Православната църква отбелязва днес църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец (Предпразненство на Рождество Христово), наричан от народа Игнажден.
  Игнатий Богоносец бил ученик на Свети Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира - хора, прието по-късно и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че „носи Бога в себе си, в душата си". Заради вярата си е бил осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
  От незапомнени времена за българите това време на годината е свързано с важни практики, извършвани с вярата, че така ще бъдат привлечени добрите сили. Магията на действието и бездействието, на докосването, наричането и благославянето - всичко това е вплетено в игнажденските ритуали.
Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Т.нар. обичай "полязване" е характерен за всички области на страната ни.
Оттук идва и още едно наименование на празника – Поляз или Полязовден. Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия. Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините. Затова по-предвидливите не се оставяли на случайността. Още преди празника се уговаряли с някой специален човек, когото да посрещнат пръв на Игнажден. При влизането си той трябвало първо да отиде до огнището-там, където според народната вяра живее духът-покровител на семейната задруга. В някои райони на Северна България се считало за голям късмет, ако първият посетител е здрава бременна жена. Независимо от пола и възрастта, полезникът трябвало да бъде буквално обсипан с пшеница, ечемик и сушени плодове. В някои селища на страната ни дори го дарявали с нова риза и чорапи. Домакините нагостявали полезника богато, а той на свой ред ги благославял.    На Игнажден е в сила и друго важно поверие – да не се дават пари назаем.
Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било – предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с "пълни ръце". Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.    „Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа”–неизброими са народните песни, които започват така. Според народната вяра, родилните мъки на Богородица започват от Игнажден. Затова жените не работели на този ден – ястията приготвяли в навечерието на празника. Забраната за работа не засягала "захващането" на новия квас. На някои места у нас жените приготвяли специална смес от брашно и лековити билки. Квасът се пазел до Васильовден. Вярвали, че хлябът, замесен с него, е магически. Ако някой мъж е решил "да кривне от правия път", с малко от този квас жена му приготвяла хляб и го поднасяла на съпруга си. Така само тя щяла да го привлича към себе си – вярвали някога. Младите момичета също използвали чудодейната сила на "пазения квас", за да спечелят своя избраник.    Част от "мъжката работа" на Игнажден била съвсем различна.
На този ден станеникът събирал в дома си коледарската чета, която щял да поведе след броени дни. От Игнажден коледарите започвали да си припомнят многобройните песни-наричания, предавали ги на младите момчета, на които предстояло да коледуват за пръв път.    На Игнажден е и първата кадена вечеря,
която е постна. Нека припомним, че прикадяването се извършва само на най-големите празници, когато трапезата е едновременно празнична и поменална. Когато сложеното върху нея е дар за предците, благодарност към висшите сили и се споделя само с най-близките. Това правят и съвременните българи – някои внимават кой ще влезе в дома им на Игнажден. Други се стараят да не дават пари назаем. Но всички с нетърпение очакват празниците, за да ги споделят с любимите хора.
За този ден има и много поверия.
Ако срещнете ром, това означава, че щастието ще е ваш спътник през следващите 365 дни. Лоша поличба е, ако срещнете поп. Ако това ви се случи, седнете някъде и изчакайте да мине поне 1 час, преди да продължите натам, накъдето сте тръгнали. Ако на днешния ден срещнете човек, който има белег по рождение, някой, който не познава баща си, магьосница, нарушил закона родител, мъртвороден, който е жив, благодарение на уменията на акушерката, то ще предизвикате съдбата. Едно време такива хора не са излизали на Игнажден, защото са знаели каква лошо поличба носят. Ако в дома ви дойде бременна жена или с малки деца, то това означава, че животът ви ще бъде като по мед и масло. Хубаво е, ако пътят ви пресече лисица.
На 20 декември се правят много ритуали.
Коли се прасето и се месят колачета за всеки член на семейството. Първата шипка от тестоте се изсушава за лек - помага за болки в сърцето и стомаха. Хубаво е да се запази квас, който да се изсуши на вятър и после с него да се меси пита, в която да бъдат поставени лековити билки. По този начин жените привличат своите мъже, а момите - подходящите ергени.
За старите българи Игнажден е бил един от най-важните празници. Огънят, който палели, символично привличал слънцето.
На този ден се ядат постни ястия, но без боб, за да няма градушки през годината. Хубаво е на трапезата да има сарми, царевица, картофи с праз, орехи, мед, варено жито.

Днес имен ден празнуват: Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната, Иго