"Тя ни предизвика. Превърнахме се от хора, смятащи, че са обречени да губят, отново в нация, която е горда, че е британска. На световната сцена също - тя направи така, че Великобритания пак да има значение. Тя беше поразителното присъствие, което донесе силен и спорен стил на нашата дипломация след години умереност във външното министерство."

С тези думи Чарлз Пауъл – един от най-близките съветници на Желязната лейди – я описва, докато тя е на власт, припомни Financial Times. Маргарет Тачър, която почина на 87-годишна възраст в понеделник, не само предизвика революция в социалния ред във Великобритания, но преобразува и световната политика по време на Съветската империя.

Тачър, израснала в апартамент без течаща топла вода над бакалницата на баща ѝ в Грантъм, Източна Англия, стана първата жена премиер не само във Великобритания, но и в развития свят, и един от най-влиятелните политици в британската история, макар че сигурно още десетилетия политици, историци и анализатори ще спорят за приноса ѝ и ще дават противоречиви до полярни оценки.

Докато едни я смятаха за смела, твърдолинейна и радикална, други виждаха в действията ѝ арогантност, твърдоглавие и усамотеност, които ставаха все по-забележими през последните години на власт. Тя централизира властта до степен, която не беше виждана преди това в модерна Великобритания.

Ключов партньор и близък приятел на президента на САЩ Роналд Рейгън, Тачър споделя с него възгледи за свободния пазар, за монетаристки решения на тогавашните икономически проблеми, както и за справянето с бившия СССР, което всъщност ѝ печели прозвището Желязната лейди, дадено от "Красная звезда", вестникът на Червената армия.

Водената от двамата дясна политика за пазарна икономическа система с малка намеса на правителството, включваща мерки като дерегулацията на финансовите услуги, днес е поставяна под въпрос заради кредитната криза в последните години.

Маргарет Тачър

Тя се заема и да намали властта на всемогъщите профсъюзи във Великобритания и да приватизира държавни индустрии, управлявайки на принципа да ликвидираш враговете си. Без да оставяш заложници. Така си печели уважение, но и много критики.

"Тя показа на всички какво може да постигне политически лидер със силен дневен ред", казва Джордж Шулц, държавен секретар на Роналд Рейгън, цитиран от The Wall Street Journal. "Тя беше последният борец от идеологическите войни срещу марксизма, политик, създаващ епоха, но и удивително поляризираща сила", смята и Патрик Дънлийви, професор по политически науки в London School of Economics.

От апартамента над бакалницата до Камарата на общините

Родена през 1925 г., Маргарет Хилда Робъртс е по-малката дъщеря на бакалина Алфред Робъртс – човек със силни религиозни пристрастия към Методистката църква. Бащата участва в местната политика и служи като член на градския съвет, определяйки се официално като независим либерал, макар че подкрепя местните консерватори.

Усилената му работа и това, че разчита само на себе си, повлияват силно на Маргарет. Когато учителка ѝ казва каква късметлийка е, че е спечелила конкурс за рецитиране на поезия, десетгодишната девойка отговаря: "Не бях късметлийка. Заслужих го."

Въпреки че живеят бедно, дъщерите на семейство Робъртс са винаги спретнати. Младата Маргарет се справя добре и с училищните занимания. Тя учи в хуманитарно девическо училище, а от 1944 г. е в колежа "Самървил" в Оксфорд, където следва химия. Избрана е за председател на Консервативната асоциация на Оксфордския университет през 1946 г. – едва третата жена, която застава на този пост. През 1947 г. получава диплома за бакалавър и започва научна работа като химик в Колчестър.

Помага за развитието на метод за съхранение на сладолед и е част от екипа, който развива първия "мек" сладолед - обогатен на въздушни мехурчета, благодарение на което може да се продава от автомати по улиците.

Дейността ѝ в Консервативната партия, в която е активна от 1950 г., я среща с Денис Тачър, с когото се женят през декември 1951. Денис е този, който я подкрепя емоционално и финансово през кариерата ѝ. През 1953 г. се раждат близнаците им Каръл и Марк, като благодарение на състоянието на Денис могат да си позволят целодневна бавачка, и майчинството не спира професионалното развитие на Маргарет. Съпругът ѝ я финансира да следва право, като през 1953 г. тя се квалифицира като съдебен адвокат, а при връщането си на работа специализира в данъчните закони.

