Заливането на обществото с незначителни събития или с новини без обяснения е сред основните стратегии за манипулация

Настоящият текст е от http://theinternationalcoalition.blogspot.com/2011/07/noam-chomsky-top-10-media-manipulation_08.html.
Може да бъде открит с незначителни разлики и на други сайтове.

Авторството се приписва на Ноам Чомски, американски философ, политически деец и почетен професор по лингвистика в Масачузетския технологически институт (MTИ).

Според блоговете, където е публикуван, Чомски е съставил списък от 10-те най-мощни и ефективни стратегии, използвани от "господарите на света", за да манипулират населението чрез медиите. На страницата на Чомски http://www.chomsky.info не е посочен подобен материал с негово авторство.    Стилистиката на текста е подобна на манифест с елементи на наукообразност, изводите са силно дискусионни, най-вече заради декларираното единствено обяснение за света и обществото като жертва на глобална и всепроникваща конспирация.    Трудно е да се определи и авторството му и точно кога е писан. Съдейки от изводите, вероятно става дума за последното десетилетие на XX век. Т.е. текстът не отразява възникването и ролята на Интернет за революционните промени в медийната среда.  
Стратегиите са толкова изпипани и сложни, че дори страните с най-добри образователни системи се поддават на силата и терора на медийните мафии. В новините се съобщават много неща, но малко от тях се обясняват.    Журналистическата практика да се балансират събитията с две противоположни мнения води до тенденцията "събитията да се представят като конфронтация между протагонисти и антагонисти (Ричи, Д. "Трансформацията на американската политика: Новият Вашингтон и възхода на мозъчни тръстове", 1993). Проблемите на събирането на битовите отпадъци, въпреки значимостта им, се отразяват само тогава, когато има спор за местоположението на сметище или на пещ за горене на боклук, като тогава акцентът пада много повече върху "гнева и мъката" на засегнатите граждани или върху противоречиви становища на корпоративни говорители, правителствени служби и екоактивисти, отколкото върху техническата страна на въпроса. (Герш, Д., 1992 г.).    Работата на медиите не е да информират, а да дезинформират - да отклоняват общественото внимание от важни проблеми и промени, приети от политически и икономически елити, чрез заливане на публиката с несекващ поток от отвличаща или незначителна информация.   Журналистите с достъп до високопоставени правителствени и корпоративни източници не публикуват информация, която им вреди. В противен случай рискуват да загубят източниците си. В замяна на тази лоялност техните източници от време на време им дават добри истории, допускат "изтичане на информация" или им уреждат специални интервюта. Неофициалната или изтеклата информация създава впечатлението за разследваща журналистика, но често става дума за стратегическа маневра на онези, които са на власт. (Ричи, Д. ).   "Това е горчивата ирония на журналистиката, разчитаща на източниците... най-уважаваните журналисти са точно най-угодническите и раболепни. Те се поставят в услуга на силните на деня, до които имат достъп и които са "най-добрите" източници на информация (цитат от Лий и Саломон, "Ръководство за откриване на пристрастност в новинарските медии", 1990 ).   1. Отвличане на вниманието. "Постоянно се отклонява вниманието на хората от реалните социални проблеми с теми, които нямат реално значение. Стратегията на разсейването е от съществено значение да се спре общественият интерес към основните постижения в областта на науката, икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката. "Да се поддържа общественото внимание далеч от реалните проблеми, то да бъде погълнато от въпроси без реално значение. Дръжте обществото заето, отрупано с работа, без време да мисли, назад към фермата и други животни" (цитат от "Тихи оръжия за кротки войни". Така според авторите й се нарича Третата световна война).   2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен "проблем-реакция-решение". Създава се проблем, един вид "ситуация", разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушаването на социалните права и съкращаване на социалните услуги.   3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.   4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като "болезнено и необходимо" и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че "утре нещата ще се подобрят" и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато им дойде времето.   5. Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя/зрителя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението в реакцията на обекта също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.   6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на публиката да прави рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността й за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуди или устойчиви модели на поведение ...   7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-бедните прослойки на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.   8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава у хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб ...   9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо да се бунтува срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.   10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващият елит. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, "системата" има на разположение най-съвременни знания за човека в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те сами могат да се контролират.

Наистина така стоят нещата при медиите, както ги е описал Чомски, но тогава остава големият въпрос ЗАЩО?
Защо всички (по-точно почти всички) медии свирят като един голям оркестър под палката на невидим диригент? Как става така уж независими и конкурентни медии повтарят едно и също, и то е доста в страни от истината, най-пресен пример за това е отразяването на събитията в Сирия.
Логичният отговор е че, парите които стоят зад почти всички медии по света се управляват от един световен финансов център, който управлява света в момента. Малцина знаят точно кои са господарите, колко са, каква е управленската структура и т.н. , защото това е строго пазена тайна. Излизат разни теории за Ротшилдови, Билденбергови, Илюминати, масони, кралски фамилии и други подобни, но в крайна сметка истината е все така неясна.