Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2012 09:13 - Борисов пред Кеворкян: Ако ГЕРБ няма мнозинство след изборите, оставаме в опозиция
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 589 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.12.2012 09:27


Големият финал на предколедното издание на „Всяка неделя” бе пространното интервю с Бойко Борисов. „Властелинът на държавата”, както го анонсира Кеворкян, отговоря близо час на въпросите на водещия и зрителите в рубриката „Събеседник по желание”. БЛИЦ публикува пълния текст на интервюто.- Тази неделя гост в най-звездната рубрика „Събеседник по желание” e Бойко Борисов. Добре дошъл. 
- Добре заварили. 

- Никакви подготовки за тоя разговор. Това е условието. Премиерът разчита на рефлексите си, а ние на нашия слух. Между другото, преди разговора с теб мина един професор от Аризона Хамероф, който твърди, че душата съществува и след смъртта на човека. Как се отнасяш към подобни твърдения? 
- Аз съм вярващ човек, християнин. И преди няколко дена в Брезник открихме една църква, която се беше поразрушила доста, за 850 000 й е ремонтът, стана страхотна, прекрасна. С едни медни кубета, отвътре, отвън, навсякъде. Затова, нека да го кажем, като програма на партията и на правителството ни в момента е да правим църкви и манастири. В момента за около 50 милиона над 150-160 църкви основно се реконструират и след ремонта изглеждат като нови. И то големи църкви, хубави църкви, както и в малките. 

- В Брезник пак прояви инстинкта си. Те ти бяха сложили една лента да я откриеш, а ти се отказа. 
- Как в църквата при началника ще режа лента?

- Да де, обаче на поповете толкова ли им е акълът? 
- Той е бил милостив, преценил и ми дал мандат на улиците да откриваме нови обекти, в църквата ще пипам ножица. Просто… Но, вижте, това го има в рефлекс на администрациите, кметовете, стараят се да се покажат, защото пък мислят, че по този начин по ще им върви работата. А то не е така. В Брезник за още 9 милиона правим проекти – улици, какво ли не. Но, то да е сладко, защото и владици имаше, и попове. 

- Чудя ти се как ги помниш тези цифри, непрекъснато ги ръсиш. 
- Защото всяка стотинка я изнамираме, спестяваме и влагаме във възможно според мен най…

- Затова ли помниш?
- Затова ги помня всичките. И ето, понеже чух анонса, че в следващото предаване църквата ще я питате по тази тема, не знам кой ще ви е гост и кого ще питате, но питайте има ли владика в България, който да не е бил поне на 20-30 откривания на значителни обекти, значителни църкви, манастири. Нека да си кажат дали е така и дали някога повече пари са давани за църквата. 

- Сега ние те обявяваме като властелина на държавата. Това е един образ, който се налага от твоите опоненти. 
- Силно преувеличено е. 

- Как гледаш на такова нещо? 
- Навремето Царя имаше една много хубава приказка – тежка е царската корона, особено когато я няма. 

- Сериозно? Ако изкараш още един мандат, сигурно ще те наричат диктатора. 
- Въобще не обръщам внимание на тези работи, защото толкова демокрация, колкото сега има, толкова свобода, никога не е имало. Върнете се във времето и ще видите. Сега виждате дори за конституционен съдия, за главен прокурор, то са конкурси, то са обществени дебати, медийни дебати, на гражданските движения, чува се гласът на всеки. Всеки може да отиде и в национална телевизия, която и да била тя, да си каже мнението на глас, без да бъде спиран. Най-големите ни опоненти…

- Искам малко да върна назад. Има ли България нужда от властелин все пак?
- Не. И това са… Вижте, понеже няма какво да направят друго, почват да си правят такива активни мероприятия за…

- Чакай бе, това е моя идея. Кой някой да го прави? 
- В смисъл, да се говори така. Да се говори така. 

