Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
29.08.2012 05:42 -
Секновение слага край на лятото
На 29 август християнската църква отбелязва отсичането на главата на свети пророк и предтеча Йоан Кръстител. В житието на светеца четем, че царица Иродиада пожелала обезглавяването му. Тя се развела с мъжа си Филип и се омъжила за неговия брат цар Ирод. Така те нарушили Мойсеевия закон, който забранявал такава връзка и Йоан Предтеча ги порицал. Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница. Скоро след това цар Ирод празнувал рождения си ден и на празника танцувала дъщерята на Иродиада - Саломе. Нейният танц така пленил царя, че той се заклел да й даде каквото пожелае. Девойката, подучена от майка си, поиска на блюдо главата на Йоан Кръстител. Ирод наредил да отсекат главата на великия пророк и да я донесат на царицата. След това учениците на Йоан погребали тялото му, а
Иродиада скрила главата му
в царския дворец. По-късно главата на светеца била взета от ревностна християнка и погребана в Елеонската планина. По времето на император Константин Велики тя била намерена и скрита в пещера до гр. Емеса. През V в. светинята отново сменила мястото си и била пренесена в Халкидон, по-късно – в Цариград, а оттам – в Комана.
Българите наричат празника „Секновение”, „Обсечение”, „Свети Иван отсечената глава”, „Църн свети Иван”. Според народните представи на Секновение денят и нощта „се секнат”, т.е. стават равни и времето захладнява. „Секне се” водата на реки и потоци и вече не е добре хората да се къпят в тях. Влечугите - змии, гущери, се прибират да зимуват в леговищата си, накрая на света, в пещерата на змийския цар. На този ден демоничните същества - самодиви, самовили, юди, змейове и змеици и други подобни „дихания”, също се прибират „накрай света”. Според старо народно поверие отрязаната глава на св. Йоан Кръстител била хвърлена в копривата под дряново дърво и плодовете му почервенели от пролятата кръв. Оттук е и още едно наименование на празника – „Иван Коприван”.
Тъй като на този ден е погубен един от най-великия сред пророците,
Секновение се приема за много „тежък”, „хаталия” ден
През нощта се палят огньове, за да се прогонят злите сили. Не бива да се начева нова работа, защото няма да е спорна, не се тръгва на път, не се работи нищо. Вследствие на разказа за пролятата кръв на св. Иван народната традиция забранява на този ден да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят - дини, грозде, сливи, домати, а мъжете не пият червено вино. Според старо поверие не трябва да се яде черно грозде и не се коли черна кокошка, за да не се разболее човек от „черната болест”. Във Велес вярват, че какъвто ден от седмицата се случи „Црън св. Йован”, то на този ден през цялата година жените не трябва да кроят и да шият дрехи, за да не бъдат носени те в „чернило”, в нещастие.
В християнския календар 1 септември бележи началото на новата църковна година и е посветен на свети Симеон Стълпник. Той бил роден през 357 г. в християнско семейство в Мала Азия. На осемнадесетгодишна възраст постъпил в манастир, след което заживял като пустинник, в недостъпна планинска пещера. По-късно се изолирал напълно от света и заживял в килия на върха на каменна кула, висока 40 лакти, която сам си построил. Заради това бил наречен „Стълпник”. При преподобния Симеон идвали много хора и като виждали благочестивия му живот, си тръгвали изцерени от болести, освободени от заблудите си, а езичниците заживявали по Божиите закони. Св. Симеон Стълпник починал на 103-годишна възраст. На 1 септември църквата почита и неговата майка св. Марта.
Българите наричат празника „Симоновден”, „Летни Симеоновден”, „Симеон орач”, „Симеон сърп”.
На този ден започва есенната оран и сеитба
В навечерието на празника стопаните занасят в черквата семената, които ще засяват, за да бъдат осветени от свещеник. Изсипват ги в нови, чисти чували, като в зърното слагат босилек, чесън, плодове, орехи, червен конец, сребърни парички. Вярва се, че така ще се стимулира буйният растеж на посевите и ще се опази реколтата от обиране. Рано сутринта на празника стопанките изпичат пресни пшеничени пити. С една от тях ритуално захранват воловете, с които ще се оре. На рогата на добитъка закачат малки кравайчета, запазени още от Бъдни вечер, и червени вълнени конци. Орачите обличат чисти бели ризи, закичват се със зелени китки, окичват каруците и добитъка с цветя. Жените обикалят три пъти каруците и ръсят около тях пепел, „за да е спорна работата”. В Северозападна България стопанката коли пред каруцата петел - „за курбан на св. Симеон”. После тя дава на орача нова торба, в която е сложила прясна погача, варена кокошка и баница, и отваря широко портите. На нивата стопанинът казва молитва, изрича благословия и започва работа. Когато изоре първата бразда, търкулва погачата по нея с пожелание „да се роди жито”. После разчупва питата на четири части, като първото парче хвърля в посока към изгрева на слънцето – на изток. Второто дава на воловете, а третото парче заравя в земята, като дар за невидимия стопан-пазител на нивата - „смока-синурлия”. Последното парче орачът изяжда сам. В първата изорана бразда по стар обичай се заравят и костите на варената кокошка.
