2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Речта на политиците и журналистите следва динамиката на разговорния език, обобщи преподавателят в Софийския университет по езикова култура, българска фонетика, морфология и синтаксис Владислав Миланов, който представи книгата в сряда.
Той вижда причината не толкова в незнанието и некомпетентността, колкото в "несъобразителност на ситуацията".
72,5 процента от българските политици изговарят членната морфема при съществителните имена от женски род като "тъ" вместо "та", както изисква книжовно-езиковата правоговорна форма - "власттъ", "отговорносттъ", "необходимосттъ". Това отклонение по принцип е често срещано и въобще в разговорната практика.
Съгласуването при формите за учтивост също показва силно разколебаване - "вие сте бил", "вие сте виждал", "вие сте дал съгласие".
Наблюдават се и съкращаване на групи гласни и съгласни - "ващо", "зат"ва", както и редукция на "е" в "и" - "ифект", "становищи", "плинарно времи", "министерствуту".
Често се употребява "ме" окончание при глаголната форма в първо лице множествено число - "допуснеме", "убедиме", вместо правилното "допуснем", "убедим".
За 65 на сто от българските политици е проблем бройната форма - 12 министъра и 13 заместник-министъра, 14 кмета.
Според Миланов тези особености на разговорния език се проявяват от политиците, за да бъдат по-близо до своята аудитория, а словото - им живо, динамично и разнообразно. След като политиците спазват определен дрескод на обличане в парламента, би трябвало да правят същото и в изказа си, като спазват правилата на книжовния език, смята експертът.
Примерите бяха продължени от другия съставител на книгата - Надежда Михайлова-Сталянова, преподавател по български език в СУ. Поради това, че политиците се опитват да говорят метафорично, често политиката се възприема като театър. Използват се думите "политическа сцена", "сценарий", "постановка". Други засегнати сфери са спорта - "президентството да бъде център-нападател", "играчи", "надпревара", музиката - "играе ролята на първа цигулка", "опитва се да дирижира", "познат репертоар", войната - "политически фронт","стратегия", "политическо оръжие", играта и забавлението - "скрити козове", "надцакване", "промяна на правилата".
Изследването освен това говори за често срещана езикова агресия, изразена чрез директна словесна нападка, фамилиарност, вулгарност, неуважение към събеседника, преекспониране на "Аз"-а, избягване на неудобни въпроси.
Според изследователите формата на парламентарния контрол е изчерпана - той все по-често се превръща в нервно изчитане на предварително подготвени текстове, като нерядко в бързината политиците дори не могат да учленят коректно звуковете.
Някои думи пък, като ресурс, визия, приоритети, са загубили съдържанието си заради свръхупотреба.
Крайно време е българските политици да спрат да обвързват името си с българския език като изготвят ненужни закони за езика, а да се отнесат с повече отговорност към начина, по който говорят, каза Владислав Миланов.
Медиапул
Списък на служители и сътрудници на Държ...
© Какво се случи и какво не се случи в д...
Бяла феерия под снежното наметало
Сладко коте у дома (видео)