- Смятам, че идеята за една по-твърда ръка не е съвсем за подценяване. 
- Твърда ръка, за да се правят честно и бързо проектите. Това е твърда ръка. Защото ето сега да речем, най-елементарен случай от вчера, защото пуснахме кръстовището на Военномедицинска академия – продължението на „Гешов”, с главния архитект на София, с кмета Фандъкова, спорят дали движението да се използва подлезът под бул. „България” да мине пътят или да не се използва, да мине по-дълбоко. Дори в това ще се намеся, защото искам да стане по-бързо и догодина да имаме още две нови възлови кръстовища в София. Това е тук на Семинарията с мост и естакада до „Хладилника”, и съответно бул. „България”. Разбира се, да не пропусна и Северната тангента, която от магистрала „Люлин” ще отиде чак надолу, която е платена, подготвена, търговете са минали, щом се оправи времето ще се строи. 

- За малко да я изпуснеш. 
- Нищо няма да изпусна, защото това го правим с толкова много усилия в условията на най-тежката финансова криза след войната, когато виждате какви държави, които вчера сме ги сочили за пример, искали сме да изглеждаме като тях, в момента какво се случва в Италия, Испания, Португалия, Гърция… 

- Нямаш ли някакви терзания все пак? Не си властелин, някакви терзания, някакви колебания, нещо не те ли измъчва? 
- Не. 

- Не? 
- Просто всичко, което считам, че съм сгрешил или правителството е сгрешило и гражданското общество; и еколозите, ако щеш; и археолозите, ако щеш, ни го покажат, веднага поправям и изправям грешката. Помните, когато ставаше въпрос за генномодифицираните храни. 

- Да. 
- Върнахме се в парламента – мораториум, закон. АКТА, когато беше, имаше решение на Европейската комисия. Ние първи го забранихме, първи го спряхме в България. И винаги съм казвал – а какво щеше да стане, ако Европейският парламент го беше пуснал? Но ние, сиреч интернет обществото, дойде при мен тогава и благодари, че първи се намесихме и променихме наше грешно решение. Мога да кажа и по Закона за горите, по шистовия газ, 6-7 неща мога да изброя. 

- Закона за горите не казвай! 
- Да, има своите слабости. Преиграха част от еколозите тогава. Но в края на краищата тя, държавата е на всички. Нека да чуем всички мнения. Спряхме го. Ако сега има различни от тези мнения, надделеят в обществото, винаги бих седнал да го изслушам. Но тогава реакцията беше такава, съответно реагирахме мигновено. 

- Горе-долу така беше и с пушенето. 
- То и сега си е така.

- Не де, отначало беше на едно мнение, след това леко го ревизира. 
- Не. Мнението винаги ми е било такова. И тогава, преди три години и нещо, с хотелиери и ресторантьори, с бранша, нека да го наречем, им казах: даваме ви две години гратисен период, да го наречем, и след това ще има пълна забрана. И аз се радвам, и двете комисии в парламента – икономическата и здравната, че удържаха. Разбира се, че те имат своите мотиви. 

- Добре де, ама ти каза, че носиш оставката в джоба си. Извинявай, ама няма кой да ти повярва, че просто ще хвърлиш оставката, защото групата на ГЕРБ няма да те подкрепи. Това е…
- Аз се радвам, че се съобразиха с това. 

- Има си хас да не се съобразят!
- Защо? 

- Няма ли малко театър в това? 
- Не. Ако не бяха приели Закона за конфискация на имуществото, придобито по престъпен начин…

- Преди време.
- ...тя ми беше в джоба. И бях казал на Цецка… и ги следях. Защото и по този закон всички юристи, включително и от ГЕРБ, казаха, че има текстове, които са много тежки, много неприемливи дори и ги няма никъде в Европа. Това беше изискване на Европейската комисия. А ние балансираме бюджета и всичко това, което се случва в момента в България, се дължи преди всичко на доброто усвояване на европейски фондове, на европейското съфинансиране. 80% от парите, които идват, са безвъзмездни за България. И аз бях длъжен да се съобразя с това тяхно решение. Ако помните тогава, че при първото гласуване законът не мина, имаше тежка реакция от Брюксел и ако не беше минало при второто решение, и да бях останал премиер, санкциите от Брюксел вече щяха да бъдат жестоки. Те никога Брюксел не казват: ние ще спрем примерно две програми от еврофондовете, защото не сте ни приели закона. Никога не казват така. Брюксел има друг тип на изразяване. Когато искат да ти покажат някаква грешка или слабост, те правят доклад за напредъка. Всъщност те те поставят под мониторинг, ама докладът, името му ако прочетеш, примерно ако си повърхностен и прочетеш само заглавието, то е прекрасно заглавие – доклад за напредъка. Тук можеш да спреш. Да де, ама вътре са изброени куп нередности. Те никога… И на Румъния не казаха нищо за спора между президент и премиер, просто им спряха 10 милиарда и 400 милиона евро по различни програми. Изрично казвам, за да някой да не ме наклевети в Брюксел, не е това причината. Само давам фактите и нека някой да се съобразява. Когато има напомняне от страна на Брюксел. Тогава аз си давах оставката. 