Тачър следва химия в колежа Самървил в Оксфорд.

Следват няколко неуспешни опита да влезе в Камарата на общините до 1959 г., когато печели място там и започва да привлича внимание с това, че е най-младата жена, майка, има добро образование и най-вече е обаятелен оратор. През 1961 г. става парламентарен секретар в Министерството на пенсиите и националното осигуряване до загубата на консерваторите на изборите през 1964 г.

На следващите избори за лидер на консервативната партия Тачър гласува за Едуард Хийт и е възнаградена с работа като говорител за жилищното строителство и земята, макар че той е бил предупреден да не ѝ се доверява с думите: "Ако я вземем, никога няма да можем да се отървем от нея."

Денис и Маргарет Тачър

"Крадецът на мляко"

Когато Хийт влиза на "Даунинг стрийт" 10 през 1970 г., Тачър става министър на образованието и науката със задачата да направи съкращения в сектора. Една от предприетите мерки - премахването на безплатното мляко в училищата за деца между 7 и 11 години - няма да бъде прието болезнено, но тя е остро критикувана от либералите и получава прозвището Maggie Thatcher, milk snatcher (бел. ред. от англ. - Маги Тачър, крадецът на мляко).

Самата Тачър е била против тази мярка, като по-късно обяснява: "Научих ценен урок. Нявлякох си максимална политическа омраза срещу минимална политическа полза." Въпреки критиките покрай силните ѝ действия и изказвания името ѝ започва да се спряга за премиерския пост, нищо че самата тя отрича, казвайки, че не вярва, че ще има жена премиер, докато е жива.

След загубата на консерваторите през февруари 1974 г., тя отново е назначена - за екологичен министър в сянка, но ядосана от обратите в икономическата политика на Хийт, решава да се изправи срещу него в борбата за лидерството на Консервативната партия. Когато отива в кабинета му да съобщи новината, той дори не я поглежда и ѝ казва: "Ще загубиш. Желая ти приятен ден." За изненада на всички тя печели и става първата жена - лидер на голяма британска политическа партия.

Тачър бързо започва да трупа все повече влияние и в международен план. В реч през 1976 г. критикува репресивните политики на Съветския съюз, което кара "Красная звезда" да я нарече Желязната лейди - титла, на която тя много се радва.

Влизайки в образа на домакиня политик, която знае какво означава инфлацията за обикновените семейства, след "зимата на недоволството" срещу либералите през 1979 г. Тачър начело на консерваторите успява да спечели изборите и да стане първата жена премиер в историята на Великобритания.

Натоварена с възстановяването на Великобритания

В ролята й на министър-председател една от основните задачи е да възстанови финансите, като намали ролята на държавата и засили свободния пазар. Намаляването на инфлацията е в центъра на управлението ѝ, което води до въвеждане и повишаване на данъци и съкращаване на разходи. Приватизират се държавни предприятия, дава се възможност на живеещите в общински жилища да ги закупят, а новата монетарна политика прави Лондонското сити един от най-влиятелните финансови центрове в света.

Тачър след поредната си изборна победа

Старите производства са затворени в името на конкурентна Великобритания, което обаче води до над три милиона безработни. Стачки и безредици, а дори и съпартийци подлагат Тачър на критики и натиск да промени политиката си, но тя отказва да смени курса. На партийна конференция през 1980 г. тя казва: "На тези, които очакват с притаен дъх за любимата за медиите фраза – обратен завой – имам да кажа само едно: Връщайте се, ако искате... тази дама не завива."

"Фолклендският ефект"

В края на 1981 г. обществената подкрепа за нея пада до рекордните 25% - най-ниското ниво за премиер, но икономическата криза е преодоляна. В началото на 1982 г. икономиката започва да се възстановява, а и рейтингът ѝ започва рязко да расте. Немалко значение за това има и твърдият ѝ отговор за аржентинското нахлуване на Фолклендските острови.

