REPORTER :: "Желязната кучка", или как руски журналисти паднаха в торент капан

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.03.2012 22:51 - "Желязната кучка", или как руски журналисти паднаха в торент капан

Автор: reporter Категория: Новини

Прочетен: 849 Коментари: 0 Гласове:

Можете ли да повярвате, че колкото и да са били цинични, Маргарет Тачър и обкръжението й са произнесли следните думи: "Ние измислихме теорията за глобалния тероризъм, за да управляваме света... Свобода, равенство, братство - всичко това са масонските лъжи на Франция... Време е да ги поставим на колене - първо ще изкореним комунизма, после - православието, ще разделим Русия, Украйна и Беларус между развитите държави... Ще установим диктатура на елитите, ще смажем работническата класа - тази измет, тези вонящи хулигани... Населението трябва да се съкрати с 90%, американците са измислили вируси за това, смъртността расте, при това с добри темпове - забележително!"

На този фон за това, че Тачър е харесвала Адолф Хитлер, а че Аржентина е "някаква си воняща латиноамериканска държава", някак си дори не си струва да говорим.

Само че това не е политическа пародия, а част от озвучаването на руски на пиратско копие на филма "Желязната лейди", заради играта си в който Мерил Стрийп получи "Оскар".

Щеше да си остане и поредната глупост в торент тракерите, ако няколко известни руски журналисти, коментиращи заглавия и събития в света на киното, не се бяха хванали на въдицата в началото на месеца. В издания като "Комерсант", "Ведомости" и "Московские новости" те са написали рецензии преди премиерата в Русия, стъпвайки на вариант, който - меко казано - се "изгубил в превода".

Заглавията от типа на "Желязната кучка" (макар че "стерва" на руски има много широк спектър от смисли - от "секси мръсница", през "курва" до "боклук") и "Съвършенство, от което ти прилошава" се опитват да обясняват, че това е "зъл политически памфлет" и "постбрехтовска гротеска за дейността на знаменит политик", която "разобличава атлантическото задкулисие".

Лондонският "Гардиън" разказва, че налагането на различен сюжет върху филм не е нещо ново в Русия и че има автори на дублажи като Goblin, прочули се със сатирични версии, които понякога дори са по-добри от оригинала. "Но, изглежда, за пръв път световен хит е радикално променен, за да се впише в политическата позиция, представяща Тачър и министрите й като част от световен заговор, контролиран от лидери в сянка", коментира изданието.

Проблемът е, че журналистите не са гледали филма с оригинален звук или поне със субтитри, а са приели за чиста монета гласовия дублаж.

В една от сцените на оригиналния филм един от консервативните съветниците на премиера казва, след като е гледал как тя дава интервю, че ще трябва да смекчи образа си. В руската версия, в която оригиналният звук не се чува, по повод думите й за "смазването на работническата класа" съветникът казва: "Разбира се, малко прекалихте... Някой от работниците може да се окаже грамотен, да има телевизор и да разкаже всичко на останалите, след което ще плъзнат слухове, че сте безпощадна и безсърдечна кучка".

Така в рецензията на Андрей Плахов в "Комерсант" се стига до следните съждения: "Напълно е възможно в младостта си тя да е била жив човек, но с влизането си във властта се е превърнала в Баба Яга на политическия фолклор: именно фолклорна приказка разиграват пред зрителите създателите на филма. (...)

В основата на всички събития е теорията за заговор. Оказва се, че "малката бъркотия" на Фолклендските острови е била устроена в съгласуване с аржентинската хунта. Оказва се, че корупция и революция се правят по нареждането на едни и същи сили. Оказва се, че британският управляващ елит е купчина гадини, мачкащи народа си, трупащи богатство за негова сметка и след тежкия труд отдъхват четири пъти годишно с разкошни момичета по най-добрите курорти на света. Оказва се, че госпожа Тачър е Сатаната в пола, хранеща се с човешка плът и закусваща с кръвта на пеленачета, че и на всичкото отгоре мръсната кучка се оплаква, че се покачили цените... Накъде отива Англия!"

На моменти изглежда, че журналистът се колебае в коя посока да поеме оценката му. Но после се връща към тезата си: "Филмът е построен и оформен така, че практически е невъзможно да се различат привидното от същественото, лицето от маската, историята от пародията. Поради това, когато старата Тачър съобщава, че си запалва марихуана и добавя в менюто си кокаин с опиум и мъъъничко LSD, вече няма какво нито да махнеш, нито да прибавиш".

Мерил Стрийп на пресконференция по време на фестивала "Берлинале" през февруари 2012г.

В началото на март Юрий Гладилшчиков също пише в "Московские новости": "Колкото по-близо до финала е кариерата на премиера, толкова повече екранната Тачър се разпасва все повече и повече. Мечтае да разстреля всички комунисти, да хвърли ядрени бомби и да унищожи цяла Източна Европа, Близкия изток и Африка. (...) Фрази, фрази, фрази. Болшинството от тях Тачър не е произнасяла в реалността. Но, както са уверени създателите на филма, би могла да ги произнесе насаме или в тясно обкръжение."

Форумът под такива статии изобилства с критики срещу журналистите, които са изпаднали в изключително глупава ситуация, която не само ги е изложила професионално, но и заслужаваща дипломатически минискандал. "Срамота! Разбирам, че в Русия вече се е вкоренило възприемането на държавата като машина за терор, но защо проектирате това и върху други, развити страни?", пише един от форумистите.

Нагоре