- Дотук разбирам, аз съм и писал за това, че ти нямаш никакви резерви от това да дадеш заден, да включиш задната скорост. 
- Нямам резерви. И точно това опровергава думите за властелините. Властелините не дават на задна, защото няма никой какво да им направи. А ние сме функция на доверието на хората, които са ни го дали. И тези хора трябва да знаят…

- Добре, ако нямаш терзания, някаква война със себе си водиш ли? 
- … и тези хора трябва да знаят, че са си избрали хора, същите като тях, които както тях грешат в ежедневието си. Има ли българин, който да каже: аз всичко, каквото реша, ми е абсолютно вярно? Не. Е защо тогава ние да се инатим и да показваме на всяка цена твърдост? Това е глупаво.

- А война със себе си? 
- Война със себе си водя непрекъснато. 

- Кажи нещо, за какво? 
- Особено сега, когато приоритетите се определяха в бюджета. Примерно имаш 30 пътя, които в страната трябва да се направят, а имаш за половината от тях пари. Искаш да направиш за 500 милиона електронно правителство, само че имаш 10 и трябва да го включиш в програма, да стане 2014-та. Искаш да направиш „Хемус”, абсолютно нужна, но имаш пари за „Струма” и „Марица”. И взимайки тези решения, действително трябва твърдост. Или да дадем, както дадохме, повече пари за образование и за учителите, или както дадохме повече за археология и култура. Водиш спор. Министър Ангелов иска изтребители. Не, че той ги иска, НАТО ги иска, а ние сме член, подписали сме договори навремето. Само че сега какво да избера – да купя изтребителите или да вдигнем пенсиите? Естествено, избираме да вдигнем пенсиите. Защото ние ги вдигнахме от първия ден, в който дойдохме на власт, в условията на най-тежката криза. 

- Да ти кажа, не мога да се ориентирам. От една стана някой казва, че „Белене” струва 6 милиарда, от друга страна друг казва, че струва 21 милиарда. Сега, тук гледам…
- Извинявайте, че ви прекъсвам. 

- Ама ти на “вие” ли ми говориш? 
- Ами знам ли какво ще ни упрекнат утре. 

- Кой?
- Нас ни критикуват всички – знайни и незнайни, които излизат и говорят, все едно те са сътворителите на света, все едно те са властелините отгоре от камбанарията и дават оценка на някои долу, които се опитват нещо да направят за държавата и народа. 

- А, ти имаш някакви притеснения, щом и това…
- Да. Затова да не им даваме никакъв повод. 

- Ама моля ти се. Кажи това говорене, което вече просто е абсурдно. При Диана Найденова ти изнасяш едни цифри, които са съвършено различни, за усвояването на европейски средства, от тези, които изнася Станишев. 
- Да. Аз ги оставих подписани от мен. И я помолих да го покани с неговите цифри. 

- Добре, да кажем, ако решим, че ти казваш истината, защото ти си оставил документи, това говорене на Станишев и на твоите опоненти, знаеш ли какви последици има върху слуха на обществото?
- Те се ползват от… една има много хубава мъдрост – една лъжа, повторена сто пъти, тя става истина. И след като ти самият, нека да минем на ти тогава, самият казваш: ама аз съм объркан. Безспорно си един умен човек, доказано през годините, или поне достатъчно интелигентен, да речем, или поне можеш да направиш някаква сметка. 

