Речта на политиците и журналистите следва динамиката на разговорния език, обобщи преподавателят в Софийския университет по езикова култура, българска фонетика, морфология и синтаксис Владислав Миланов, който представи книгата в сряда.

Той вижда причината не толкова в незнанието и некомпетентността, колкото в "несъобразителност на ситуацията".

72,5 процента от българските политици изговарят членната морфема при съществителните имена от женски род като "тъ" вместо "та", както изисква книжовно-езиковата правоговорна форма - "власттъ", "отговорносттъ", "необходимосттъ". Това отклонение по принцип е често срещано и въобще в разговорната практика.

Съгласуването при формите за учтивост също показва силно разколебаване - "вие сте бил", "вие сте виждал", "вие сте дал съгласие".

Наблюдават се и съкращаване на групи гласни и съгласни - "ващо", "зат"ва", както и редукция на "е" в "и" - "ифект", "становищи", "плинарно времи", "министерствуту".

Често се употребява "ме" окончание при глаголната форма в първо лице множествено число - "допуснеме", "убедиме", вместо правилното "допуснем", "убедим".

За 65 на сто от българските политици е проблем бройната форма - 12 министъра и 13 заместник-министъра, 14 кмета.

Според Миланов тези особености на разговорния език се проявяват от политиците, за да бъдат по-близо до своята аудитория, а словото - им живо, динамично и разнообразно. След като политиците спазват определен дрескод на обличане в парламента, би трябвало да правят същото и в изказа си, като спазват правилата на книжовния език, смята експертът.

Примерите бяха продължени от другия съставител на книгата - Надежда Михайлова-Сталянова, преподавател по български език в СУ. Поради това, че политиците се опитват да говорят метафорично, често политиката се възприема като театър. Използват се думите "политическа сцена", "сценарий", "постановка". Други засегнати сфери са спорта - "президентството да бъде център-нападател", "играчи", "надпревара", музиката - "играе ролята на първа цигулка", "опитва се да дирижира", "познат репертоар", войната - "политически фронт","стратегия", "политическо оръжие", играта и забавлението - "скрити козове", "надцакване", "промяна на правилата".

Изследването освен това говори за често срещана езикова агресия, изразена чрез директна словесна нападка, фамилиарност, вулгарност, неуважение към събеседника, преекспониране на "Аз"-а, избягване на неудобни въпроси.

Според изследователите формата на парламентарния контрол е изчерпана - той все по-често се превръща в нервно изчитане на предварително подготвени текстове, като нерядко в бързината политиците дори не могат да учленят коректно звуковете.

Някои думи пък, като ресурс, визия, приоритети, са загубили съдържанието си заради свръхупотреба.

Крайно време е българските политици да спрат да обвързват името си с българския език като изготвят ненужни закони за езика, а да се отнесат с повече отговорност към начина, по който говорят, каза Владислав Миланов.
Медиапул