Тачър незабавно изпраща военноморски сили в района, които побеждават, а във Великобритания година преди поредните избори резултатът е вълна от патриотичен ентусиазъм. Голямата изборна победа на Консервативната партия на изборите през юни 1983 г. е приписвана често на "Фолклендския ефект".

Втори мандат, белязан от стачки

И през втория си мандат Тачър остава решена да намали властта на синдикатите, но за разлика от правителството на Хийт прибягва до цялостни промени, отколкото до отделни действия. Няколко професионални съюза решават да започнат стачки, които частично или напълно целят да навредят на нейната политика. Най-значимият опит е този на Националния профсъюз на миньорите. Насилието, проявено от демонстрантите, както и продължилите една година протести обръщат общественото мнение на нейна страна, което води до принуждаването на миньорите да се върнат на работа без споразумение.

Насред стачката през октомври 1984 г., Тачър е атакувана с бомба, поставена от Ирландската републиканска армия (ИРА) в "Гранд хотел" в Брайтън по време на конференция на Консервативната партия. Както тя, така и съпругът ѝ Денис оцеляват по чудо, без наранявания, но петима души загиват, а много други, сред които министър Норман Тебит, са тежко ранени.

Вярна на стила си, премиерът не се отказва да изнесе планираната реч по време на конференцията, като заявява, че атаката се е провалила. "Всички опити на тероризма да се разруши демокрацията ще се провалят", допълва тя.

Тачър с близкия си приятел и съюзник президентът на САЩ Роналд Рейгън

По време на студената война Тачър подкрепя политиката за неизползване на военни сили, както и на президента на САЩ Роналд Рейгън срещу Съветския съюз. Тачър допуска военните сили на САЩ да разположат ядрени ракети в британски бази, което предизвиква масови протести в хода на кампанията за ядрено разоръжаване.

Със спечелването на общите избори през 1987 г. тя става първият министър-председател на Великобритания, който печели три пъти подред изборите от времето на лорд Ливърпул, управлявал от 1812 до 1827 г.

Предателство с усмивка

Новата система на Тачър да замени местните данъци е издадена за Шотландия през 1989 г. и за Англия и Уелс през 1990 г. Посочените данъци са заменени от "обществени такси" (по-познати като "изборни такси"), които са с еднаква стойност за всеки местен жител. Това се оказва най-неприеманата политика от нейното управление. Допълнителни проблеми се появяват, когато много от данъчните норми, наложени от местните съвети, се оказват много по-високи от предвижданията.

През 1990 г. Консервативната партия изглежда силно уязвима от вътрешно предизвикателство заради противниците на политиката на Тачър, свързана с местните данъци. Съществуват разделения в партията и сред политическата класа за подходящия начин на европейска интеграция. Тачър е скептична към идеята за обединена Европа.

Баронеса Тачър позира с една от книгите си

Предизвикателството е отправено чрез напускането на сър Джефри Хау, отстранен от поста външен министър и когото Тачър е унижила на заседания на правителството. Хау осъжда политиката на Тачър по въпросите за Европейската общност и открито приканва "останалите да обмислят собственото си поведение". Подкрепата за торите започва отново да пада.

В този момент Тачър получава съвет от колеги, известните "мъже в сиви костюми", че ще загуби на изборите. На следващата среща на кабинета тя съобщава, че подава оставка. По-късно с горчивина оценява: "Това беше подлост с усмивка на лицето."

Джон Мейджър е посочен като неин наследник и въпреки прогнозите печели изборите през 1990 г. Тачър от своя страна се пенсионира от парламента през 1992 г.

През същата година е титулувана баронеса Тачър от Кествен в графство Линкълншир и е приета в Камарата на лордовете. Пише мемоарите си в два тома, докато остава активна в политиката.

"Да си премиер е самотна работа. До известна степен трябва да е така – не можеш да ръководиш от тълпа. Но с Денис там никога не бях сама. Какъв мъж. Какъв съпруг. Какъв приятел", казва тя за съпруга си, който остава нейната "скала" до смъртта му през 2003 г.

Всички британски издания се сбогуваха с Желязната лейди.

ДНЕВНИК