- Да. 
- Когато тръгваш да си правиш къща, нещо за собственото си семейство, правиш ли си сметка колко пари имаш – 10 000 лева, 20 000 лева, 100 000 лева, с какво ще я направиш, за колко време и т.н. Можеш ли да тръгнеш да правиш АЕЦ “Белене”, да правиш ядрена централа и ето до този момент ти да не знаеш цената, включително? И в същото време много му благодаря на Станишев, че не го е подписал договора. Той прекрасно знае защо не го е подписал.

- Ти казваш, че си приличате само по това. 
- Сигурно има и друго, по което да си приличаме, но това е действително едно много мъдро и правилно негово решение. 

- Добре. Това ли е най-лесната ти война – с него? 
- Не, аз войни не водя. 

- Водиш, водиш. 
- Аз често бивам притискан от тях в ситуация, в която нямам друг шанс. И тогава тръгвам да нападам. 

- Ти например казваш, че ти си фонтана, а той е падащата баня. 
- Такова нещо не съм казал, сега. 

- Казал си, казал си. Има го. Не си много милостив. 
- Безспорно Станишев е интелигентен човек. Безспорно има много качества. Безспорно аз съм доста по-обективен от него. Той имаше ужасното време да управлява в тройна коалиция, когато всъщност не беше и мандатоносител, когато над себе си имаше трима много властни хора – господин Първанов, бившият президент; господин Доган, мандатоносителят на предишното правителство, и Царя. 

- И смяташ, че това ли пречеше на Станишев? 
- Той нищо не може да реши сам. Аз съм убеден, че всичките тези хора, всеки един по секторите, за които отговаря, без негово решение… министрите му първо са ходели да ги питат тях, после са го питали него. Това е обективната действителност. И аз и на него съм му казвал, при мен сега е лесно, макар че аз съм убеден, че българската политическа… или въобще българската, как да я наречем… рано или късно ще бъде оценено това, което ГЕРБ и аз направихме – с правителство на малцинството, сами в най-тежката криза поехме цялата политическа отговорност. 

- Понеже спомена Доган, аз смятам…
- Няма кой друг да го направи. Ако ние не бяхме направили, само три секунди, защото е много важно, тази оценка умишлено не се дава. Да допуснем, че не бяхме направили правителство. Вече държавата летеше по нанадолнището, Европа летеше по нанадолнището, светът летеше по нанадолнището. Как щяха да управляват БСП и ДПС след нас? Аз си бях кмет, за още две години щях да си бъда. Как? ГЕРБ със 117 души в парламента, те с остатъка, как щяха да управляват? България щеше да се лашка в тежка политическа криза. Нямаше да има пуснати еврофондове, нямаше да има строителство, нямаше да има финансова стабилност. Ние и сега, в условията на криза, всяка година бюджетът ни е по-голям от бюджетите на тройната коалиция. Даваме повече за образование, за наука, за култура, за спорт и строим неща, които българите са си ги мечтали – да имат метро, да имат подземни гаражи, да имат спортни зали. Ами, ако е казал Господ, ние догодина ще имаме една подобна на зала „Арена” в Пловдив. И пловдивчани, и околията там, ще ходят на концерти, ще ходят на състезания, ще провеждаме големи първенства, защото ще имаме вече верига от зали.

- Ти беше много любезен, извинявай, към Станишев. Тая вечер той ще е щастлив. Между другото, да ти припомня, че ти си единственият премиер, който храни семейството на опозиционния лидер, като съдя по проектите, които печели приятелката му. Ти го спомена това в началото на мандата си. 
- Дори в това отношение той е щастливец, защото има до себе си една изключително умна жена. 

- Това ли е отговорът? 
- И, в интерес на истината, тя е много по-опасен противник от него. 

- Ти се страхуваш от нея? 
- Тя е много комбинативна и много умна. И тя му дава прекрасни идеи, които той ги реализира. 

- В какво се изразява опасността, която идва от нея? Медиите?
- Истинският контрол на медиите са от нея. 

