Всеки петък мюсюлманите в гръцката столица се събират в тесни, подземни молитвени стаи. Импровизираните помещения са незаконни, но тази многобройна общност няма други варианти, защото Атина – метрополис на ръба на мюсюлманския свят, е единствената столица в ЕС без джамия.

Откакто Гърция извоюва независимостта си от Османската империя през 1832 г., нито едно правителство не позволява да се построи джамия в града. В очите на мнозина това изглежда "антигръцко" и не на място в страна, където над 90% от населението се причислява към Православната църква.

Но откакто Гърция стана основен вход към ЕС за мнозина мигранти, мюсюлманското й население нарасна многократно. Някои данни сочат, че броят на мюсюлманите само в Атина, чието население е близо 5 млн. души, варира около 300 хиляди.

"За нас, мюсюлманите, е голяма трагедия, че нямаме джамия тук", коментира Саид Мохамед Джамил от Пакистанско-гръцкото общество. "Гърция е създала демокрацията, цивилизацията и уважението към религията. Но днес те не уважават мюсюлманите и не ни позволяват да имаме редовна, законна джамия".

Един от петъчните поклонници – Ашифак Ахмед, сподели: "Чувствам се някак отделен от обществото. Когато имаме празник, нямаме подходящо място да се съберем. Обществото не ни приема".

ПЛАНОВЕ ЗА КАЗАРМИТЕ.

Натискът върху правителството да им осигури безопасна, защитавана джамия се увеличава с всяка секунда, докато неонацистката Златна зора продължава да набира популярност. Членовете на движението са обвинявани, че пребиват зверски имигранти и разрушават вандалски част от подземните молитвени стаи.

Вторият в партията – Илияс Панагьотарос, твърди, че по границата между Гърция и Турция трябва да бъдат поставени мини. "Ако имигрантите умрат, опитвайки да прескочат в нашата страна, това си е техен проблем".

Но призивите за молитвен храм сега може и да получат отговор. Изоставени военни казарми край центъра на столицата бяха избрани за място на първата джамия в града.

Зад масивните порти се намират стари сгради, счупени стъкла и чакъл. Рушащата се постройка ще трябва да бъде съборена, а нейно място – построена джамия с капацитет до 500 души.

Ако бъде вдигната, мюсюлманите, отправящи се към храма, ще забелязват малката църква в съседство. Две религии най-после ще съжителстват рамо до рамо.

Правителството настоява, че проектът ще получи зелена светлина. Но подобни планове бяха обещавани и в миналото. Идеята може да бъде възпрепятствана и от финансовата криза. Правителството едва си позволява учебници за учениците и здравеопазване за най-възрастните и може да счете за непосилно да отпусне един млн. евро за джамията.

"В миналото сред определени части от гръцкото общество съществуваше страх от това да се строи джамия. Но ние трябва да превъзмогнем това", подчерта Стратос Симопулос – генерален секретар на министерството на благоустройството и развитието.

"Финансовата криза е проблем. Правителството днес има други приоритети. Но джамията трябва да бъде построена. Можем да се окажем в позиция да започнем процеса в идните месеци". "Разбира се (че съм отдаден на идеята). Но това не е мой ангажимент, това е ангажимент на гръцката държава".

Въпреки това определени слоеве от обществото продължават да се противопоставят на плана.

"ИСЛЯМСКА ТИРАНИЯ"

Гръцката църква в общи линии прие идеята за джамията. Но част от високопоставените църковни служители остават противници.

По време на служба, изпълнила храма "Св. Николай" в Пирея до краен предел, силата на религиозната преданост е повече от видна.

Хората целуват иконите и се кръстят неколкократно. Православното християнство лежи в основата на гръцката идентичност и според епископ Серафим, нацията трябва да запази своя характер.

"Гърция е изстрадала пет века ислямска тирания под османското иго. Построяването на джамия ще обиди мъчениците, които ни освободиха", категоричен е той. Гърция "не мрази никого", но вярва, че повечето мюсюлмани са дошли тук нелегално, за да "ислямизират Европа", допълни свещеникът.

Казвам му, че неговата позиция изглежда ислямофобска, което е в разрез с ценностите на Европейския съюз. Отговорът му е повече от красноречив:

"Не сме мултикултурна страна. Това е гръцка държава и всичко останало е намеса в новия ред и в ционизма. Те опитват да покварят нашия характер".

ДВУЛИЧИЕ.

Мненията по улиците на Атина са смесени.

"Мюсюлманите трябва да имат свой храм", предположи Кали Патуния – банкерка. "Гръцките имигранти в чужбина са построявали свои църкви и са имали правото да изповядват своята религия. Следователно това е лицемерно".

Студентът Мариос не е съгласен. "Не бива да имаме джамия тук", отсича той. "Това е християнска държава. Ако искат джамия, да се връщат в родините си и ще имат такава".

Религията е основа на националната идентичност, а църквата и държавата са тясно свързани. Въпросът за джамията се превърна в символ на това в каква държава иска да се превърне Гърция в бъдеще.

Въпреки това за гърците въпросът по-скоро е дали да протегнат широко ръка към исляма и дали искат да останат отделени от остатъка от Европа и занапред. /Би Би Си