Духовният водач на България е издъхнал в правителствена болница.

Главата на Българската православна църква беше приет в правителствена болница заради обща отпадналост в началото на октомври 2012 година. По препоръка на лекарите той не участва в честванията на 98-ия си рождения ден и 100-годишнината от изграждането на патриаршеския храм „Свети Александър Невски” преди дни.

Патриарх Максим никога не е посочвал свой наследник, защото това е в разрез с каноните на Българската православна църква, отбелязват национални телевизии. Днес митрополитите трябва да се съберат на извънредно заседание, на което да определят временно ръководител на църквата, както и временно изпълняващ длъжността софийски владика до избора на нов титуляр.

Марин Найденов Минков

Патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 година в троянското село Орешак със светското име Марин Найденов Минков. Основно и прогимназиално образование той получава в родното си село. Едва 12-годишен Марин Минков е изпратен от родителите си за послушник в Троянския манастир.

През 1929 година е приет в Софийската духовна семинария, която завършва 5 години по-късно с отличие. След това служи 3 години в русенския храм “Успение Богородично” до есента на 1938, когато започва да изучава богословие в Софийския университет.

През 1941 в параклиса на Богословския факултет е ръкоположен за йеродякон и приема монашеското име Максим. След кратко служба като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност йеродякон Максим остава до лятото на 1947 година.

Тогава с решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. Почти 3 години архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след това до 1955 година е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България до 1960 година заема поста главен секретар на Светия Синод, а междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква.

Хиротонисан е в епископски сан с титлата “Браницки” на 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”. След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Светия Синод.

Патриарх на Българската православна църква

На 4 юли 1971 година Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София с единодушие избира и провъзгласява митрополит Максим за Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит. На интронизацията му присъстват глави и представители на всички поместни православни църкви от целия свят.

Патриархът е бил в добри отношения с тогавашния държавен глава Тодор Живков, който изпълнява молбата му за възстановяване на църквата “Свети Спас” в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.

Разкол в Православната ни църква

В началото на 90-те години на XX век висши духовници яростно протестират срещу нелегитимното според тях избиране на Максим за български патриарх. Причина за противопоставянето им е заседанието на Политбюро на БКП, проведено няколко месеца преди интронизирането. На него е решено за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкият митрополит Максим.

Това води до разкол в Православната ни църква и създаване на Втори Синод начело с митрополит Пимен и митрополит Инокентий.

Всеправославният събор в София през 1998 година потвърждава каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовниците, които го оспорват, да се покаят. 4 години по-късно е приет нов закон за вероизповеданията, с който държавата прекратява намесата в делата на българската православна църква и потвърждава легитимността на патриарх Максим.

През 2004 година президентът Георги Първанов награждава патриарх Максим с орден “Стара планина” Първа степен за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на Българската православна църква и по повод 90 години от рождението му.