея. Ще изискаме разрешение и започваме, допълни той.
Предварително не може да се каже в какъв срок ще приключат разкопките, защото се работи по определена методология и става бавно, предупреди археоложката Елена Кесякова. Темповете зависят и от това, каква площ се проучва. Това е силно наситен археологически терен и е невъзможно да се струпат много хора, нито да се работи на две смени - на прожектори, както е било едно време, защото не се вижда добре, обясни Кесякова.
Археологическият музей разполага с предварителни данни за форума, застрояван около първи век преди Христа до средата на пети век. В зависимост от това, което досега сме проучвали, ще локализираме западните пропилеи и там ще правим разкопки, каза археоложката. Очакването ни е каквото имаме от източната страна, това да се разкрие и от западната - антични сгради с колонада, обясни Кесякова. Не се налага и е напълно излишно площадът да се разкопава до бившия Партиен дом. Източната част от форума е свързана с Одеона, това е един централен площад с обществени сгради, например на местното събрание и библиотека. Разрешение за започване на проучвания се взима от Археологическия институт при БАН.