Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
18.10.2012 21:20 -
Лични интереси спирали поправките в Закона за културното наследство
След няколкомесечни критики от страна на археолозите по подготвените от Министерството на културата промени в Закона за културното наследство от ведомството днес решиха да реагират по отправените критики, съобщава Дневник
В изпратено до медиите становище на зам.-министъра Георги Стоев остро се критикуват археолозите и лично директорът на Националния археологически институт с музей към БАН Людмил Вагалински. И се заявява, че противопоставянето е, тъй като министерството се опитва да сложи ред и контрол при разрешенията за разкопки и да спре монопола в тази област, като така се нараняват явно лични интереси.
На няколко страници арх. Стоев (който е един от основните автори на промените, в които на доста места се дава превес на архитектите и се отнемат права на археолозите) обяснява мотивите за промените в областта на археологията. В същото време той не засяга други спорни въпроси, като например изваждането от списъка с резервати на места като Стария Пловдив, Арбанаси, Копривщица, Жеравна, Котел и др.
По думите на Стоев "точната преценка", направена в министерството, и ограничаването на личния интерес предизвикват "болезнена реакция, продиктувана от желанието да се запази статуквото" в средите на археолозите. А статуквото сега представлява силна концентрация и централизация на ангажименти и административни компетенции в един научен институт (НАИМ към БАН), допълва той.
Стоев коментира едно от най-сериозните притеснения в професионалната общност – идеята за някои от разкопките (например при строителството на магистрали) да се обявяват обществени поръчки. Според археолозите така ще бъдат избирани само послушни хора, които набързо и без задълбочен анализ да завършват проучванията и да не пречат на строителството на магистралите. "Основната цел е осигуряване на прозрачност и конкурентна среда с цел постигане на максимална ефективност при разходването на публичните средства на българския и европейския данъкоплатец", заявява зам.-министърът на културата. Такова било и становището и на Агенцията за обществени поръчки.
От друга страна, се дава възможност да се отдели научната дейност от неприсъщите дейности (купуване на инструменти, наемане на общи работници, земекопна техника, транспорт, осигуряване на фургони и др.), а научните ръководители да използват цялото си време и енергия за научна работа, посочва Стоев. "Така ще се избегнат ред парадокси, като например това научният съвет на НАИМ при БАН да взема решение за заплащане на наем на личните автомобили на научните ръководители в размер на 32 лева на ден, да предлага наем на строителен фургон от 400 лева месечно и т.н.", допълва той.
Като цяло според зам.-министъра промените са, за да може министерството да поеме напълно задълженията си по опазване на културното наследство, тъй като в момента среща пречки за това. "Убеден съм, че държавната политика за опазване на археологическите ценности може да се реализира само чрез разширяване компетенциите на участниците в процеса на опазване и проучване и насочване на дейности и отговорности към регионите. Вярвам, че по този начин ще се преодолеят допуснатите пропуски и ще се ограничи хипотезата за конфликт на интереси при издаване на разрешенията за теренни археологически проучвания", посочва той.
И отново отбелязва, че измененията целят да спрат опитите за "налагане на личен научен и финансов интерес при извършване на теренни археологически проучвания".
В становището се обяснява, че председателят на съвета за теренни проучвания, който към момента по право е шефът на НАИМ, а в бъдеще ще бъде посочван от министъра, е представял в министерството с голямо закъснение разрешенията за разкопки. "От януари до август 2012 г. от Министерството на културата са издадени 176 разрешения за редовни археологически проучвания, като необходимата съпътстваща документация беше представена от председателя на съвета за теренни проучвания с огромно закъснение, едва на 15.08.2012 г.", казва Стоев.
Подобна била ситуацията и с издадените от председателя на съвета за теренни проучвания 146 разрешения за спасителни археологически проучвания, като и до този момент не била предоставена в министерството необходимата информация и документация за тяхното издаване.