- Ами защо не се намесиш в това? 
- Защо да се меся? ГЕРБ няма вестници, няма телевизия. По наше време нито е създаден някой медиен проект, и ти прекрасно го знаеш. Медиите, които публично говорят, че са за нас, аз съм си запазил техните издания и когато разговарях с Брюксел, им ги извадих и им ги показах. С квалификациите – да махнем боклука от София, които вървяха месеци наред под заглавията. И питам къде беше Меглена Кунева тогава – еврокомисар, преди това европейски министър? Тогава тя не съзираше ли удар по опозицията; тогава не виждаше ли медийния контрол, който ни атакуваше отвсякъде? Тогава защо не говореха? Или да ги питам, ГЕРБ беше две години първа политическа сила извън парламента, във всички социологически класации, и го доказахме на изборите. Някой да ме е викнал да ме пита за главен прокурор, за конституционен съдия, за каквото и да било? Помните ли, че Станишев и Вълка ходеха да мият София? И за мое голямо щастие, преди три дена Европейската комисия даде 190 милиона лева за завода за битови отпадъци на София. Така че след година и половина софиянци ще имат завод, платен с европейски пари – така, както искахме, а не от пари на данъкоплатеца. Това ми беше единственото, което, казано на жаргон, много ме притесняваше и ме стягаше чепикът. 

- Така като те слушам, излиза, че ти гледаш не шест месеца напред до изборите, а 54. Имаш ли притеснение за мандата, втори? 
- Аз съм убеден в инстинкта на българите. Аз съм убеден. Сигурно има по-кадърни от нас, сигурно има по-талантливи, сигурно има по-умни, по-интелигентни. 

- Какво трябва да подскаже този инстинкт? 
- Но силната политическа воля, която имаме, силното желание и това, че се научихме да го правим добре, аз мисля, че ще повлияе на българите. Те много лесно могат да сравнят какво е за тези три години. Най-лесно ще е за софиянци, защото за тези близо шест години управление на ГЕРБ, виждат в София какво стана. 

- Между другото, всичко онова, което ти посочваш като положителни примери, се отнася до София. Това одеве щях да ти кажа. 
- Защо? 

- Като изключим магистралите. 
- А защо в Бургас, Меден рудник? Знаете ли на колко градове сме направили водопроводи, канализации, центровете, градската среда.
 
- С една дума, вярваш в инстинкта на хората.
- Ами, хайде да погледнем един Гоце Делчев, понеже казваш. И в Гоце Делчев има феноменален парк, който с европейски пари заедно между министерството на регионалното развитие и кмета, от БСП кмет, но много кадърен човек, направихме пътища като слънце там, паркове, стадиони, всичко, за което е дошъл Или да вземем Перник, от театъра до кое ли не. Или Шумен. Да вземем пак един Шумен.

- Хвърли един поглед тука. Вярваш ли на тези проучвания?
- На кои?

- Ето тези, аз ти показвам едно.
- А, никой не може да сметне колко депутати, колко процента ще имат партиите на изборите. Аз имам моя социология и това, като…

- Какво ти подсказва тя?
-  … като ходя сред хората и си говоря с тях.

- Даваш ли пари на социолозите?

- Не, нито една социологическа агенция не работи за нас.

- Искали са ти?
- Искали са, но…

- Но ти?
- Те всеки ден пускат другите партии и те излизат във вестниците. За какво да плащам на социологически агенции? А и какво ти помага, ако напишат, вижте, на мен много са ми помагали социологическите агенции. Особено на Кънчо и Андрей, да, точно на Кънчо Стойчев и Андрей Райчев. На Кольо „Медиана”, те много ми помагат.

- Андрей и Кънчо и сега ли ти помагат?
- Да. В кавички казвам. Защото те винаги дават, че БСП ме бие, БСП ме изпреварва или ГЕРБ се срива. Винаги дават такива проучвания пред всички избори. Единствено „Алфа рисърч” ми познава.

- То може би…

Бойко Борисов: И много работа ми вършат, защото мобилизират всички, които казват, а, ама тези ще върнат пак Станишев и Доган, бе. Те ми помагат.

- Добре, де, но общо взето е ясно…

- Помнят, помнят какво беше тука на Околовръстното. И сега, като минат по Южната дъга, хората го помнят, не могат да им го избият от главата.

