Наследници искат Панагюрското златно съкровище. Има малка вероятност то да стане частна колекция. Решението ще бъде взето през месец март 2013 година от Върховния административен съд.
  От доста дълго време насам наследниците на откривателите на съкровището – Павел Цветанков и сестра му Стефка Ангелова, водят битка с държавата. Тяхното желание е да отдават скъпоценностите на музеите срещу определен наем. Според тях, ако българските музеи не искат 9-те златни предмета, международните със сигурност ще платят немалки суми, за да ги наемат. 
Цветанков и Ангелова искат Върховният административен съд да отпише съкровището от инвентарната книга на пловдивския музей и да го впише като частна колекция.

Панагюрско златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг и е открито на 8 декември 1949 г. на 2км. от гр. Панагюрище в местността "Мерул" от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия, пише в Уикипедия.

Принадлежало е на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в.пр.н.е. То се състои от 9 съда от чисто злато с тегло над 6 кг. Принадлежало на тракийски владетел и се използвало за регилиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.

Състои се от 9 златни предмета с общо тегло 6.124 кг : една фиала и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските князе. Представянето на богове и херои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.

Амфора-ритон
Злато, вис.39 см, диам. 14 см, тегло 1635г., инв.№ 32 Бордюри по устието, фриз с преплетени палмети и лотосови цветове. Яйцевидно тяло, няма подставка/крак. Широк фигурален фриз. В центъра – двукрила врата, фланкирана от йонийски колони с капители лъвски глави и крилати сфинксове в основата им. Наоколо – 7 мъжки фигури. Вдясно стар брадат мъж, загърнат в дълга дреха и опрян на тояга. Той пророкува с черен дроб на жертвено животно. Останалите мъже са войни, голи под преметнатите си мантии и въоръжени с мечове. Един от тях е с малка брада, с тояга в ръка и високи обувки и наблюдава оракула. Друг с рог дава сигнал за атака на вратата. Между затварящите се крила се виждат глави и ръцете на криещ се старец. Фризът е отделен от яйцевидното дъно с палметна линия. Под дръжките са разположени две негроидни глави с отворени уста като чучури. На едната страна един стар силен носи кантарос. До него стои Херакъл, който навива змиите. Центърът е запълнен от петлистна розета. Дръжките имат форма на изправени стрелящи кентаври. Задните им крака преминават в канелирани дръжки, предните са опрени на ръба на амфората. От вътрешната страна са гравирани две букви.

Фиала
Злато, вис. 3, см, диам.25 см; 845.5 г, инв.№ 3204 Около полусферичното умбо (издадена напред част в центъра) – бордюр малки розети; венец от 34 жълъда; три фриза с уголемяващи се африкански глави – общо 72. На гърлото е гравирана стойността на фиалата – 200 статера Ѕ драхма и един обол по монетната система на град Лампсак (разположен на Малоазийския бряг на Дарданелите).Златото, от което е направена фиалата, се отличава по състав от това на ритоните.

Ритон с протоме на козел
Злато, вис. 14 см, диам. 9 см. Разширяващото се устие с издаден навън профилиран ръб, украсен с жълъден фриз. По-надолу фигурален фриз : Хера седи на трон и държи в дясната си ръка фиала, а с лявата краищата на наметало, преметнато около главата. Вляво и вдясно – Артемида и Аполон с лък в ръка. Зад тях – Нике с разперени крила. Имената на боговете са гравирани до главите им. Долният край преминава в протоме на козел с извити рога. Очите се пластично моделирани. Отвърстието е между изпънатите крака на животното.

Ритон с глава на елен
Злато, вис. 13,5 см, диам.8.8 см, 674.8 г. Дръжката – лъв с лапи върху устието; в основата й – женска глава. Рогът е скъсен и изцяло покрит с релефно фигурално изображение. Седящият Парис във фригийска носия държи овчарска гега в лявата ръка. Издигнал е дясната, за да покаже, че е направил избора си коя е най-хубавата от трите богини. Те са наредени около него: до него на трон седи Хера, вляво седи Атина с меч и шлем. На другата страна – Афродита със сияещо лъчезарно лице, защото е спечелила състезанието, загръща с ръка мантията си. Парис е означен с първоначалното си име “Александър”. Имената на богините също са гравирани.

Ритон с глава на елен
Злато, вис. 12,5 см, диам.8см, 689 грама, подобен на предходния (г). Фриз – две симетрично разположени митологични сцени: Тезей в борба с Критския бик в Маратонската равнина и Херакъл с кравата от Киренея.

Ритон с глава на коза
Злато, вис. 12,5 см, диам.8.5 см, 505.05 грама. Същата форма като (д). Свършва в полуфигура на коза. Козината се състои от гъст ред гравирани, концентрични кръгове . Върху фриза на рога се разпознава седящият Дионис, който държи скиптър в ръка. До нето седи нимфата Ериопа. Двете имена са гривирани. От двете страни – танцуващи менади с тромпети и тирсове.

Антропоморфна каничка
Злато, вис. 20.5 см, шир.12,1 см, макс.диам. 8,36 см, 387,5 грама. Тясно устие, извито навън. Късо гърло, преминаващо в горния край на шлема. Женска глава с шлем образува съда. Шлемът е украсен от двете страни с два клекнали релефни грифона. Между тях – гравирана палмета. Удълженото лице има правилни черти. Къдравата коса излиза изпод шлема и пада върху врата, увреден при изкопаването. В началото на врата – лъвска глава. Дръжката е с форма на канелирана колона, върху която седи сфинкс с разперени крила. Предните му лапи са върху ръба на устието. Тялото на сфинкса е украсено с палмета.

Антропоморфна кана-ритон
Злато, вис.21,5 см; макс.диам. 10,5 см; 460,75 грама. Разширяващо се устие, извито навън; около врата – релефен яйцевиден фриз. Тялото е с форма на женска глава. Косата е прибрана с воал, прикрепен на челото с шнола.

Антропомофна каничка-ритон
Злато, вис. 22,5 см, шир. 13,5 см, макс. 10,3 см, 466,75 грама. Като (з). Както и при другите канички инкрустацията на очите не е запазена. Счупени са крилата на сфинкса при изкопаването. Малки разлики индивидуализират трите женски глави. Шлемът свързва женската глава с Атина, другите две могат да се сравнят с Хера и Афродита от ритона с отсъждането на Парис.

Панагюрското съкровище е принадлежало на древен Български цар и като такова няма право да бъде притежавано от никой,който не може да докаже че е пряк наследник на древния ни царски род,за който византийски книжовници са писали,че "няма равен на себе си по своята древност и знатност,по целия свят!". Ако не се намери такъв човек,то трябва да остане единствено и само държавна собственост като национално съкровище от изключителна важност! А дори и да се намери такъв,той вече няма право да разполага със съкровището сам,понеже вече го няма някогашното обожествяване,на което са се радвали неговите предшественици- древните Български царе (князе)!

Абсолютно съм съгласна!

http://tv7.bg/nasreshta-lyuba-kulezich/VideoDetails&id=9494022