Затова и министерството предлагало промяната в структурата и ръководството на съвета, които според археолозите ще доведат до това те да са безгласна буква при взимането на решенията, а властта ще се съсредоточи в министерството.
В изпратено до медиите становище на зам.-министъра Георги Стоев остро се критикуват археолозите и лично директорът на Националния археологически институт с музей към БАН Людмил Вагалински. И се заявява, че противопоставянето е, тъй като министерството се опитва да сложи ред и контрол при разрешенията за разкопки и да спре монопола в тази област, като така се нараняват явно лични интереси.
На няколко страници арх. Стоев (който е един от основните автори на промените, в които на доста места се дава превес на архитектите и се отнемат права на археолозите) обяснява мотивите за промените в областта на археологията. В същото време той не засяга други спорни въпроси, като например изваждането от списъка с резервати на места като Стария Пловдив, Арбанаси, Копривщица, Жеравна, Котел и др.
По думите на Стоев "точната преценка", направена в министерството, и ограничаването на личния интерес предизвикват "болезнена реакция, продиктувана от желанието да се запази статуквото" в средите на археолозите. А статуквото сега представлява силна концентрация и централизация на ангажименти и административни компетенции в един научен институт (НАИМ към БАН), допълва той.
Стоев коментира едно от най-сериозните притеснения в професионалната общност – идеята за някои от разкопките (например при строителството на магистрали) да се обявяват обществени поръчки. Според археолозите така ще бъдат избирани само послушни хора, които набързо и без задълбочен анализ да завършват проучванията и да не пречат на строителството на магистралите. "Основната цел е осигуряване на прозрачност и конкурентна среда с цел постигане на максимална ефективност при разходването на публичните средства на българския и европейския данъкоплатец", заявява зам.-министърът на културата. Такова било и становището и на Агенцията за обществени поръчки.
От друга страна, се дава възможност да се отдели научната дейност от неприсъщите дейности (купуване на инструменти, наемане на общи работници, земекопна техника, транспорт, осигуряване на фургони и др.), а научните ръководители да използват цялото си време и енергия за научна работа, посочва Стоев. "Така ще се избегнат ред парадокси, като например това научният съвет на НАИМ при БАН да взема решение за заплащане на наем на личните автомобили на научните ръководители в размер на 32 лева на ден, да предлага наем на строителен фургон от 400 лева месечно и т.н.", допълва той.
Като цяло според зам.-министъра промените са, за да може министерството да поеме напълно задълженията си по опазване на културното наследство, тъй като в момента среща пречки за това. "Убеден съм, че държавната политика за опазване на археологическите ценности може да се реализира само чрез разширяване компетенциите на участниците в процеса на опазване и проучване и насочване на дейности и отговорности към регионите. Вярвам, че по този начин ще се преодолеят допуснатите пропуски и ще се ограничи хипотезата за конфликт на интереси при издаване на разрешенията за теренни археологически проучвания", посочва той.
И отново отбелязва, че измененията целят да спрат опитите за "налагане на личен научен и финансов интерес при извършване на теренни археологически проучвания".
В становището се обяснява, че председателят на съвета за теренни проучвания, който към момента по право е шефът на НАИМ, а в бъдеще ще бъде посочван от министъра, е представял в министерството с голямо закъснение разрешенията за разкопки. "От януари до август 2012 г. от Министерството на културата са издадени 176 разрешения за редовни археологически проучвания, като необходимата съпътстваща документация беше представена от председателя на съвета за теренни проучвания с огромно закъснение, едва на 15.08.2012 г.", казва Стоев.
Подобна била ситуацията и с издадените от председателя на съвета за теренни проучвания 146 разрешения за спасителни археологически проучвания, като и до този момент не била предоставена в министерството необходимата информация и документация за тяхното издаване.
Затова и министерството предлагало промяната в структурата и ръководството на съвета, които според археолозите ще доведат до това те да са безгласна буква при взимането на решенията, а властта ще се съсредоточи в министерството.
Вълнообразно
Няма коментари
