Аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио, архиепископ на Буенос Айрес, е новият духовен водач на католическия свят.
Новият папа ще носи името Франциск І. Светецът, според католицизма, е символ на обединение, възстановяване, смиреност и скромен, обикновен живот.
Изборът на името изненада мнозина, тъй като Хорхе Марио Берголио е първият йезуит, оглавяващ католическата църква, а светецът е основател на ордена, основен съперник на йезуитите в църквата. От друга страна Св. Франциск е символ на стремежа за обединение в църквата и най-вероятно това е бил водещият мотив при избора на това име.
Първите думи на папата бяха на италиански с испански акцент: "Скъпи братя и сестри, знаете, че дългът на конклава е да определи епископ на Рим и моите братя бяха готови да стигнат до края на света. Те се спряха на човек от много далеч. Така че, ето ме. Благодаря на всички, благодаря на римските епископи. Но на първо място ще се моля за предшественика ни Бенедикт ХVІ да бъде благословен от нашия Господ и Богородица." С думите "Молете се за мен", папата се сбогува с приветстващите го и им пожела "Лека нощ и приятна почивка".

Новият папа е роден през 1936 г. и медиите го описват като изключително скромен, живеещ в обикновен апартамент в Буенос Айрес и без личен шофьор.
76-годишният Берголио е прекарал почти цялата си кариера в Аржентина. Според неофициални данни той е бил вторият по брой гласове при избора на папа през 2005 г., когато конклавът се спря на германеца Йозеф Ратцингер. Медиите го описват като човек, който е опитен в работата с обикновените хора и свещеници, ръководещи бедни общности. Според някои именно от това има нужда църквата, за да бъде вдъхнат нов живот във вярата.
Освен че идва от района на най-многобройната католическа общност, архиепископ Берголио е известен и с това ,че модернизира аржентинската църква - една от най-консервативните в тази част на света.
Смята се, че по духовните въпроси 76-годишният нов папа е по-скоро консервативен. Той е против абортите и браковете между хомосексуални и подкрепя безбрачието на църковните служители. Но в същото време се коментира, че не е защитник на привилегиите на висшия клир и не е безчувствен към трудностите на обикновените вярващи. Един такъв пример е, че е критикувал в лицемерие свещениците, отказващи да покръстят извънбрачни деца.