2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков

"През последната година и половина бяха отправени доста критики към българското медийното пространство. Проблемът не е в наличието на критики, а че критиките идват от много страни, което елиминира възможността те да са субективни. Трябва да приемем тези критики", коментира Спасов
Изследването отчита няколко основни проблема на медийната среда в България - липсата на плурализъм на мненията, политическата обвързаност и натиск. "Този натиск се осъществява най-вече от една коалиция между частните собственици и политическия сектор, като вследствие на това се налага редакционен натиск, теми табу и насаждане на страх у журналистите", заяви медийният анализатор, позовавайки се на проучването. То е направено през април тази година и има за цел да отрази гледната точка на журналистите, медийните експерти и неправителствените организации по проблемите на медиите в страната.
Първата област в проучването изследва свобода на изразяване и свобода на медиите. Там е получена и най-високата оценка "3" от максимална "5". Основните констатации са, че е налице формално добра законова защита на основните човешки права и свобода на медиите, а нормативните актове на ЕС в тази област имат пряко действие в България.
Изследването отчита обаче, че законовите положения трудно намират реализация в ежедневната работа на медиите. "Правораздавателната система е в дълбока криза и не насърчава спазването на законите", коментира Орлин Спасов.
Второто направление в изследването има за цел да оцени разнообразието, независимостта и устойчивостта на медийната среда. Анализът установява изобилие на съдържание, което обаче не означава разнообразие.
"Качеството е дефицит, има доминация на "жълтото" съдържание", коментира доц. Спасов. Изследването отчита, че има и неравнопоставеност в разпространението на печатните медии, защото то е контролирано от няколко ключови играча на пазара.
Концентрацията на собственост е сериозна заплаха, но е трудно да се проследи поради липса на яснота кой е реалният собственик на една медия, се казва в анализа.
Той обсъжда и проблемите на медийната регулация и обществените електронни медии. БНР и БНТ се посочват като най-балансираните и качествени медии, въпреки че субсидирането им от държавата ги прави до известна степен зависими. Констатирани са опити за постепенно обезличаване на двете медии в полза на частните оператори.
По отношение на медийното законодателство анализът посочва, че то е било често променяно, много пъти с "лобистки привкус". Съветът за електронни медии (СЕМ) също е оценен в изследването, като е посочен основният проблем пред институцията - че не налага достатъчен контрол върху спазването на програмите схеми и не санкционира медиите при промяна на съдържанието на програмите.
Темата за професионалните стандарти в българските медии също попада в изследването.
"Един от основните проблеми в тази сфера е свързан с ниската ефективност на медийната саморегулация. Етичният кодекс на българските медии не е подписан от представителите на много от най-тиражните медии, а дори подписалите го не се придържат стриктно към него. Разследващата журналистика в българските медии е рядкост, докато автоцензурата процъфтява. Корупцията остава широко разпространена, като формите й варират от приемането на скъпи подаръци до директни плащания", коментира доц. Орлин Спасов, цитирайки изследването.
Участниците в медийния барометър са обявили, че не очакват радикални действия за промяна на медийната среда нито от държавата, нито от собствениците на медиите.