Съгласно народната традиция на Летен Симеоновден нищо не трябва да се изнася от къщата, за да не „излезе берекетът от дома”. На огнището не трябва да се окачва почерняло котле, „за да не хващат посевите главня”. Жените не перат и не простират бяло пране, „за да не е житото празно”. Българите наричат празника и „Симеон брульо”, защото от него започва бруленето и събирането на орехи. В Източна България бременните невести спазват редица забрани на този ден, за да не родят „симьосано” дете, т.е. белязано с рани по тялото.
Иродиада скрила главата му
в царския дворец. По-късно главата на светеца била взета от ревностна християнка и погребана в Елеонската планина. По времето на император Константин Велики тя била намерена и скрита в пещера до гр. Емеса. През V в. светинята отново сменила мястото си и била пренесена в Халкидон, по-късно – в Цариград, а оттам – в Комана.
Българите наричат празника „Секновение”, „Обсечение”, „Свети Иван отсечената глава”, „Църн свети Иван”. Според народните представи на Секновение денят и нощта „се секнат”, т.е. стават равни и времето захладнява. „Секне се” водата на реки и потоци и вече не е добре хората да се къпят в тях. Влечугите - змии, гущери, се прибират да зимуват в леговищата си, накрая на света, в пещерата на змийския цар. На този ден демоничните същества - самодиви, самовили, юди, змейове и змеици и други подобни „дихания”, също се прибират „накрай света”. Според старо народно поверие отрязаната глава на св. Йоан Кръстител била хвърлена в копривата под дряново дърво и плодовете му почервенели от пролятата кръв. Оттук е и още едно наименование на празника – „Иван Коприван”.
Тъй като на този ден е погубен един от най-великия сред пророците,
Секновение се приема за много „тежък”, „хаталия” ден
През нощта се палят огньове, за да се прогонят злите сили. Не бива да се начева нова работа, защото няма да е спорна, не се тръгва на път, не се работи нищо. Вследствие на разказа за пролятата кръв на св. Иван народната традиция забранява на този ден да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят - дини, грозде, сливи, домати, а мъжете не пият червено вино. Според старо поверие не трябва да се яде черно грозде и не се коли черна кокошка, за да не се разболее човек от „черната болест”. Във Велес вярват, че какъвто ден от седмицата се случи „Црън св. Йован”, то на този ден през цялата година жените не трябва да кроят и да шият дрехи, за да не бъдат носени те в „чернило”, в нещастие.
В християнския календар 1 септември бележи началото на новата църковна година и е посветен на свети Симеон Стълпник. Той бил роден през 357 г. в християнско семейство в Мала Азия. На осемнадесетгодишна възраст постъпил в манастир, след което заживял като пустинник, в недостъпна планинска пещера. По-късно се изолирал напълно от света и заживял в килия на върха на каменна кула, висока 40 лакти, която сам си построил. Заради това бил наречен „Стълпник”. При преподобния Симеон идвали много хора и като виждали благочестивия му живот, си тръгвали изцерени от болести, освободени от заблудите си, а езичниците заживявали по Божиите закони. Св. Симеон Стълпник починал на 103-годишна възраст. На 1 септември църквата почита и неговата майка св. Марта.
Българите наричат празника „Симоновден”, „Летни Симеоновден”, „Симеон орач”, „Симеон сърп”.
На този ден започва есенната оран и сеитба
В навечерието на празника стопаните занасят в черквата семената, които ще засяват, за да бъдат осветени от свещеник. Изсипват ги в нови, чисти чували, като в зърното слагат босилек, чесън, плодове, орехи, червен конец, сребърни парички. Вярва се, че така ще се стимулира буйният растеж на посевите и ще се опази реколтата от обиране. Рано сутринта на празника стопанките изпичат пресни пшеничени пити. С една от тях ритуално захранват воловете, с които ще се оре. На рогата на добитъка закачат малки кравайчета, запазени още от Бъдни вечер, и червени вълнени конци. Орачите обличат чисти бели ризи, закичват се със зелени китки, окичват каруците и добитъка с цветя. Жените обикалят три пъти каруците и ръсят около тях пепел, „за да е спорна работата”. В Северозападна България стопанката коли пред каруцата петел - „за курбан на св. Симеон”. После тя дава на орача нова торба, в която е сложила прясна погача, варена кокошка и баница, и отваря широко портите. На нивата стопанинът казва молитва, изрича благословия и започва работа. Когато изоре първата бразда, търкулва погачата по нея с пожелание „да се роди жито”. После разчупва питата на четири части, като първото парче хвърля в посока към изгрева на слънцето – на изток. Второто дава на воловете, а третото парче заравя в земята, като дар за невидимия стопан-пазител на нивата - „смока-синурлия”. Последното парче орачът изяжда сам. В първата изорана бразда по стар обичай се заравят и костите на варената кокошка.
Съгласно народната традиция на Летен Симеоновден нищо не трябва да се изнася от къщата, за да не „излезе берекетът от дома”. На огнището не трябва да се окачва почерняло котле, „за да не хващат посевите главня”. Жените не перат и не простират бяло пране, „за да не е житото празно”. Българите наричат празника и „Симеон брульо”, защото от него започва бруленето и събирането на орехи. В Източна България бременните невести спазват редица забрани на този ден, за да не родят „симьосано” дете, т.е. белязано с рани по тялото.
Вълнообразно