Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
21.03.2012 07:50 -
Кулинарни региони ще спасяват традиционните ни храни
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: Коментари: Гласове:
Последна промяна: 21.03.2012 22:23

Прочетен: Коментари: Гласове:
1
Последна промяна: 21.03.2012 22:23
Шопската салата е рожба на ранния социализъм, вкусната мешаница от домати, краставици, чушки, лук и сирене е единствената оцеляла от написаните в края на 50-те години на миналия век 5 - 6 рецепти, с които да впечатляваме чужденците, дошли у нас на море. По онова време водещи готвачи на „Балкантурист” измислили също така добруджанска салата, македонска салата и още няколко подобни, чиито имена са свързани с различни региони, пише Монитор
Оказва се, че само шопската оцелява, защото
Обособяването на кулинарните региони в страната си е поставила за цел организацията на професионалните готвачи у нас „Евро-Ток”. Целта е да се защитят продуктите, които рискуват да потънат в забрава, каза Жоро Иванов, председател на организацията. Освен това предстои да се направи анализ на кулинарната специфика на всеки от регионите и да се изработи национален календар на кулинарните празници. Има идея да се напише кулинарен речник, както и да се наложи бранд кулинарен туризъм. Страната ни е закъсняла твърде много в кулинарното райониране, но около идеята се обединиха вчера представители на редица институции – земеделското министерство, икономическото ведомство, министерствата на регионалното развитие и околната среда.
Истинската българска лютеница, приготвена от червени чушки и камби и малко домати, е една истинска антиоксидантна бомба, каза вчера проф. Станислав Ханджиев, председател на BASORD. Той лансира идеята да се наложи в световен мащаб балканската диета, която по нищо не отстъпвала на средиземноморската и северната. Преди десет години е направено проучване, което показва, че традициите на нашето хранене са много близки до средиземноморските, които се считат за най-здравословните при предпазване от сърдечносъдови заболявания. Традициите на храненето ни са изключително близки с Гърция, Турция и Румъния и именно те се обхващат от термина балканска диета. Диетолозите обмислят да напишат сборник с около 100 традиционни рецепти, които да дадат на нашите водещи готвачи, за да ги популяризират и наложат. Според проф. Ханджиев начинът на приготвяне на храната у нас е уникален, а събиране на месото с 15 вида зеленчуци в гювеча и печенето на бавен огън е типично единствено за Балканите. Само при нас са на почит манджите с коприва и лапад. Всички наши зеленчуци и плодове са изключително богати на антиоксиданти и елементи, твърди още професорът.
Оказва се, че само шопската оцелява, защото
съчетанието на вкусовете е изключително добро
Чужденците знаят само шопската салата, понеже имаше червени рецептурници, по които работехме преди 1989 г., казва Борислав Иванов, председател на контролния съвет на „Евро-Ток”. Това обаче позволи да загубим като държава чистите си храни и традициите в кулинарията, констатира известният готвач, който повече от 10 години е работил в странство. Там са знаели за прекрасните български гласове, за хората и ръчениците и дори за шарените ни чинии, но пълни със „сиво” ядене, от което не остава никакъв спомен.
В старата българска кухня не е имало салати, това, което ядат сега хората, е било нещо нечувано за прадедите ни, каза Мария Маркова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН. По нашите земи има само едно подобие на салата, което представлява смачкан лук със сол, който е полят с оцет. Това се е предлагало предимно в Пловдивско и се е наричало сала. Добруджа пък е една от малкото области у нас, където слагат на трапезата си много зеленчуци. Планинската храна е била много бедна, там са наблягали на диворастящи плодове и хляб. В традицията на българина изобщо не съществува идеята да се храни за удоволствие, каза още Маркова. Мръвките са се ядели само консервирани, и то предимно сушени. Прясното месо пък е било истински лукс, разказа експертката, която е автор на огромен труд за традиционното хранене на българите. Особено добре са проучени у нас храните в 9 региона – Добруджа, Капанския, Северозападна България, Софийско, Пиринско, Пловдивско, Родопи, Странджа-Сакар.
В България ще започне национално
кулинарно изследване
като целта е да се обособят кулинарни региони и така да се запазят българските традиции в приготвянето на храна, съобщиха от „Евро-Ток”. Организаторите се надяват по този начин не само да запазят традициите и рецептите, но и да се съживи производството на български плодове, зеленчуци и животни, без които е немислимо да има оригинални национални ястия. За да бъде картината пълна, ще се направи и кулинарна карта, която може да е пътеводител за туристите. Нашите обредни храни са още по-интересни, защото в тях са запазени технологии, които са свързани дори с предхристиянското население по нашите земи, казват още експертите. Правят кулинарна карта на България
„Направихме много красиви хотели, но в тях няма българска храна. Да предлагаме италианска кухня на италиански туристи в Банско, при това зле приготвена, е най-сигурният начин да ги откажем завинаги от ваканция в България”, категоричен беше председателят на „Евро-Ток” шеф Жоро Иванов, който готви и на президента Плевнелиев.
„Менютата навсякъде са едни и същи”, каза зам.-министърът на икономиката и туризма Иво Маринов. Липсват сезонни продукти местно производство, те са заменени от вносен зарзават от хипермаркетите. За промени в наредбата за директни доставки апелираха участниците в кръглата маса, за да могат малките производители по-лесно да доставят храната си до ресторантите и крайните потребители. Проф. Станислав Ханджиев: БГ лютеницата е антиоксидантна бомба
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари