Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
01.11.2012 07:07 -
1 ноември - Ден на народните будители
На 1 ноември в България се чества Денят на народните будители – официален общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух. Той е Ден и на българската наука (1991 г.) и на българската журналистика.
Духовното просвещение на българския народа дава тласък на националноосвободителното движение по българските земи. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и останалите хора съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създават атмосферата и довеждат българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села отдават заслужената признателност към народните будители и именуват улици, читалища и училища на тяхно име.
По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България в правителството на Ал. Стамболийски, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
Денят 1 ноември не е избран случайно: в използвания по онова време от църквата Юлиански календар на 19 октомври се чества Денят на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец, а по официалния в държавата Григориански календар (от 1916 г.) на него съответства 1 ноември.
На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно № 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19-о Обикновено Народно събрание го включва като допълнение към Закона за празниците и неделната почивка.
Цар Борис III подписва Закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив още през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
Празникът е отменен през 1945 г. от комунистическата власт, но се запазва в паметта на българския народ. В много селища на България той се отбелязва неофициално: например в района на град Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука осветени отвътре и дефилират пред обществото на селището облечени тържествено, в много случаи с народни носии.
След 47-годишно прекъсване с допълнение към Кодекса на труда, прието от 36 Народно събрание на 28.10.1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“.
Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.
Духовното просвещение на българския народа дава тласък на националноосвободителното движение по българските земи. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и останалите хора съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създават атмосферата и довеждат българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села отдават заслужената признателност към народните будители и именуват улици, читалища и училища на тяхно име.
По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България в правителството на Ал. Стамболийски, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
Денят 1 ноември не е избран случайно: в използвания по онова време от църквата Юлиански календар на 19 октомври се чества Денят на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец, а по официалния в държавата Григориански календар (от 1916 г.) на него съответства 1 ноември.
На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно № 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19-о Обикновено Народно събрание го включва като допълнение към Закона за празниците и неделната почивка.
Цар Борис III подписва Закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив още през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
Празникът е отменен през 1945 г. от комунистическата власт, но се запазва в паметта на българския народ. В много селища на България той се отбелязва неофициално: например в района на град Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука осветени отвътре и дефилират пред обществото на селището облечени тържествено, в много случаи с народни носии.
След 47-годишно прекъсване с допълнение към Кодекса на труда, прието от 36 Народно събрание на 28.10.1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“.
Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.
Вълнообразно
Честит празник на народните Будители!
Първи ноември е :) Честит ден на народни...
Ден на народните будители
Първи ноември е :) Честит ден на народни...
Ден на народните будители
ВИКТОР ЮГО /1802 - 1885/ - Първа част ...
ЗА "СЛАВЯНСКАТА" НЕПИСМЕНОСТ И...
Тайната на Свещения Български Език.Част ...
ЗА "СЛАВЯНСКАТА" НЕПИСМЕНОСТ И...
Тайната на Свещения Български Език.Част ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари