Мрежата от бивши служители на Държавна сигурност едва ли е останала доволна от поредното решение на Конституционния съд, с което се търсеше възможност да бъде обезсилен и осакатен Законът за досиетата.

Конституционните съдии отхвърлиха искането на Върховния административен съд, заведено във връзка с воденото дело от Стоян Сталев, с което се предлагаше да бъде обявен за противоконституционен един от най-важните членове в този закон. Това искане беше предявено непосредствено преди комисията по досиетата да се заеме с кредитните милионери. Механизмите на банковото разграбване на България очевидно са сред най-деликатните тайни на мрежата от бивши служители и агенти на ДС, която режисира задкулисно целия преход. И едва ли е случаен фактът, че и предишната комисия по досиетата - тази на Методи Андреев - беше ликвидирана в момента, в който й предстоеше да се заеме със същия проблем.

Председателят на комисията спомена мащаба на предстоящите проверки - според него по списъка на БНБ има 10 500 фирми с лоши кредити в размер, който позволява те да бъдат отнесени към категорията на “кредитните милионери”.

Това ни дава най-обща представа за мащабите на банковия грабеж, реализиран по време на управлението на Жан Виденов - и съвсем очевидно организиран и проведен от мрежата на ДС.

Този грабеж доведе България до истинска национална катастрофа: 520% инфлация, грандиозен срив в банковата система, заплати с равностойност на няколко долара, криминален износ на милиарди от страната чрез тъй наречените ценни пратки от кухите банки, които всъщност бяха рефинансирани от ченгетата в БНБ и преточваха парите на данъкоплатците в частни джобове. Дори ако въпросните кредитни милионери бяха минималистични в своите апетити и бяха взели само по един милион лева лоши кредити, то мащабът на това ограбване би бил 10 500 000 000 тогавашни лева.

Там е работата обаче, че съвсем не са били скромни. Още в зората на демокрацията Шабан Тюркмен, един от най-значимите “каналджии” на ДС, успя да източи цели 1,2 милиарда лева от ямболска банка - с личните протекции на Андрей Луканов - кредит, който доведе и до фалита на тази банка. По-късно възможностите, а и апетитите нарастват. Само лошите кредити на “Мултигруп” са 91,185 млрд. лв. - като от тях 88,704 млрд. лв. са дължими на Балканбанк.

Парадоксално е, че цялото това разграбване е останало напълно безнаказано. С много редки изключения - отнасящи се най-вече до дребни риби и съзнателно пожертвани бушони, няма осъден банкер, раздавал кредити без покритие - нито пък кредитен милионер, завлякъл спестяванията на българите.

Когато Никола Филчев беше избран за главен прокурор, един от основните ангажименти, които пое, встъпвайки на поста си, беше да бъде потърсена отговорност за това банково разграбване, което по неговите сметки (твърде скромни впрочем) възлизаше на седем милиарда долара.

Вместо това обаче бяха заметени следите от тази грандиозна афера - най-мащабната в цялата история на България - а някои избрани прокурори забогатяха тайничко от подкупите на бивши банкери и кредитни милионери - плащани, за да бъдат прекратени или “поставени на трупчета” следствията срещу тях.

Това е тайната, която ченгетата се опитват да прикриват. Хипотетичната сума от 7 милиарда означава, че някой е бръкнал в джобовете на всеки българин и е извадил оттам по 1000 долара. Затова е и този пореден опит да не се допусне да разберем кой персонално стои зад всичко. На това се дължи скърцането със зъби и делото, заведено във Върховния административен съд - чиято цел е да обезсмисли закона за досиетата. Иска се тези крадци и мошеници да останат скрити - и най-вече да остане скрита тяхната принадлежност към ДС.

За щастие този път не успяха - въпреки че тъкмо Конституционният съд има дълга традиция в обслужването на интересите на ДС. Именно той през 1992 г. бастиса първия лустрационен текст, гласуван в преходните и заключителни разпоредби на Закона за банките и кредитното дело - според който сътрудници на ДС не можеха да заемат ръководни позиции в банковата система. Днес е ясно, че точно по това време и шефът на БНБ, и шефовете на най-важните отдели в националната банкова институция са били именно такива - както и че сред гласувалите това решение конституционни съдии ДС е разполагала с квота от трима представители.

Очевидно обаче днес конституционните съдии си дават сметка за променената политическа ситуация. Например за това, че основният защитник на ченгетата, известен с агентурния псевдоним Гоце, вече не заема президентския пост - и следователно вече не определя избора на част от конституционните съдии. Неговото място е заето от човек, който е дал достатъчно ясни доказателства, че заема противоположната гледна точка.

При така възникналата ситуация има три неща, които могат да се направят, за да стане малко по-ясно кой кой е в България.

Първо - да се приемат промените в Закона за досиетата, предложени от Екатерина Михайлова, които дават реална възможност да бъдат оповестени имената на кредитните милионери, сътрудници на ДС.

Второ- да се предложи отново и да се гласува онзи лустрационен текст в преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките и кредитното дело, чието отменяне на практика доведе страната ни до банков колапс и до национална катастрофа.

Трето -да се ревизират действията на прокуратурата по всички съдебни дела, свързани с банковата катастрофа, като се потърси отговорност от водилите ги прокурори - като същевременно бъде подновено и търсенето на отговорност от корумпираните банкери и кредитните милионери.

Дали е възможно да се сбъдне всичко това? Надеждите са минимални. Но си струва да се опита.

ЕДВИН СУГАРЕВ

е... От мъртвец писмо... Говорим май за ланския сняг...