На 1-ви септември започна Църковната Нова година - празник, който има хилядолетно минало, но за който в днешно време се знае твърде малко.

Според еврейското летоброене месец септември е 7-ят месец на годината. Още в Стария завет Господ Бог заповядва всяка година с особена тържественост да се чествува настъпването на 7-я месец, като неговия първи ден се отрежда за служба на Единия Бог: "Рече Господ на Моисея, думайки: кажи на синовете Израилеви: в седмия месец, на първия (ден) от месеца, имайте почивка...никаква работа не вършете...и принасяйте всесъжение Господу ". Тази заповед е възпоменание за създаването на Всемира, когато Сам Бог в шест дни го сътворява, благославя и освещава 7-я ден, в който си почива от всичките Си дела.   

Самото установяване на празника е свързано с редица старозаветни събития: 1. В този месец Ноевият ковчег спира своето спасително пътуване на планината Арарат. 2. В този месец Св. пророк Моисей слиза от Синайската планина с Десетте Божи заповеди. 3. В този месец започва изграждането на Господнята Скиния на Завета. 4. Само в този месец първосвещеникът, един-единствен път в годината, влиза в Светая Светих на Скинията, за да принесе служба Бог. 5. В този месец се извършва тържественото освещаване на Соломоновия храм, в който се внася Ковчегът на Завета. 6. В този месец всички колена на Израилския народ се стичат отвсякъде в Иерусалим, в изпълнение на Божията заповед: "Седмият месец да ви бъде събота на съботите, и смирявайте душите си пред Господа". 7. От този месец започва броенето на годините от 50-годишните периоди на еврейското летоброене. Когато старозаветните евреи влизат в Обетованата земя,

Господ повелява да се празнува отделно всяка 50-а година. В това честване участват също и слугите и добитъка, даже самата земя, където се поселват Авраамовите потомци. За нея се изисква да бъде оставена да почива, да не се оре и засява, да не се събират нито класове, нито лозови, нито градински плодове, а всичко да се предоставя за храна на бедните и странниците, а също и на зверовете и птиците.

В тази 50-а година се опрощават всички дългове на длъжниците, освобождават се робите, и всеки човек особено внимава да не прогневи с нещо Бога или да наскърби ближния си. Това е годината на всеопрощаване и очистване от грехове.
  50-годишният цикъл се разделя на 7 годишни седмици, т.е. седем пъти по седем години. Всяка седма година на периода се нарича "покой" или "събота". Това годишно разпределение е според Божията наредба: "Шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им; а в седмата година нека бъде събота почивка на земята, събота Господня." Всички тези години, в които Бог установява празнична почивка и за хората, и за земята, започват именно през месец септември: "Възвестете годината за почивка в седмия месец". Септември е 7-я месец, считано от март, който е 1-ят месец от Сътворението на света.
Новата година започва от септември не само по старозаветния, но и по езическия индиктион, установен от римския император Октавиан Август. За по-удобно събиране на данъците от всички провинции на империята той утвърждава 15-годишен период, разделен на три периода от пет години. Така, веднъж на всеки пет години, се събират данъците.  В първия 5-годишен период се плаща данък с желязо и мед, необходими за изработването на оръжия, щитове и брони. Във втория период се събира данък от сребро за заплата на войската. В третия, в Рим се донася данъка от злато за украсяване на идолите. След завършването на 15-годишния кръг на индиктиона, започва следващият. Неговата първа година се нарича Нова година, а нейното начало е на първи септември.  
Светата Църква също установява празнуването на Новата година на 1-и септември. Това е свързано със събитие, отнасящо се към земния живот на Господ Иисус Христос. По време на празнуването на иудейското новолетие, 12-годишният Иисус идва в Назарет. Това се случва в събота, деня в който иудеите се събират в синагогата. Тогава Спасителят влиза и застава сред книжниците. Когато Му подават книгата на Св. пророк Исаия, Той я разгръща и прочита пред всички пророческите думи: "Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение, на слепи проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година".
Празникът на Църковната Нова година е установен на Първия Вселенски събор в Никея (325г.). Тогава Св. император Константин окончателно освобождава Христовата вяра от гоненията на езическите владетели и установява първите християнски индиктиони. По време на Събора Светите отци постановяват да се празнува новолетието като начало на християнската свобода, за възпоменание на Христовото посещение в иудейската синагога в този ден и проповедта Му за благоприятната Господня година. Оттогава 1-и септември е празник и на новата църковна година.
Подобно на императорските, и Църковните индиктиони са царски, но узаконени от Небесния Цар на славата - Христос. Тяхната същност са Христовите заповеди, които като християни, са длъжни да пазят и изпълняват.