- Така е, обаче сега говорим за изборите. Нов Симеон или Бойко очевидно няма да се яви, пейзажът е пуст.
- Аз не съм, не мога да се идентифицирам с никой отпреди. Защото аз си минах по кариерата и на частник, след това бях главен секретар, хората си ме одобриха за това, гласуваха, станах кмет, два пъти ме избираха хората, после ми дадоха доверие за премиер…

- Ти ме прекъсна. Кого ще вземеш за патерица?
-  Ако на мен ми трябваше патерица, щях да си я взема сега. В най-тежката финансова и икономическа криза и щях да прехвърлям вина на някой друг. Примерно минал закона за пушенето, съжалявам, патерицата настояваше минал…

- Е, имаш патерица?
- Кой?

- Примерно Янето.
- Е, колко гласове има Янето?

- Е, все пак колкото са ти нужни.
-  Вижте, когато правех кабинета, тогава излязоха и Синята коалиция и казаха, че ни подкрепят, излязоха и "Атака" казаха, че ни подкрепят. Излязоха и РЗС и казаха, че ни подкрепят. Ако те тогава бяха казали, че няма да подкрепят кабинета, със 117 депутати какъв кабинет щях да правя? Дай да си говорим сериозно.

- Значи, истината е, че ти…
- Те знаеха, че някой трябва да обере…

- Кое?
- Негативите в най-тежката криза. Те отново ни подцениха, както винаги досега. Че ние ще се оправим и в криза. И за това България, както и Кристалина Георгиева вчера каза, че ние сме камбанката, ние сме водени, навсякъде сме в челни класации. И на финансова дисциплина, нисък дефицит, нисък външен дълг. Навсякъде. Там, където има числови изражения, се развиваме.

- Като спомена Кристалина Георгиева, чу ли какво каза тя за Дянков? Похвали го, но каза, че може малко да отпусне юздите.
- Да, тя е добра жена. И отстрани, добър еврокомисар, много я обичам и тя мен предполагам, но когато говориш отстрани, винаги е по-лесно. Ако тя беше премиер, нямаше да даде на Дянков да отпусне юздите. Защото отпускането на юздите води до куп други, влизане на висока скорост в завоя и след това се отъркалваш като другите държави, които са в криза. На другите държави има кой да им помага, те са в Еврозоната, те са свързани икономики в цяла Европа от десетилетия, от създаването на ЕС са там, а на България няма кой да й помогне.

- Ти можеш ли…
- Ако не си помогнем сами и ние това правим.

- Да не би да искаш да кажеш и ти като Дянков, че обедняването на народа е мит?
- Ами аз не знам 34-35 млрд. в банките…

- Казваш го значи.
- … е мит. За съжаление има една прослойка, и то голяма, особено в тези 11-12 %, в които са и безработните, които обедняват. И това е проблем в цяла Европа. В Испания са 50 % младежка безработица в момента. Няма рецепта, няма лекарство. Никой, ок, приемаме, че Дянков, аз не сме достатъчно умни или квалитетни. Защо не го измислиха в някоя друга държава да го прекопираме? Някой друг защо не се оправи в Европа с това? Няма. Няма. Затова е лесно отстрани да кажеш дайте още. И аз искам да дам, много искам да дам. И рано или късно и аз съм убеден, че в следващите две-три години, когато приключим и с инфраструктурните проекти, инвеститорите, които идват. Това, което се случи в момента с тази финансова стабилност, с най-ниските данъци, които държим в ЕС, България я очаква добри години. Стига да държим курса.

 - Понеже спомена Дянков, той наистина е може би най-добрият ти избор. Аз не вярвам друг местен човек, част от тукашната политическа класа или съсловие да беше издържал на този натиск като него.
- Истинската благодарност е на партията. Иначе Дянков се сменя за една минута, събира си изпълнителната комисия, на другия ден групата в парламента гласува и Дянков си отива. Идва някой „добър”, който почва да дава парите, партийците са доволни, депутатите са доволни, защото си отиват в своите градове и казват ето, аз издействах 50 милиона, 20 милиона.

- Ти да не си се дистанцирал малко от Дянков?
- Точно обратното казвам. Дянков свърши огромна работа, той по е и всички негативи. Наравно с мен, разбира се, но нищо от това тай не можеше да направи…
  


Тагове:   интервю,   борисов,   кеворкян,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 13216107
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 37064
Календар
«  Юни, 2024  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930