За днес е насрочен изборът на нов български патриарх. Името му трябва да стане известно в 11.45 ч., според програмата, публикувана от Светия синод.   Новият глава на Църквата ще бъде излъчен сред митрополитите Галактион, Неофит и Гавриил от Патриаршеския избирателен събор, в който участват 142-ма делегати. Тримата кандидати бяха определени от Синода след гласувания в 26 тура на 17 и 18 февруари.   През седмицата изборът на Неофит и Гавриил беше оспорен пред Върховния административен съд, който обяви, че не може да се произнесе по църковните дела. Особено мнение за избора на двамата архиереи изрази и Варненският митрополит Кирил - наместник-председател на Църквата. На няколко пъти Светият синод напомни, че процедурата вече не може да бъде оспорена.   Денят на избора    започва с литургия в 5:15 ч. в Синодалния параклис "Св. Цар Борис". След това делегатите на Събора, сред които 32-ма миряни, отиват в Синодната палата. Там Комисията по пълномощията към Светия синод проверява дали са се явили три четвърти от членовете на Избирателния събор. Ако няма нужния кворум, Съборът се отлага с 1 час.   В БАН се избират двама клирици и двама миряни за членове на Избирателното бюро, на което Кирил ще бъде председател.   Гласуването е в Светия синод. Делегатите гласуват тайно в специална избирателна кабина. Този, който получи най-малко две трети от гласовете, се обявява от наместник-председателя за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.   Ако никой от кандидатите няма мнозинство, изборът се повтаря с двамата, получили най-много гласове. Актът от проведения избор се вписва в кондиката на синода и се подписва от избирателното бюро и членовете на събора.   До избора на нов патриарх се стигна, след като на 6 ноември 2012 г. на 98-годишна възраст почина патриарх Максим.   Първият "свободен избор"   Може би най-важната особеност на предстоящия избор е, че новият патриарх ще бъде първият, издигнат в условия на относителна политическа свобода.   Решението за възстановяване на Патриаршията парадоксално е взето през 1948 г. от ръководството на БКП. Тогавашният екзарх Стефан, който през Втората световна война допринася за спасяването на българските евреи, е принуден от властта да се оттегли и е изпратен в изгнание.   В първите години на новия режим Църквата е под силен натиск. По данни на Съюза на репресираните в България след 9 септември 1944 г. от 2 500 свещеници са били репресирани 500, от тях около 150 са убити. Сред загиналите е Неврокопският митрополит Борис.   Когато Българската патриаршия действително е възстановена през 1953 г., за патриарх е избран митрополит Кирил, също деен в спасяването на евреите. Комунистическата партия смекчава преките репресии, но се опитва да превземе църквата отвътре. Тайните служби полагат всички усилия да навлязат в средите на клира, където срещат съпротива.   През 1971 г., когато патриарх Кирил умира, Църквата вече почти няма публично влияние. В такива условия е избран патриарх Максим, а решението за издигането му е взето от Политбюро. Това става и причина за разкола в началото на 1990-те, когато някои от митрополитите се обявяват против избора на Максим и настояват за издигане на нов патриарх.   Митрополити с досиета   Заради близките си отношения с тоталитарната власт последният патриарх е подозиран във връзки с Държавна сигурност. Документ на службите от 1959 г. го посочва като агент. Това не е законно основание името му да бъде посочено в решението на Комисията по досиетата от януари 2012. Там присъстват обаче 11 от останалите 14 митрополити, сред които Галактион Старозагорски и Неофит Русенски, двама от сегашните кандидати за патриарх.   Досието на Неофит е чисто от доноси и показва почти нулева активност, както и желанието на самия митрополит да бъде освободен веднага след настъпването на промените. Същото не може да се каже обаче за Галактион, сътрудничил на Шесто, Трето и Първо управление на ДС.   Галактион Старозагорски е известен и като първия митрополит, въвел архонството в Църквата. В началото на 2007 г. той удостои с титлата "архонт" бизнесмена Слави Бинев.